Стихове и поезия от съвременни български автори
Кристално
безмълвна белота в душата..
Светът крещи затворен зад прозорците на времето.
Някой хвърли камък и ги счупи.
Влезна от онзи приятен студ, ...
Очакване
Душата ми е птица наранена
с отрязани от вятъра крила,
разпъната на кръст, окървавена.
във този свят на подлост и лъжа. ...
***
и да търся във тях нежността.
Не очаквай да галя косите ти
и да губя ума си във тях.
Аз съм, който заплита звездите ...
Раждането на един стих
Първа контракция...
... В поетичните успехи
не важат пари и слава,
а сърдечните утехи, ...
Разговор
уж ледена била, а по те топли
от клета майчица и от Родина…
„Ще се завърна, мале!” – снощи рече,
кога по скайпа бъбрихме си двама. ...
Живяла баба с папагал
През Втората световна, някога,
във мъничко селце в Италия,
живяла баба с папагал,
но говорящ, подарък от Испания. ...
Аз и поезията
Единствен аз докрай останах верен -
без тежки клетви и без труфила.
Останах си такъв, какъвто бях намерен.
За мене ти най-важна си била! ...
Нощ в Змейово
От теб ли Змеят-Горянин отвлече
най-лична мома загорска?
Гиздава Яна отнесе далече
нейде в усоите горски. ...
Белокаменна чешма
отбих от пътя си, на сянка седнах,
поспрях до стара, белокаменна чешма,
във бистрата ù струя се загледах...
Заслушах се в песента на чешмата ...
Тя - Любовта
В ясен, слънчев ден
и под нежната Луна -
всеки да е запленен
от омаята на Любовта…
В нощ като тази
Прегърни ме, преди да заспя. Кажи ми, че си тук.
В съня си ще забравя, че всъщност те няма.
Ще се усмихна щастлива. На Живота напук.
Преди да угасне усмивката кротка на мойта Луна, ...
Втора младост
Казват ми, че в двамата ми сина
младостта ми минала се връщала
като светло ехо през годините...
Може да е тъй! Но не е същото. ...
Бандитска държава!
шепа бандити простовати.
Натрупаха пари в тая криза,
вместо да са във пандиза.
Едва ли са и два процента, ...
Когато годините посочат
Когато годините посочат пътя ми
и погледна посоката на времето отминало,
ще се спра, ще се обърна назад,
но пак ще тръгна, ...
Моя самота
Не искам все при мене да живееш.
По тесните пътеки на кръвта
да се провираш и да ми се смееш.
Не ти ли е омръзнало със мен ...
Мой ще бъдеш
под клепачите си съм събрала хиляди години мрак.
За сърцето си престорено съм в нощи светли все вървяла,
зад очите ми затворени океани са прелели.
Със стихиите съм идвала - ...
Алегория
подлежи на проверка от Кошмарния сън –
в стадий ,,гъсеница” крилата са още незрими.
Сиво е, снежно е, мъртво е;
няма небе, нито земя. ...
Под Кривата Круша
Летях цяла вечност на свойта метла
(Добре, че е кротка и още ме слуша!),
но вместо да стигна до нови слънца,
(Не знам как!?) паркирах под Кривата Круша. ...