Стихове и поезия от съвременни български автори
"Робството е свобода!"
със прерязани гърла
и ни казват "работú"
с одата на радостта.
Спи ни се, но си мълчим ...
И... въх!
(И - въх! Сама не знаех!)
Уж все надолу гледам,
а мисля си за голо!
То само туй да беше ...
Затвор на любовта
човек, изпепелен от дъха на умората.
Копнеещ за ново безкрайно небе,
търсещ участта на бездънното море.
Човек, обвит в зловещ, изострен лед, ...
Отново носталгия
Не знам в кое"безвремие" съм спрял?!
Мен чужда буря, тука ме обветри,
а мислят хората, че съм успял...
Край мен е всичко безнадеждно чуждо... ...
Аутсайдер
Ега ти избелялата фраза -
„с дъжда сме лиричен събрат”!
А аз си подбрах за другарка,
напук на модните гарги, ...
Безразсъдни мечти
и внезапен възторг в полунощ.
Танц на бесни вакханки, на прокълнати музи -
спомен яростен, дрипав и лош.
Нараненото утро се стапя безформено, ...
Давид и Голиат
сега е в родния ми град.
Сърдито слънцето ме гледа
като гиганта Голиат.
То притчата, уви, не знае ...
Просяк
Всеки ден срещам просяка бездомен,
застанал на точното място - подслон.
И всеки път очите му срещам,
но какво да му кажа, не знам? ...
Чужди времена
Не може всичко да е тъй жестоко
и времената – толкова сурови.
Навярно някой ден ще дойде срока
на този свят да се родя отново. ...
* * *
усмивката се прокрадва загадъчно,
колко дълго си очаквал,
колко дълго просто не си знаел,
а искал си нещо друго теб да разбере... ...
Къде ми отиде писалката?
парченцата на което в себе си забивах
бавно и тихо
и рисувах с кръвта?
Къде забравих шишенцето със отрова ...
Стъкло
Ела,
ела и ме строши,
защото и ден няма да изкарам, без да си тук.
Под изгарящия дъжд аз едва дишам. ...
На мач
На стадиона пристигам с тълпата.
Потича върволицата ни през вратата
към сектор"Г" или сектор "А".
Няма значение, цената е една- ...
Стандартизация
Стандартни мисли.
Стандартно влюбване!
Стандартна самота...
Стандарти за скептици, ...
Твоето присъствие
Твоето присъствие ме уморява.
Въздиша плахо моята душа
по дъх на нарцис и тинтява.
Смирено гасне вечерта, ...
Абсурд
Що за хора са и със каква култура?
А управлението на Бойко ще се изучава!
Каква скапана държава!
Геният, национален герой, се игнорира, ...
Моят път
вече се спуска нощта,
мога само да се чудя какво ми вещае
и да се надявам сребристата светлина пътя ми чертае.
Неизбежно времето от дните ми краде, ...
Защо?
Защо очите са пълни с сълзи?
Защо, въпреки че отдавна те няма,
защо още боли?
Защо ръцете ти още ме галят насън? ...
La Donna e mobile…
на Теб...
Една Жена със нежновея
танцува, свирейки с уста-
за първи път в нощта, до нея ...