Поезия

253,1 резултата

Още

Има те, мой фантазиен свят,
вълшебник танцуващ си,
даряваш свои тайнства,
бряг търсиш примамен,
от път спираш пътник. ...
632

А мене пак ме няма

А МЕНЕ ПАК МЕ НЯМА
Празник е и всички пак са се събрали
край масата с пълни чаши във ръка –
баща ми, майка ми и сестра ми със децата
и за мен оставили са пак незаключена външната врата. ...
1.6K 4

Половин тишина

когато тялото ти чертае формите на луната по гърба ми
и тихите звуци на разбиващи се капки споделят тишината на стаята
времето забавя ход и е готово да спре
за да води любовта през долините
да показва самотни полета на скитници ...
1.4K 1

Независима

НЕЗАВИСИМА
Нека всички хора
са наясно със това:
мен налегна ме умора -
толкоз труден е света! ...
680

Стига толкова

СТИГА ТОЛКОВА
“Тъгата е усещане за вечност,
а радостта – усещане за миг”
Евстати БУРНАСКИ, “Откуп”
“Уморих се от светли премеждия.” ...
969 1 5

Задушаване

Задушаване
Не ми достига
аромат на детство,
на перуники и синчец…
И смях не ми достига. ...
1.1K 16

Сам

Сам си.
Сам-самичък
във света.
А в теб -
препълнено. ...
507 1

Утре

УТРЕ
Ноща едва сега започва,
а аз искам да е утро!
Искам днес да се
превърне във вчера! ...
809 1

Ти си

ТИ СИ...
Ти си моето слънчице земно,
моя мъка, радост и страх.
Ти си туй , що ми е най-потребно -
надежда и най-сладък грях. ...
553 2

Нещичко да кажа

Нещичко да кажа
Аз имах нещичко
на хората да кажа,
но цял живот
свенливо съм мълчал… ...
535

Помогни ми, Свети Георги!

Твойто копие искам да хвана,
да обяздя крилатия Ат
и да литна сега към Балкана,
прекосил половината свят.
Да го търся змея триглави, ...
714

По моя си начин

Онзи залък от хляба си, дето
ще хвърля на бездомното куче,
греха ми прощава ли в петък,
шанс че имах, но не научих
смирена и кротка да бъда, ...
680 4

Когато зелено клонче се разлиства

Когато зелено клонче се разлиства
Когато зелено клонче се разлиства
и птичка малка кацне там,
песента ù клончето оглася,
в цъфналата клонка с много цвят. ...
556

Откровение

О, не! Не се прекланям
пред вълшебната луна,
а я поздравявам,
нея и нощта,
планината и звездите, ...
896

Жълтото лале

Жълтото лале
Самотно във градина
жълтичко лале стои -
едно е таз година,
без братя, без сестри. ...
1.4K 3

Кой кого

В думите -
нашите куршуми...
кой кого уцели,
кой кого рани...
борим се нещастно ...
570 4

Неродената любов

Красива е луната без звездите,
тъй както си красива ти без мен сега.
Красива е земята без горите,
тъй както аз без твоята душа.
Не искам друго нищо от живота подъл. ...
562

Двама в дъжда

Двама в дъжда
Тази вечер
тъй мрачна
бе необятна
и дъжда довлече. ...
889

Кръгла луна

Една кръгла луна
е изгряла,
но не е луда,
колкото някога.
Тази другата беше ...
1.2K 15

Нарисувай ме с очи

Нарисувай ме с очи,
със целувка оцвети ме,
после сладко прегърни -
композирай ме по име.
С устните ме украси ...
979 3

Душа

Душата ми - безкрайност, оцеляла
от тежки думи, погледи, дела.
Тя някога е била бяла...
А днес - каква ли е сега?
Душата ми - зелена нива, ...
971 1

Звезда

Звезда
Горе на небето,
виж - блести звезда -
ярка, искрометна.
В звездните стада ...
718

Калинки в сърцето

Калинки в сърцето
Калинките в очите ни се смеят.
И гонят се.
Целуват се.
Лудеят. ...
1K 19

Сублимация

дъждът керемидено
барабани по покрива
а вятърът донася
на крилете си
опаловия полумрак ...
930 2

Парченцата, останали от мен

ПАРЧЕНЦАТА, ОСТАНАЛИ ОТ МЕН.
Когато във живота ми дойде,
навсякъде ухаеше на пролет...
И аз разперих своите криле,
превърнала мечтите си във полет. ...
1.1K 1 4

Компенсация

КОМПЕНСАЦИЯ
:) Пазете се! :)
От месеци флиртувам с кундалини,
възвръщала, разказват, младостта -
та даже сетните ти дни да минат ...
1.1K 1

Раздяла

Раздяла
Спомен по спомен, сълза по сълза,
изчезва някъде неусетно тя –
тя, която беше безсмъртна, сега умира,
с ужасна сила безсилието я залива... ...
876

Хайку - 21

Есенни листа.
По мокрите пътища
хора с чадъри.
© Николай Пеняшки - Плашков
1.1K 1

Ей, ти

Ей, вие, безлични лица,
онзи и ти, тълпата обърнала гръб,
кажете колко пирона забихте, във колко сърца,
гърлото веднъж пресъхна ли, по жалкия ви път?
Не чухте шепота на вятъра, нали? ...
1.5K 5

Аз съм...

Аз съм краят на твойто начало,
ту ме няма, ту пак се прераждам
и съм сън, и съм дух, и съм тяло,
върху руините твои пак се изграждам.
Аз съм тихата мисъл, която те дразни, ...
801 6

Преди напълно да ме няма

Ще избягам мълчешком
от себе си,
ще потичам боса
сред тревите,
ще напълня ...
877 4

Въздухът от трели пак преля

Копняла бях за малко слънце,
глътка пролет, безкрайна синева,
мечтала бях за люлякови нощи
сред сладък дъх и тишина.
Сънувала бях дъжд от цветни пъпки, ...
884 22

Изхвърлена обич

Изхвърлена обич
Обичта учудена се буди.
Няма ласки, няма и мечта.
Обичта отчаяна се чуди,
защо ли я оставиха така? ...
673 3

Сложно

СЛОЖНО
Любовта е нещо сложно! -
тъй оказа се сега.
Лутаме се, все, тревожно,
приютяваме тъга. ...
925 2

Обратен прелет

Предсказват вечно лято синоптиците –
студа е време всички да забравят!
От Африка завърнаха се птиците,
готови лукса южен да оставят!
Но... вече скъпо струва им горивото ...
758 2

Вечер край морето...

Вечер край морето...
Най-синьо е морето вечер
полюшвано от палав бриз
със самочувствие за Вечност
във божията Летопис... ...
689

Не ме боли

Не ме боли
Научих се
със седмици
да съм в мълчание...
Очакване ...
1.1K 2

Бояна е тиха

Бояна е тиха – мирише на дъжд
и влажната пролет събуди дърветата.
Отново съм влюбен. Във теб.Изведнъж.
Макар да си тук и до мен със детето.
Отново затворен съм в твоите черти, ...
807 8

Покажи се

Покажи се
Идваш като южен вятър
и душата ми разлиства.
Този миг е толкоз кратък:
да останеш, не поиска. ...
3.1K 43

Без крила

О, драконе земя, о, жрицо,
защо задържаш полетът на птиците,
защо възпираш всеки миг
и вплиташ го в лъжовни мрежи.
Защо убиваш си децата, ...
687 4