И потичат сълза по сълза
И няма кой да ги забърше нежно
Чакането на позвъняване така желано
Надявайки се никой да не влезе
Моята малка стая на болката ...
От своето сърце съм те изтласкала.
За кой ли път на себе си повтарям...
Изчезваш като рана от одраскано,
а бездните под мене се затварят.
И вкъщи няма счупени предмети. ...
Ела сега. Седни да поговорим,
защо те мисля още ми кажи?
Недей мълча! Нали ти знаеш всичко,
Кажи ми, хайде, лек за любовта.
Не се усмихвай, вече няма пламък ...
За малко с мене остани, за малко нежност още.
После всичко си вземи, а аз ще те сънувам нощем.
Ще сънувам теб, застанал, тихичко до мен как дишаш.
След снощна страст останал, тогава нежни стихове ще пиша.
***** ...
Животът ти ще бъде грозен,
ще те препъват хора неведнъж,
не мисли за миг, че си изправен,
достатъчно ками ще имаш в своя гръб!!!
Образите злобни ще те гонят, ...
Всички се смяха, а той бе на пода,
стискайки в длани червило,
a аз пък си мислех: '' Защо ли, за бога,
на момчето за гримове става му мило?''
И веднага му лепнаха те етикета, ...
Влюбих се в момиче на име Попи.
От момента, в който за първи път я видях,
аз нещо много важно осъзнах.
За страстни мигове, прекарани с нея, аз живея
и за нежността и романтиката и копнея. ...
Не, не съм аз „нормално момиче" -
сякаш съм с Вселена по-далечна.
Осъзнай, че не съм тук отлично
и върви, с мен недей да си пречиш.
Аз не съм за живот с теб готова. ...
Ранна утрин в нощния бар...
Отворил рано, или не затварял
е бара неразсънен в утринта
и тук- таме по масите насядал
е някой, недопил си през нощта... ...
Намерих те... Намерих твоя свят
и сякаш той за мене бил е правен,
и в миг потънах, като слънце в цвят,
събудено от нежност непрежалена...
Намерих те... Намерих твойте дни, ...
НЕ СЕ Е СЛУЧВАЛО
Не съм се случвала, не ме е имало...
Било е сън, когато си ме любил!
Усещаш ли сърцето ми изстинало?
Загуби ме! Тотално ме загуби! ...
Любовта се спуска тихо от клоните
И се замисли „ДАЛИ ПЪК СЕГА“
Точно в момент – в миг на стонове
Дали да се мушна в тази глава
Дали любовта ще измести страстта ...
Спомени
Ще затворя една стъкленица със спомени –
шепа минало време, щипка пясъчен прах.
Като листи от есен златокоса отронени
да отекнат във дните ми с весел, радостен смях. ...
С насмешка благосклонна я поглеждат
минаващите покрай нея хора.
Във скута ù – тефтер, две куки, прежда,
в очите ù - вселенската умора,
нелепият ù руж се откроява ...
Невероятно трудно е да те обичам -
така заплетен си на възел
от гордост, рани, болка тъжна,
не знам, ще мога ли да те развържа!
Сълзите неизплакани ще ти изпия, ...