И понеже Лажова отсъстваше...
(Нек’ сега да се пука по шевовете)
ще се пробвам, макар да е късно,
да разкажа за Китенска среща.
Беше лятото 2012-то ...
Най-трудно все приемаме различното.
Различното от нас е непознато.
Рисуваме картини от безличното.
Непознатото за нас е тъй крилато!
Различни мисли, различни цели, ...
Научих се да се преструвам, че вече не ми липсваш...
Правех се, че не помня как ми казваше, че ме обичаш...
Почти се справих, почти успях да те преглътна,
когато пак в живота ми се върна... И всичко в мен наново преобърна!
Колко ти е лесно - тръгваш си, връщаш се... ...
Вечер, когато заспя, ти бдиш над моя сън сам в нощта...
Вечер, когато заспя, ти лекуваш моята душа...
Вечер, когато заспя, съм на крилете на любовта...
Цяла нощ съчинявах си песничка –
рок-балада в убийствен минор.
Уж неземно красива и лесничка,
а измъчих се – беше ми зор.
Победен от съня, на разсъмване, ...
Стопява се ледът на тъмнината.
В тишината сляпа обезумява светлината…
Денят е безпристрастен в сивотата,
а нощта е озарена с немотата…
Пряма, сурова, идейна - ...
Пак тиха нощ е - време е за танц,
усмихната на рамото ми ще се скриеш,
с походката на грация неземна
като лозата дива в мен ще се увиеш.
Вълшебен валс, луната ще те гали, ...
Не вярвах аз в любовната магия,
ала в очите ти потънах цял,
усетих... сякаш времето ме пие
със сладкия ти дъх на портокал.
Не вярвах, че от нежност зейват рани - ...
Притихнало е всичко, както в рая –
обгърнато в прегръдка от нощта...
Високо – ярките звезди, по обичая,
пулсират в ритуал с възпълната луна.
Вървя сред чернозема и си пея, ...
Не ми звъни! Не искам да те чувам!
Сега със теб сме толкова далече...
Не шепна името ти, а наум те псувам.
Ръцете ти до моите не искам вече.
Не ми звъни, дори и да те провокирам. ...
Свърши един ден, свърши една мечта
и се питам не беше ли в заблуда тя.
Затварям очите си, виждам сърцето си
как е в кръв обляно, безчувствено и егоистично.
Не иска за друг да бие ...
Мъжът на четиридесет премина
онази златна възраст на Христос,
затуй не мери греховете с крина
и раят му изглежда под въпрос.
Мъжът на четиридесет не гине ...
И ето - пак сме в Тъжния цирк.
Нужно ли е да сме така комерсиални?
Музиката е глуха, светът не се върти,
и вече никой не знае какво е душата.
Животът е бавен и нямаме стил, ...