Поезия

253,1 резултата

Светът на една мечтателка

Във сънищата си сънувам пеперуди,
мечтая слънчогледови поля,
в нощната разходка се загубвам
и никога не искам да идва сутринта!
Във сънищата си летя напред-назад, ...
929

Сънувай

Сън ли бе за теб...
и тази Зима?
Като нежно цвете,
скрито от снежна ръка...
Очакваш и тази Любов ...
597

Със себе си

Със себе си
добър бъди.
Търпение
да свети в твойте
дни ...
563 2

Тъй е понякога в живота

Тъй е понякога в живота
О, сблъсквал съм се във живота
с една човешка суета:
отжигления от хомота,
не го е еня за света. ...
747 2

Как е хубаво

Как е хубаво понякога
Как е хубаво понякога
да дишам люлякови пàри!
Да тичам, да събирам
нежни горски минзухари. ...
659 1

Мост

Когато те потърся
и ми кажат, че те няма,
чувствам, че сърце ми ще се пръсне,
обзето сякаш от някаква измама.
Когато с теб пожелая да си поговоря, ...
413

Сами в нощта

Колко сладко се прозяваш
и притваряш ти очи,
с мен дали се уморяваш,
уморена от мечти?
Хей, мечтите са безплатни - ...
1K

Живот?

Постепенно пламъкът изчезва,
избледнява споменът за мойто детство чисто,
а сега жестокостта на битието го замества
и във бяг сериозен мислите си аз избистрям.
И пак загледан съм във точка сива, ...
1K 2

Без (изход)

Стенание нестихващо,
заглушена мъка,
сълзи неспиращи,
никой не чува.
Улица задънена, ...
598

Три минути...

Три минути имам да съм приказна,
после пак ще стана пепеляшена...
После? После пак ще съм унесена,
сякаш че от нещо съм уплашена...
Три минути... пропилях ги... Боже! ...
1.6K 8

Светлина

Пролет - чудно време в планината.
Греят ме златисти лъчи.
Пак докоснах се до светлината,
сияеща от твоите очи.
И в това прекрасно време ...
561

Неразбрани чувства

Виждаме единствено това, което пожелаем.
Слепи за другото, някак си нехаем…?
Чувстваме там, където някога е имало,
а не искаме да си признаем, че всъщност „някога“ е минало…
Затваряме очите си за всичко околно, ...
916

Мъжът, от който имам нужда

С това не може да се свикне -
да попадам на мъже, които
събуждат майчините ми инстинкти
и не оставят нищо скрито.
Не са виновни, вероятно... ...
1.3K 1 3

Аз зная, че е лудост

Аз зная, че е лудост... всичко
Аз зная, че нямам правото да искам,
да копнея, да сънувам... теб.
Аз зная, но не искам да повярвам,
че мигът отмина, преди дори да е дошъл. ...
867

Билет до Луната

Стоящ сам сред полето,
със поглед, вперен в далечината.
В джоба си имам билет,
със който ще летя до Луната.
Знам, утре чака ме път. ...
594

Пролетни чувства

Цветята цъфтят и ухае на пролет,
а в мен май че се чувства развиват,
мислите ми витаят като птица във полет,
а устните ми искат теб да изпият!
Дали се влюбвам или така ми се струва, ...
911

Една усмивка само

Аз плаках Бог да ми прости,
как виждах, че това си ти!
Четях, потъвах в твоите крака.
Достоен ли съм да те понеса?
Уви, дори в душата романтик, ...
810

Случаен минувач

Шуми море от сънища - кошмари!
Замина... тъй далече си от мен!
И тъпа, ненаситна болка пари
от мисълта, че с теб съм разделен!
Ще пропътуваш пътища тревожни – ...
1.1K 11

За края на приятелството

Не проумявам защо си отиваш,
ще ми се да можех да те разбера,
но знам едно - ти пое по своя път,
и аз не трябва, и не искам да те спра.
Между нас приятелството вечно ще стои, ...
1.5K 2

Глава и Сърце

ГЛАВА И СЪРЦЕ
На К
Главата ми казва – поспри се!
Сърцето ми казва – препускай!
Главата ми казва – почивай! ...
967 4

Златното правило

На цар Киро - от затворническата килия,
писмо написал - клетия циганин, Илия:
-Царю честити, помогни ми!
Тук съм аз от три години,
а има да лежа и още една - ...
1.2K 4

Цигани

ЦИГАНИ
Съшита от отблясъци и мрак
като атлазена лилава риза,
над ниския крайречен върбалак
задушна юлска вечер тихо слиза ...
1.1K 14

Не, не тъгувам

Не, не тъгувам. Само отронвам сълза,
която за миг ще блесне по мойто лице.
Не, не тъгувам. Просто разговарям сама,
с нежни думи, произлезли от мойто сърце.
Не, не тъгувам, а и просто не мога. ...
791 2

Влюбеното лято

Лятото безмълвно коленичи
и притваря огнени клепачи.
То е нежно, влюбено момиче
и изгубило любимия си, плаче.
А светулки тихо се заплитат ...
977 3

Вселенски пристан

Тези стъпки към Рая не водят -
към вселенското нищо отвеждат.
И ме гледат под смръщени вежди,
сякаш бос по вода ще проходя.
Единак, неограден със мрежи - ...
836 4

В невидимата мрежа

В невидимата мрежа на мечтите
заплетох чувства и сърце.
Духът ми бродеше усмихнат сред звездите,
по-лек от пухено перце.
Но времето за празници изтече, ...
1.2K

Жарава

Жарава
Защото нямам цвете във косите
и с хубост дивна аз не съм орисана ,
по мене тайничко не са въздишали ,
и стих за мене никой не е писал. ...
1K 2

Терапия

(из цикъла „Вицове в рими”)
Закъса го бай Пешо тези дни!
Дали от изобилните салати,
дали защото климата смени,
(премести се на село), от водата, ...
758 1

Ново време

Ново време
Свърши старото ни бреме,
днес дошло е ново време,
тъй повтарят тоз’ рефрен,
много пъти всеки ден. ...
1.1K

Зимен сън

Какво от туй, че виждам те в съня си?
Какво от туй, че там си вечно мой?
Аз искам да се будя от гласа ти,
в очите ти да виждам летен зной.
Сега във зимата ми дълга, сънна ...
804

Пролет

Всеки ден - зрънце надежда за утре.
Кръгла пита, денят изтъркулен
в подноса на вечното време.
Луната на хълма, от дърветата спряна,
напразно се мъчи до изгрев да стигне . ...
685 3

* * *

Любов...
Прозорец без завеса,
врата без ключалка,
заприличала на гейша.
Плаче тайно.
555

Било ли е

Било ли е? Кога и как, не зная…
Навярно в някой сън или мечта.
Една жена, натирена от Рая,
потъна като вопъл във нощта…
Задъхана, като едно дихание, ...
1.2K 7

Майско оптимистично

Този Май е различен,
странно мил - не валя,
вън Кълбото съблича,
дрехи, помисли... Тя,
дето влиза в душите, ...
1.9K 31

Сърцето ми

Сърцето ми те иска безпощадно.
Звездите шепнат името ти в мрака.
А устните ми пак те търсят жадно
и дланите ми допира ти чакат.
И мислите ми литват като птици, ...
1.4K 10

Най-голямото наказание

Най-голямото наказание
Родена в небесната синева -
мъничък ангел с малки крила.
Беше красиво, неописуемо прекрасно.
Отраснах сред неземна природа, ...
675

Небесен ъгъл

Н Е Б Е С Е Н Ъ Г Ъ Л
В мълчаливото лято на високото слънцестоене
и в тъжната сянка на есенни птичи крила,
стисках в шепи душата, изправена, че на колене
пред надеждата само като в храм на Христос съм била. ...
910 15

Болката на поета

Плачът отеква в празна стая,
потъва в тишина от лед.
Утрото не идва, далеч е краят
и плаче тук поредният поет.
Болката, единственото чувство ...
1.4K 4

Страхуване

Страхуване
Страхувам се сега
от утрешния ден…
От него чакам много изненади…
Защото е ...
643 4