Нови крила разгръщам, приготвям се да полетя.
Дълго време чаках, страдах, изгарях в пепелта.
Издигнах се! И нов живот ме чака, готова съм да си простя.
Възкръснах като феникс и скоро няма да умра!
С надежда напред продължавам. Полет към любовта. ...
Нещо тихо се крие във мрака.
Сред смълчаните есенни клони
нещо дреме сънливо... И чака...
А край него листата се ронят
и изчезват без звук в тъмнината... ...
ЦВЕТНАТА ДЪГА
Едва ли някой е сгрешил, когато те е навестил
във полунощ, горице?
Разголила бедра на бледолунна светлина,
покрита със крило на птица. ...
Мракът ми е нажежена самота,
която мислите в безплътност преобличат.
А аз перлено море, с катран и кал,
и тъкмо затова сама не се обичам.
Мракът ми е непрободна тишина, ...
Жените, за които съм мечтал,
жените – подарили нощи страстни,
жените – като онзи спомен бял,
като отминало, нетрайно щастие...
изчезнаха, стопиха се незнайно... ...
На Пролет, както гроздов сок потича
от младата подрязана лоза
и както всяка Зима аз обичам
да точа бистра винена сълза...
Така една любов по мен се стече - ...
В мечтите ми звездици ясно сини
огряват нощното небе.
В мечтите ми сърцето има сили
да стане и да продължи напред.
В мечтите ми луната е прекрасна, ...
Видя ли? Земята пълзеше във всички посоки,
превърната в хладни блестящи мехури,
под тежкия тътен на облаци мокри
едно мокро слънце без цвят се изсули
и капна зад дългия хребет презряло. ...
Различните - целунати от Бога -
тях никой не обича, а отхвърля
и егоизмът ни, превърнал се във догма,
ги съди и душите им опърля.
Различен често значи и самотен, ...
Слънчев лъч влезе в очите ми,
вятър див се заплете в косите ми.
Затанцуваха валс пеперуди в Душата,
уплашени се скриха сенките на мрака.
Искрят в очите ми слънчеви зайчета, ...
Тринадесети юни, сряда 2012
Следи от птици в юнското небе,
треперят облаците - сини треперушки.
Луната точно почва да расте
и да зарежда жълтите си крушки. ...
Много мъки и болки несравними преживях.
Що е страдание още от детство разбрах.
Заради недъга си подигравки -
заради етноса си обиди търпях.
От куршуми езични често ранен аз бях, ...
Без теб е скучно петолиние дъгата
и все към нищото в адажио се стича.
А точно мисъл и петнайсет след зората
небето в тъмно-глупав смокинг се облича.
Започва облачно да нервничи отгоре ...
Един безкраен свят с много скръб,
един коварен свят и много мъка...
Къде са хората и онзи светъл път?
В тъмнината има ли пролука?
Хей, хора, тук съм! Виждате ли - викам? ...