Стихове и поезия от съвременни български автори
Истина или се осмеляваш
на "Истина или се осмеляваш".
Тя пита в мене душата:
- За кой колко даваш?
- Давам - казвам - всичко, ...
Криле
оставят само те следи,
не могат да достигнат нависоко,
направени си сякаш от бразди.
Криле, посипани с пепел, ...
Обобщение
Луната подранила е
за нощна смяна.
Приключва
есенният листопад. ...
Неназовимото
То спи във тебе и във мене,
мостове спуска помежду ни,
запалва мисли и вселени.
Рисува край или начало... ...
Бих искал
за миг, пък после...
има ли значение след туй?
Нали вятърът е твоят дъх,
дошъл при мен като награда, ...
Аз не обичам
Лъжите им не са за мен.
Аз на Доброто все се вричам.
От него аз съм възхитен!
Аз хипократи не понасям! ...
За обич възраст няма!
За обич възраст няма!
С предразсъдъците спрете,
не слагайте забрана!
Задръжките ги захвърлете, ...
Минало настояще
Когато настоящето е като в мъгла,
когато оплетена съм в колебания
и в душата ми се прокрадва самота,
и със самата мен съм с пререкания, ...
* * *
надежда, бледа
лунна завивка,
бледи наши спомени,
бегли наши помисли, ...
Молитва
вперени във купола очи,
момент отвъд делата светските,
по бузите сълзи.
Тамян, блестяща свещ смирена, ...
Непосятото
Не спастрих нито кремък, ни огниво.
Пилях се. Малко вземах, много давах
и често непрокуден си отивах.
Свой дом не вдигнах. Мое бе полето. ...
Нощен стих
Аз съм нощен стих.
Топла сълза в очите.
Идвам в съня ти.
Да те целуна, ...
Искам и не съм
а после и да съм мечта,
да пътувам, да се боря,
да летя с най-голяма лекота.
Понякога да имам гума силно искам, ...
Върнете си ми ролята
тичам ,вярвам си, че вятърът ме гони.
Имам нужда да съм жертва този път
не жена с костюм и със пагони!
Битките ме изтощиха , стига толкова, ...
Премълчано
Я стига глупости, душа!
Защо си свита?
Не е ли днес в нозете ти върхът?
С крилете си не стигаш ли орлите? ...
Грешка човешка
от думите лечебни и добри,
а не от завист, корист, дето ме спохождат,
облечени в лъжи.
Ограбих Бога, себе си дори, ...
Бягство
Дни на омраза и негодувание
в този град, бавно умиращ.
Миризма на глад,
миризма на смърт. ...
Имах те и пак те пожелавам…
опознах те, без да те познавам.
В любовта безумно те презирах…
Имах те и пак те пожелавам.
Тръгвах, връщах се, отново тръгвах, ...
Ярост
и иска всичко тя да опозори.
Яростта нахлу в мен,
завладя ме и малко по малко
тя в мен започна да живее. ...
Закономерно
Продаваш ли - и теб ще продадат.
Само тишината ще заплаче в мрака,
щом във шепа лед затвори те светът.
Дълго в здрача сянка ще се скиташ. ...
Тя е вечна!
ако не беше ти, любов!...
От допира ти всеки полудява,
преражда се и става като нов.
А лудостта изглежда ми отива, ...
Зима
Целувките ме карат да настръхна.
От студ, естествено.
И трябва топлина,
за да стигна до теб потребен, ...
На езерото в Ардабил
На езерото, на брега съм спрял...
И нощните пътеки във водата
да прочета не бях успял!
Градът е там... във далнината. ...