Стихове и поезия от съвременни български автори
България гори!
в буквален и преносен смисъл.
Кой каквото и да прави,
е все със риск и все без мисъл.
Тя съхне от кошмарна жега ...
Пролет
... и пак се влюбих... Не разбра ли?..
В Живота ми за кой ли път,
но вишните са нацъфтяли
и птиците по две летят!.. ...
Недооценен
колко малко можеш ти!
От тогава ти си станал
смях в чуждите очи!
Все повтарят ти - "Не ставаш". ...
Правилната рима!
а с такава страст държа молива,
чувствам как в ръцете смело диша,
драскайки по листа с всичка сила!
Дъх поемам, той го отразява ...
Моето послание
като малко, сърдито дете,
образа ми мислиш, че си скрил
на дъното на синьото море.
Но аз те гледам с очите на небето, ...
Изгубена във времето, изгубена в пространството
изгубих се в мрака, изгубих се.
Тръгнах на някъде, но не знам
къде да отида. Изгубена в мрака
съм аз сега. ...
Няма
няма опора,
вървя по грешна пътека,
чувствам умора.
За мен е само ...
От утре
която няма да си има име.
Свършвам се, преди да се започна.
Стапям се по теб и няма да ме има.
От днес съм някой без лице - ...
Ода за тройката
мое знаме бойко,
ти си ми най-мила,
ти ми даваш сила!...
Ти щастлив ме правиш; ...
отново
това - премисленото,
пак витаеше в пространството,
пак ни призоваваше,
пак се молеше ...
Не съм... ала ще бъда
Не съм ти първата любов
и пръстен с мен не си менил.
Без Менделсон, без благослов
щастлив със друга, знам, си бил. ...
Второто завръщане на Одисей
и още скърцат тежките весла край мене,
но в борда плискат не вълни – плющят годините,
а гребените им горчат.
И са солени! ...
Мога да обичам все така
Всичките дни са мои
празници в живота.
Къде по-лоши и хубави -
всички са златни като росата, ...
Накъде?
Сега ръцете му държат ли моя дух?
Тежат тъги, но аз ги хвърлям като котва
в морето черно от катран и сива слуз.
Не ми е тихо (сякаш че денят е свършил). ...
Ръцете на Хирурга...
В памет на доц.д-р Стойчо Тенев
Стаил внезапната тревога,
от нея не обезверен,
един Човек общува с Бога ...
Равносметка
Жива картина.
Зимата става лято -
Лятото става зима...
Тъжна усмивка. ...
Ател
аз търся своя път,
защото благодарна съм за всички разядени сметки,
подписани с мойта кръв.
Всеки мой ден е вятърна мелница, ...
Съдбата на щастлив поет
денят добър на старостта!
Живея и не се оплаквам,
а сещам радост в любовта!
До мен е моето момиче ...
Носталгично
Няма раждане без семе,
няма топлина без огън.
Българи, заспало племе,
събудете се, за бога! ...
Какво е живота
за тези, които го пият,
на другите не прощава -
самите те се крият.
Както цъфналото цвете ...
Различна
Решил си да ми слагаш етикети…
А аз си сплетох мислите на върви,
мегдан премерих с мъдрите поети…
И не, че го умея, но когато ...