3 084 резултата
Недовършен разговор
...Вятърът в косите ми говори,
че времето лекува светове.
В многоточия въздишки сплитам
и тръгвам по диря, ...
  843 
Посветено...
Виновна съм.
До мозъка на костите.
За бродещите сенки в есента.
За сивотата, оковала дните ни. ...
  1816  42 
Той ме покрива със своите нежни въздишки.
И ме понася далече, далече.
Сънят ме спасява. Ставам отново добра.
И съм пречистена.
Виждам пак любовта си в нечии топли ръце. ...
  970 
Денят ме грабва със своите улици.
Потапям се в бесния ритъм на шумния град.
Небето отгоре се плези със своя слънчев език.
Бързам - сега не ми е до него.
Вливам се в морето от хора. ...
  530 
На кръстопът съм.
А пътища няма.
Докосва ме само мъглата...
и вятърът - колко потайно
и злорадо в студеното ...
  1524  29 
Далечност и безсилие.
Без въздух - болка за пореден път.
Предателство. Нозете ми тежат.
Изчерпване. Отдавна е така.
Отровена е моята същност. ...
  455 
Нещо в нас с тъга си отива.
Част от мен, част от теб - бавно и тихо умира.
Зимен ден и частици от нашия смях.
Стопява се споменът бял.
Аз и ти - две уморени лица. ...
  531 
Отиде си.
Дори не каза сбогом,
в тишина напусна този свят,
сърцето ти престана да тупти,
животът отлетя от умореното ти тяло. ...
  6900 
Слънчева музика и цветове.
Имах криле да летя.
Виждах нежен блясък в косите ти.
И очите ти - толкова влюбени. Само в мен.
Шарени думи. Носеха музика. ...
  610 
Искам да измия под душа
цялата болка и мъка,
която всяка минута
изяжда плътта ми безплътна.
Изкривявам се пред огледалото ...
  473 
Натисна някой копчето
и спря "на пауза” живота;
минават часове, а после дни,
поглеждаме навън с надежда за промяна,
но упоено сякаш всичко е край нас. ...
  680 
Недей да чукаш ти на моята врата.
Недей да идваш - вече няма я страстта.
Отивай си! Затворени за теб са моите очи.
Забравих те - там някъде сред купчина стъкла.
Без теб ще тръгна след угасналите спомени. ...
  606 
Тя бе точно там.
Нежен красив силует на фона на необятния натежал небосвод.
Знаеше какво следва, знаеше какво иска.
Мечтата бе на път да се осъществи.
Въпросите, намерили своя отговор, разплетоха сложната паяжина в главата ù. ...
  396 
Най-чиста съм в душата си.
Защото съм жена.
Нося в сърцето си всички послания на Вселената.
И ги вплитам в сърцето си.
Само аз знам как. ...
  566 
Искам да плача от щастие.
Да забравя коя съм.
Искам да обезумея от любов.
На вятъра да заприличам.
Искам да завия от горчива болка. ...
  569 
Срещнах те и те целунах,
и искам да разкажа на света,
но всъщност толкова е много,
че онемявам и мълча...
Много е... кое ли... ? ...
  1522 
Врата самотна в полето има
с търпение изпраща отминаващите часове
докато с надежда чака
с ключ в ръката някой да я посети.
Невидима за някои е таз врата, ...
  546 
В РУДНИКА НА ДНИТЕ
Слязох в рудника на дните си,
където влизат само смелите
и другите, обречени от времето.
Пластовете руда бяха изкопани. ...
  512 
Моята умора.
Виждам я в чашата сутрешно мляко.
Моята умора.
Тя горчи като прегоряла от слънцето захар.
Моята умора. ...
  677 
Безкрайни пътища предлага ни животът,
налага ни се често своя път да изберем,
стараем се уж мъдро да постъпим
и в правилна посока да вървим.
Но често правим избора си грешен, ...
  1240 
Нямам сънища.
И чувства нямам.
Остана само тишината в мен.
Измислям празни думи.
Но те са мъртви - нямат цветове. ...
  560 
Еротиката е заспала някъде дълбоко в мен.
Измъква се на пръсти в измъчения от тревоги сън.
Пристъпя бавно и чертае силуети.
Игра на въображение....
Цигареният дим се вплита в спящата ми страст. ...
  1194 
В студено злато се превърна любовта ми.
Блести отвън, но няма пламък вече в мен.
Студено злато - и реже вените ми всеки път, когато
с лъжи отиваш ти далеч от мен...
Безчувствен си - парче метал е твоето сърце. ...
  626 
Ако ме искаш - пожелай ме!
Ако ме търсиш - в синята болка ме намери.
Ако ме мразиш - мрази ме!
В парчета стъкла споменът превърни.
Ако ме носиш в сърцето си... ...
  784 
Когато с утрото светът се буди,
и слънцето с усмивка поздравява идващия ден,
стани и погледни към небесата,
измий лице със слънчеви лъчи.
Поклон стори пред изгрева неземен, ...
  567 
Сиво небе. Плаче с мен.
Парят сълзите - че отново сгреших.
Много ще ме боли. Мъртва любов.
В мене вали.Но нямам очи.
Всичко вече свърши... ...
  516 
~&*~ Орехова приказка~*
Тук съм!!!
И душата си в черупка на орех събрах...
Стоиш под дървото
и прегръщаш снагата ми ~ ...
  764 
Една студена истина.
И болка в мрака. Като хлад.
Дойде и ме прегърна.
А исках да си ти...
И после си отиде. ...
  622 
В зениците остана тишина
и никой никога не попита:
Защо боли?
Защо сърцето агонизирало продължава да тупти?
Нима когато капитаните си тръгнат ...
  804 
В мен има хиляди тревоги скрити.
И в сънища внезапни пазя чужди страхове.
Пред мен отлита времето -
далечно като ято,
без шум догонвам с ветрове. ...
  653 
Притихвам като сънена гора.
В косите ми изстинали полека вятърът се сгушва.
Уморена към нощта пристъпям.
Унасям се. Дочувам нежен шепот.
Край мен танцуват есенни листя. ...
  627 
Далечни цветя. Без светлина.
Няма пътеки. Само тъма.
Играят ветрове. Пак тишина.
Плаче нощта - че е сама.
Далечни поля. Няма цветя. ...
  655 
Два самолета в небето.
Чертаят любовен лабиринт.
Разчертават облаците.
Влюбването и разчертаването -
като разминаването... ...
  497 
Безкрайно търсим, но какво ли,
едва ли ще узнае нявга нашата душа!
Задаваме въпросите и тръпнем,
дано открием отговор сега.
Едва ли някой на земята ще открие ...
  511 
Сребърни пътеки и прах от лунна светлина.
Тишина. Тичам боса.
Галят ме сребърни клони.
Луната ме води в своето царство.
Лунно сияние - нежно вълшебство. ...
  471 
Да търся пътища назад аз не желая,
да нося само спомени непоносимо е за мен,
в живота има днес и утре,
в миналото няма път за мен.
Да бъда днес. Да чакам утре, ...
  570 
Светът е нагъл, лицемерен,
подъл, несъвършен, студен,
обграден от дебели стени,
безсърдечен, ироничен,
присмехулен, жесток, ...
  600 
Дъжд от неизречени желания.
Вали дълбоко в мен.
Не може да измие болките.
Пресъхвам от водата.
Текат сълзите - малки капки. ...
  598 
Да вярваш дадено ни е от бога
в доброто, истината, любовта,
затуй проклети да сте всички Вие,
отнемащи таз вяра в любовта.
Да, вярвах аз и обяснявах ...
  509 
НИШКА
От небето алена пътека,
като стъпала,
към залеза се спусна
стръмна. ...
  941 
Предложения
: ??:??