Хей, какво ще кажеш, моя мила,
с теб да се оженим - виртуално?...
Малко гърбав съм, но не - камила...
И дръвчето ми... не е умряло...
Крив съм малко - то е по рождение... ...
Нима съм утешителна награда?
Съдбата затова ли теб ми прати?
И затова ли толкоз много страдам
и се страхувам аз за любовта ти?
Ти самотата с мене ли лекуваш, ...
Утрото ме завари неподготвена.
Забравих да дръпна щорите за него.
Напразно то вика зад прозореца ми.
Някой захлопа по вратата.
Бях заета - сънувах…. ...
Аз съм наясно, че ви се чете за щастие,
за безгранична любов, за страсти от захар.
Но не винаги любов дебне зад храстите
и не ни пази от дъжд всяка стряха.
Аз знам, че искате да избирате сезоните, ...
Проблемна съм, това не го отричам,
не искам чуждо мнение да се налага,
и силно искам, и пламенно обичам,
и вземам много, но и повече дарявам.
Горда съм, да губя не умея, ...
Аз пак с бокала на живота пия,
притисната от страшна тъмнина.
На капки мрака искам да разбия
с внезапно кипналата топлина.
Небето вдига своята завеса, ...
Равна степ, утрото протяга се лениво.
Първите лъчи зоват два коня,
във вихър слети, от табора излетели.
Бяла Грация и Черен Вулкан,
препускат натам ...
Отпий ме като глътка старо вино,
тъй меко пивко, силно, знойно,
с вкус на млада неопитоменост,
и жилка дива, свежа, дръзка.
И нека се разлея меко в твойто тяло, ...
Така ми писна от тези четири стени - отдавна
даже паякът избяга и паяжината му като клуп виси.
Обесен есенният ден е там и се стопява
в паметта ми споменът за небесата,
в които младостта ми и мечтите ми летяха. ...
Боли, разкъсва се на хиляди парчета,
скитаща в нереални светове...
Боли, възкръсва Душата ми проклета,
ревяща, жални звуци тя кове...
Не стига въздухът, пропит с отрова, ...
Все те чакам на хълма, до буйната речна вода
и сънувам небетата бели... Почти до премала.
А под знойното слънце, от корена с луда мъзга,
зреят мислите, гроздове чудни... Света непознали.
И те искам да дойдеш... (Изминаха много лета). ...
Говори се за робството и свободата –
и от двете душата ми страда.
Робството – задушно, скучно, безпросветно,
а пък свободата е фалшива, безогледна.
Мнозина умряха за тебе, свободо. ...
Две шепи ечемичени зърна
прикътах свидно в топлата си пазва,
та срещна ли по пътя си бразда,
една следа към тебе да оставя…
Две ласки полудяла светлина ...
Какво ще четат подир нас бе, човек!
Антология трябва. И две дори!
Че във учебника - кого по-напред? -
тебе ли, мене ли, него ли…
Забележка да правя по случая? Не, ...