Поезия

253,1 резултата

Аз и Ти

Аз:
Порой от сълзи!
Не мога да ги спра!
Буря е в душата ми!
Сърцето ме боли, бие! ...
763

Забравеният

Забравеният
Любовта те обикна, осинови те съдбата,
но замина ти някъде, а тях ги подмина.
Не викай мечтите си - осиротяха...
А светът е красив, не е само пустиня. ...
577 3

Aмерика

АМЕРИКА
Америка в душата ми не властва,
защото аз над нея властвах!
Не зная как тя някои тласва,
че чак достигат до захласване. ...
679

Сънувах, че съм дъщеря на Зевс

Сънувах, че съм дъщеря на Зевс
Да стъпвам по земята
не съм родена аз.
Живея в небесата
в кула от елмаз. ...
1.1K 1 13

Поетичен дом

Ключът към неизвестното е скрит
в представите да бъдеш без окови.
С това, което имам аз, съм сит.
Сърцето ми жадува нещо ново.
Наситих се на всеки нов сезон ...
1.1K 1 4

Нека идва старостта...

Препънах се в последната си ярост –
Живях ли? Как? Дали добре живях?
Кажи, красива ли е тази старост –
или съвсем безлично остарях?
Превърнат в непотребна сянка, ...
720 6

Съдрана душа

Когато с тежки думи ме изпрати,
прекрачих прага ти с горчивина...
При дяволите черни ме запрати -
изтласкана от приливна вълна...
Обиди ме, снижи ме, порица ме... ...
791

Дошла е Пролетта

Минзухарче се разпукна,
разцъфтяха се цветя.
Ручейче в гората рукна.
Дошла е Пролетта.
Последно сбогом - казва Снежко - ...
918

И пещта да ухае... на хляба

Тя - магия, жадуваща май -
ситни капки изсипани в стон,
лунна вечер минава покрай
зазоряване в цветен подслон.
На човека много ли трябва? ...
1.4K 2

С парче живот, забило се под нокътя

Като Сизиф нагоре тласкам камъка,
в грапавините търся си опора.
И си представям, че вървя по равното
и никак не ми пука за умората,
която върху камъка е седнала ...
1.1K 26

България

Има на света една
чудно хубава страна,
зиме с бели снегове
и студени ветрове.
Пролет, цялата зелена, ...
1K

Последни години

ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ
Болестите си мълчаливо понесла,
вървиш си по своята трънлива Голгота.
Безропотно крачиш и вече не питаш
какви радости още носи живота. ...
553 1

Започна да се съмва

към майка ми
Започна да се съмва...
Погледни!
От мрака нищо няма да остане.
Ще видиш Смисъл! ...
723 1 6

Уж...

УЖ...
“И свечерява. И не свечерява.”
Андрей АНДРЕЕВ, “От миналото нищо не остана”
И пада мрак.
А всъщност просветлява. ...
781 9

Безлунно

Спя в очите му. Капки назъбена нощ
се разтапят по тъмните ъгли.
Драсвам мрака му тих като пламък на свещ,
в който парят звезди като въглени.
А е пусто небето му. Няма луна. ...
884 9

Той се ожени за друга

Оставете го.
Той сам си избра
онзи пристан
със люлка във него.
Разлюляната моя земя ...
1.3K 5

Полет

Очите ми вземете.
За да се пробудя.
За да прогледна
с взора на сърцето.
Езика ми вземете. ...
750 4

Въпрос

Въпрос
В последно време се боря със въпрос
и ми е трудно да си отговоря.
Защо ли на лицето само имам нос
и защо очите ми са по-нагоре? ...
1.1K 9

Цвете

Цвете
Едно усмихнато цвете
в ранен час ме повика
тихо до него
да седна. ...
566 2

Точно сега ли?

Във живота често се случва
съдбата така да налучква,
когато весел си ти,
до тебе да има сълзи.
Ще кажеш с тъга: ...
689

Упътване за употреба на пъпната връв

Раждаш се,
здраво сграбчил
пъпната връв на света,
дето ще те изведе
чак до гроба, ...
626 3

Щом мракът позвъни...

Щом мракът позвъни на твоята врата -
излез, дори заспал, и отвори!
Пред прага ти отритнатата истина
бездомно търси да се приюти.
Дори невярващ в нищо свято, ...
678 2

Денят

Денят
Денят на хората е
срещи и раздели,
с надеждата
за нещо по-добро... ...
544

* * *

Eй сега
питам сърцето си
ще има ли сила да издържи
глухотата - в пълната ù зрялост...
... не ми отговаря – Защо ли...?
941 4

Тръстика или трева

"Тръстика или трева"
Ще ме измислиш ли
луда, надменна,
с нрав на сърна, родена сред кози.
И все пак безстадна. ...
963

Аз съм друга

Аз не мога да бъда така окована
в приглушената ивица делничен прах,
и не искам да бъда китара смълчана
с две струни, захвърлена някъде в мрак.
Аз не искам пред прагове сиви да чакам, ...
1.1K 19

Бях ли твоя любов?

Дали съм влюбвала очите си
в блещукащата светлина
на огненото ти обичане?
Обичане ли всъщност бе това?
И как сърцето разреши ти ...
814 1

Може би

Може би наистина бяхме малки.
Може би не осъзнавахме, че животът ще продължи.
Може би тайно се надявахме някога отново да се сблъскат нашите съдби.
Може би оставихме любовта ни в ръцете на времето.
Може би с надежда да не се развали. ...
978

Две състояния

ДВЕ СЪСТОЯНИЯ
1.
Погледнах клоните -
бяха отрупани с цвят.
Видях те - ...
779 8

Аз бих могла...

- Харесала ви аз, мосю,
сте толкова красив!
- О, моля Ви, мадам, не ме…
странично съм пъпчив!
- Аз моля Ви сега да ме… ...
1.6K 10

Дали ще има утре Слънце

След допирите ни опасни
и след пулсиращите ни мисли
потапяме се безкрайно страстни
готови за нови искри...
След пламналите ни погледи ...
1.2K 1 3

Рубаи

*
* *
Насън дори и аз за щастие мечтая,
но питат ли ме що е щастие - не зная.
Навярно то е слънчев лъч след тъмнината. ...
915 1

Сънища

Сънувах едно стихотворение,
най-истинското.
повтарях го през целия си сън,
най-хубавите думи бяха за тебе -
подредени така съвършено, ...
687 1

Сън

Когато сънувам, те обичам
и когато обичам, все едно сънувам...
Пеперуди в полет с пърхащи крила.
И този летен бриз със тях танцува,
под водни звуци, обсипани със светлина. ...
1K

Пеперуди

Като волна пеперуда
ти летиш от цвят на цвят
и даряваш с обич чудна
и познат, и непознат.
А очите твои мамят ...
700 6

На Сън ли?

На Сън ли?
И тази нощ Сънувам те отново -
изгарящи очи, гальовно слово,
луната очерта ми поглед мил,
в крилото си ме беше приютил! ...
737 1

Самотен хълм стърчи в далечината

Самотен хълм стърчи в далечината
Самотен хълм стърчи в далечината...
"Величествен е", казваш си с възхита,
но знаеш ли - той среща сам зората
и късно нощем взира се в звездите ...
922 10

Един прекрасен дълго чакан ден

Един прекрасен
дълго чакан ден,
повярвай, ще е толкова различен
от тази кал във хората и мен,
и от омразата, която дишам. ...
1.3K 1 5

Не, не познавам божиите думи...

Не, не познавам божиите думи.
Молитвите не зная наизуст и
това е май преграда помежду ни
и затова са мислите ми пусти...
Не, не умея просто да се моля. ...
656 2

Какво ли трябва

Какво ли трябва?
Какво ли трябва аз да сторя,
да кажа стига, веч’ се уморих,
не искам повече да споря,
защото... себе си убих! ...
959