Стихове и поезия от съвременни български автори
Луниеносно
Еднакво е и нощното небе.
Когато я погледнеш, те прегръщам.
И се надявам искрено да си добре...
Изпращам ти и мислите си даже. ...
Ръцете на художника след време...
посветено
Нелепостта на двете ти ръце-
увиснали надолу като просяци.
През пръстите им времето тече ...
Ваш ред е!
В очите ми няма сълзи.
В гърдите имам сърце,
от много докаснато е,
но студено не е! ...
Лъжец
Всичко започва с поглед свенлив,
бузи червени, тъмни очи.
Кой те направи толкоз красив?
Само това ти ми кажи... ...
На Г. (2010г.)
в очите ми ликът ти да е скрит
и истински да ти се вричам,
да няма лек за сладостта открит...
Как искам устните ти да целувам ...
Интер-нетно стихо
Вече май на друг език говориш...
Не копнееш пак да те докосна...
И не щеш да си ми... Лове-роза...
Чуруликаше ми - че си жадна... ...
В самия крайчец на площад „Славейков”
приседнал на една самотна пейка
току до шумната трамвайна спирка,
поет продава свойта стихосбирка.
На ъгъла на градската гълчава ...
Обичам те, Родино моя
Обичам те, макар нещастна и оголена,
с несбъднати надежди – въжделения!
Обичам те, дори да си до кост оглождена
със всичките възходи и падения! ...
Океана
Не можеше ли ний да го усетим и видим и по-преди?
Бях до океана-но не видях океана.
Нещо не ми разреши.
Но Нещото вече се смили. ...
Алкохол
всички ни да провали.
И не искам даже злато,
само лозе дай богато.
"Анти"живот
Да ви кажа ли защо съм вечно "Анти"?
Направо!
За всичко са виновни само хората
със бели манти... ...
Остарявам
неусетно сякаш и аз остарях,
какво ли друго ми остава,
щом вече почти побелях.
Белее сребро във косите ...
Не разбрах защо
тръгна си без видима причина.
Разочрован си? Но от какво?
Ти без да искаш цялата ме срина!
Любовта ми... май не ти допада – ...
С душата си да уловя
единствен мой красив живот;
от зрънце - обич да посея
и с нея да отгледам плод...
във утро да нахраня птиче ...
Угасна слънцето...
всичко превърна се в мрак.
А хората и така не разбраха,
и всичко повтаря се пак.
Нежният бриз в ураган прероди се, ...
Накъде?
скреж прозорците закри,
студ достига до сърцето,
тъжно е и нещо те боли.
Седиш във стаята студена, ...
Договор с небето
Не спирам с вощеница пред олтара ти
в иконописния сумрак на храма –
разминахме се някъде със вярата
и предполагам просто, че те няма. ...
Белият вълк
Люта зима. Страховита. Леден вятър свири из степта.
Кършат клони, вайкат се дървета. Засрамени в голота.
Нейде там, високо във небето, осветява скръбната луна.
Из гората заледена бягат сиви сенки. А пред тях сърна... ...
Помогни навреме!
Да порязваш, вместо да влагаш.
Хората да галиш, а не да раняваш.
Грешките си да пребориш, а не да оглупяваш.
Отнасяме фрази, пренасяме зарази, ...