Стихове и поезия от съвременни български автори
Животът отново простена
с аромат на планински синчец,
цветята със панделка вързал,
позвъня - на моя звънец.
И както във приказка стара, ...
Неуверен
задачата нова!
И знай, ако сбъркаш,
те чака кавга!
Ще бъдеш обиждан, ...
Нямам право
дето носят знака на твоята клетва,
но мечтая да хванат моите две,
да усетя, за тебе че аз съм потребна.
Нямам право на твойте очи, ...
Какво ли са мечтите?
моите думи "сън са" - казваш ми,
съвсем спокойно, без да помислиш,
че ще ме нараниш.
Затварям очи, премълчавам, ...
Горчива чаша
на малки глътки ще я изпия.
И ще горчи, и ще боли...
дано Душата ми успокои.
Да не остане горчилка за утре, ...
Благодаря...
Само така бих могъл да те срещна...
Благодаря, че те нямам...
Само така бих могъл да те видя...
Благодаря, че те нямам... ...
Спомен
Дали защото беше толкова отдавна,
че даже времето не си го спомня…
Или защото беше толкова различно
от всичко, преживяно до и после… ...
........
* *
Запълвам дупките в стената на живота,
не спя, посрещам всеки идващ миг с охота.
Оглозгвам го до кости, сякаш е последен ...
Сянката
Внезапно разбирам, че тук има нещо нередно,
че нещо край мене не стига в жестокия зной,
че всичко е някак по-иначе, някак по-бедно,
че нещо ми липсва, че някой ми липсва... ...
Мигове на тишината
В безкрайните мигове на тишината,
затворена с мен като колело,
движение сякаш е спряло
насред пътя ми само. ...
Въпрос
по тънката линия,
минаваш...
крехката граница...
бягаш ...
Траурна нощ
Времето спря.
Тихо е,
някак зловещо,
ето ме, ...
Сто мига отчаяние...
сред хаоса, родени във покой,
и мислите - ранени колебания,
настръхват за пореден бой...
Но ти си тиха, гледаш ме смирено ...
Ти ме обичаш само във неделя
А аз и в Понеделник те обичам,
към фирмата ни във зори поел,
докато аз по козметици тичам
и къпя се отвсякъде с „Шанел”. ...
Неочаквана среща- 2
на С...
Не казвай нищо!.. Прегърни ме само
и ако можеш, просто поплачи
във срещата на мъжкото ми рамо ...
Вятърът
прах от спомена... Шепти,
буден, вятърът: Прощавай,
пак до теб ще спрат мечти
и ще виждаш - много още, ...
Стихотворение със вид на птица
но то, за жалост, без талант не става.
Как славата и мен да ме опари -
ни ме четат,
нито ми правят коментари. ...
Втора цигулка
мелодия тъжна от творец непознат,
нощта ще е тиха и малка светулка,
ще броди нехайно по нотите пак.
Ще свиря фалшиво, лъкът ми ще стене, ...
Сбогом, Фабио (хайку)
няма връщане назад
и аз загинах.
Нищо не може да ме спре
да те обичам и желая.
Дори любовта ти да умре,
моята ще е жива, зная.
Нищо не би могло да ме прекърши ...