Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
и отчаяно гадаеш,
защото не искаш
и не можеш да видиш
това, което е пред ...
Пътят
Пътува влакът с песента от спомени,
понесъл тежкия товар от чувства.
Години дълги, като лист отронени,
потъват бавно в мрачината пуста. ...
Здравей, Любов!
По усмивката ще те позная.
По нежните целувки и прегръдки
в на нощта безкрая.
По дългите разходки, ...
Духът на идващата Есен...
Духът на идващата Есен
дърветата с оранж обжари
и във Простора поднебесен
внезапни лумнаха пожари... ...
Живот
Мъртвешкият ми град не ще спре да те целува…
Ти не би могъл да паднеш, но ще те събарят всеки ден!
Забрави за тях и себе си, разкъсай се и затанцувай…
Само ти си тъй достоен да крачиш гордо, редом с мен! ...
Желание
до безсилие и до разочарование,
до болка и до смърт. До свършване.
Искам те додето няма връщане...
Искам те. Напук и на забраните, ...
Улици
улици отдавна отминати.
Улици, които водят към морето,
и рани, зашити със сол.
Изоставени улици, ...
Виновни ли сме
че обичта ни веч я няма?
Аз съм влюбена във свободата,
а пък ти във рутината.
За тебе времето сега е спряло ...
Кълн
Сребролунна пътека ме мами –
вълноломно разбунва нощта,
уталожва горчивите рани,
претворява се в стрък красота. ...
Разминаване
изнизва се след месеца - година.
При теб е както и при мен.
Размина ни се. Пак ни се размина!
Но нали сме още млади и редим ...
Урок по обичане
грешната, лошата, другата...
Тази със име Онази,
на ветровете съпругата.
Аз съм страстта му, леглото му, ...
За всеки влак си има пътници...
от касата, в която няма никой.
Затегни колана, чака ни излитане.
Виждаш ли? Едно безкрайно нищо.
Влак ли чакаш? Той отдавна мина. ...
В плен на екрана
и време, думи, и мастило,
душата е кървяща рана,
сама е себе си прикрила.
Разбива тази нощ екрана ...
Аспарух-основателят
но често ний забравяме това!
Не само с меча си за мен е той мъдрецът.
Измислил и страната сътворил.
От него почва нашето летоброене. ...
* * *
на абордаж
се втурнах.
Дори за миг
не се замислих. ...