Стихове и поезия от съвременни български автори
Селцето
даже котката нейде избяга.
И внезапна и тиха печал
в гнездото под старата стряха.
И дворове, обрасли с треви, ...
Всичко се продава
Всичко вече е с пари...
Както Господ хвърли зара,
цял живот ще ти върви...
Този свят е миша дупка, ...
И толкова!
Очите ти пронизват хоризонта.
Настигаш ме на някой кръстопът.
Поглеждаш. Отминаваш ме. И толкова!
Събирам сили да се съживя, ...
Тя ме нарече "Аполоне мой!"
- Приличал ли е Аполон на мен?!
- Разбира се - по малкия си член!
Август, 2002г.
измислям си истории за деня.
Но те нали измислени са всички,
не са наистина, а са мечта.
И гледам пак опразнената стая, ...
Слънчогледка
Загушка ме нежно.
Погалих го...
Толкоз е мил!
Обърса златисти ресници ...
Tам някъде...
отекващи в дъха на времето,
което жадно пие камъка.
От мигащия въглен вдъхновение
разпалвам на живота пламъка. ...
Гавра с Левски
вреди на нашата нация.
Левски, нашият спасител,
бил на Османската империя "нарушител"?!
Тия предатели ли са, или са кретени?! ...
Зает съм...
“Смърта е покой, но мисълта за смъртта
не ни дава покой.”
Чезаре ПАВЕЗЕ
“Академик Павлов е зает. Умира.” ...
Спомни си кротко и за мене
Почакай, моля ти се, спри!
Дари ме с мъничко надежда,
която в мен да заблести,
да зашепти, да ме повежда ...
Когато си беден
Когато си беден си по-силен от дявола,
искаш някак си да го подведеш.
Тогава мислиш, че друго не искаш,
а само него да заблудиш. ...
Нашата тъжна любов...
Не чувствам сърцето да бие,
изгубено в смъртна тъма,
вихър леден в душaта ми вие –
сам съм аз, сам на Света... ...
За другарите тука!
Наливам малко скоч и кола!
Драскотя си, без да се хваля,
че рими издържани мога!
Финалите ми вечно куцат ...
Герои
Сила, любов, смелост,
слети в едно цяло.
Смърт, ала и вечност,
живеещи в едно тяло. ...
Тра-ла-ла за търговската улица
Раз-два-три, тра-ла-ла:
мол до мол и банки двеста.
Ах, защо не съм Прокруст
да ги резна, ей така, до тук! ...
Спомен от лятото
тихо радостта върви.
Чувство за младост.
***
Съхне орехът. ...
* * *
опасно,
победоносно...
носиш го в сърцето си...
мога ли да го спра... ...
Аз съм...
Нося в шепи луна. Във пространства загадъчни плувам.
Аз съм силна жена. Не се трогвам от мъжки капризи.
Зная свойта цена. Оцелявам в неволи и кризи.
Аз съм мъдра жена. Премълчавам, съчувствам, прощавам. ...
В момент като този...
Дали съществува любов... приятелство?
Дали не е просто секс... излизане с хора, които познавам?
Дали, като си легна до нея, това значи нещо... здрависвам го и го питам как е.
Дали събуждането до нея ме прави щастлив... знача ли нещо за тях? ...
Изпращане на последния влак
последната цигара,
че спира
моят влак на крайна гара.
Защо ...
Феникс
От пепелта
да сътворя надежда.
Феникс да е моят зов.
Да събера отново ...
Созопол
дъхът ти с вкус смокинов ме обгръща.
Изтриваш парещите ми сълзи
и с топли длани нежно ме прегръщаш.
Прегръщаш ме и всичко е наред, ...