Стихове и поезия от съвременни български автори
Неочаквана спирка
Животът ми внезапно аварира,
отказвайки познатия маршрут.
Стоя сред неизвестното объркана:
Коя съм аз?! ...
Славей
Притихнали са дървесата
и вятърът не шумоли -
да чуят песента призната
от най-големите певци. ...
Личен избор
свободен, волен, осъзнат.
Вода кристална, бистър извор.
Покой. Магия. Обич. Страст.
Искрящо вино в ден съдбовен. ...
***
от живот на живот
бягам, спринтирам,
търся любов.
Хора посрещах, ...
Дъга
Някак е самотно там,
където глъчка имаше преди.
Споменът изглежда ням
и упорито си мълчи. ...
Към Любовта
копнея да си
толкова голяма,
че да (не) правиш
да се чувствам ...
Все отнякъде се почва...
и върви се все напред.
След тирето идва точка,
но за земния ни ред.
Има ли предел Безкраят? ...
Очите ми
ветрец ленив.Между брезитеслънцето е спряло,сред трептящите листаславей песента си извисява.Над маргаритките,все още с капчици роса,две сини пеперудив спирали невидими танцуват.От свежата треватихичкощурче се чува.
Красиво е около мен,а зажаднели,очите ми във всичко виждаттеб…
По-красива от седемцветната дъга
и повярвай - по-красива си от тях,
когато си с мен, погледни ме в очите,
там пише - "По-красива си от тях."
Аз обичам, обичам ти косите, ...
Зимна нощ
Скъперник
на никой не даваш!
За сигурно бъдеще
сега се лишаваш!
Риска избягваш, ...
Човече
Лъжата на пух и на прах направú.
Ти имаш зад себе си верни другари,
които не жалят бунтовни глави...
Насред път не спирай ръката си мъжка... ...
Ах, това време
Поглъщам жадно топлината на деня.
Гласът ми се прелива с чудна сила.
Как този свят да разбера,
като моето време все не стига? ...
Когато по розовото в небето
При залез
Черни пердета
Режат усмивките
И птиците чакат до новия ден ...
Рибари
Тук-там рибарска лодка се люлее.
Рибарите сбират мрежи и мърморят
за времена отминали, за хубавите хора...
Но косите, вече побелели, издават техните ...
Горещо пладне
въздишките му пълнят тишината.
А чувствата във мен вилнеят - буря,
разпалвана от весел юнски вятър.
В очите ми оглежда се небето лятно ...
Граница
която те тегли,
и волята,
която те кара да спреш,
се заключиха ...
Вълци
е по-червен дори от кръв човешка
и от подпалени огньове във нощта,
от роза алена във нощ гореща.
А воят му във нощната мъгла ...
Да бях...
слънце да бях, за да сгрея.
Ще те огрявам с лъчите навред,
ще те обичам, защото умея.
Небе да бях, за да те пазя ...
Ивет
Мина много, много време,
ала бреме
ме души със своя гнет:
свещи, кандила в деня ми, ...
Ахилесово сърце
„Още докато е дете, майката на Ахил го потопя в реката , за да стане неуязвим, но петата му, за която го държи, останала суха и така тя останала единственото му уязвимо място. Оттам и изразът „ахилесова пета“ придобива смисъл на „уязвимо място“.
Уикипедия
Как обърка легендата, майко? ...
Малка приказка
отново се родиха.
Със порив, гняв и бяс
светът с вопли те покриха.
Мечтите в удара последен ...
Никотин
ме запали изведнъж.
Виждам как и досега
пуши той от любовта.
И горкото ми сърце ...
Ежедневие
и морен се завърна вкъщи,
усмивката не ще подмине,
дори жената да се мръщи.
Ще ме посрещне кучето щастливо, ...