20 521 резултата
На душата „безсрамния“ полет приветствам
Няма общо с “причина-следствие“...
  391 
Нашият миг Вечност...
Подхвана ни нечакан Вихър,
красив каприз ни завъртя
и покрай нас премина тихо
със нежен повей Любовта... ...
  602 
За всяка ваша дума
метално острие блести.
За всяка ваша дума
студено острие свисти.
Защото думите могат да убиват. ...
  1018 
Земята е само точка в безкрайната вселена,
а ние, земните жители- какво сме?
Прашинки може би или нещо по- дребно,
съвсем невидими за телескопа.
Затова пък се мислим за велики, ...
  542 
Всеки трябва да помни, да знае
ще дойде и за него някой ден,
когато друг пред него ще се кае,
в миналото към него бил безличен.
Трябва само лицето си да измие ...
  550 
В различието пак търсиш ти еднаквост,
когато от нещо си лишен,
и в липсите намираш илюзорност
на нуждата да бъдеш окрилен.
А дупките запълваш агресивно, ...
  635 
"Все още съм извор и знам как се става река!"
* Кирил Аспарухов
Все още съм извор и знам как да стана река!
Да сричам умея по бълбукащи камъни в плиткото,
където мехурчета малки нанизвам с минути "сега" - ...
  1823  34 
Една нощ в Пустинята...
1.
Звездите толкова са близо,
с ръка- аха да ги докоснеш
и Вечността при мене слиза ...
  550 
Дъждът разтвори
листото,
скръбта ми позеленя
до горчиво.
Мъдрецът от алабастър ...
  562 
Когато надеждата свършва,
когато лошо време настава,
когато радостта се прекършва
и дъгата бавно пада...
Когато светът ти се срине, ...
  436 
След толкова години пак се срещаме
на същия перон, на който се сбогувахме.
Но този път навън не е горещо
и този път не съм щастлив и влюбен.
Не, този път е както някога, ...
  489 
Събуждам се сутрин,
синевата е толкова жива.
Усещам деня толкова фин,
а не като ината тетива.
Толкова грижи имам, ...
  830 
Мина времето да ме спираш,
да ме убиваш и да ме гнетиш.
Може ти дори да ме презираш,
но не и устрема на волността да разрушиш.
На нея дадох рамо на приятел - ...
  1012 
Умен съм, а не разбирам
как да се ориентирам
кой приятел, кой е враг,
със кого да се сдружавам,
а с кого – да се сражавам. ...
  680 
Атлазени пантофки сваляй, принце -
препускай бос на щур адреналин,
а той из вените ти на талази
сърцето ще изпълва... По един
магичен начин те зарежда с лава, ...
  1380  11 
Падам аз надолу, в черна празна яма,
вече с дни, със месеци, с години,
гонейки тайна от мене по-голяма,
вая маска със детайли фини.
Падам аз надолу, в черна празна яма, ...
  737 
Жълтото виме небесно
пръскаше слънчево мляко.
И в прегорялата есен
понесе се мирис на хляб.
Завъртя се под гнилата стряха ...
  933 
Това е щастието във живота,
да се протегнеш, когато си унил,
да се разтегнеш и със охота
да изпратиш спрялото изгнило.
С въздишка да почистиш път, ...
  456 
Ловци на мълнии...
Дъжд от мълнии яростно свети
и дърветата-факли горят...
А в нощта заблудени комети
се разискрят в красив звездопад... ...
  541 
ХВЪРЧИЛОТО
на Борис Христов
Отделяйки се плавно
от страха си,
от лепкавите грижи на деня – ...
  471 
Той отдавна е никой,
“Никой” нямат лица,
само дупка в гърдите,
вместо наш’те сърца
и макар и с очи – те, ...
  1768  12 
"Прегърнал тишината"
Лежа, прегърнал тишината,
в леглото си от самота,
и всяка нощ във тъмнината
сълза проливам след сълза. ...
  502 
Под знака на Южният кръст*
Топло южно небе,
разлюляни вълни-
над Червено море
греят ярки звезди... ...
  608 
Сърцето, като въгленче горещо,
понякога изплашено врабче,
понякога непоклатимо честно
и палаво като момче.
Сърцето може враг да заобича, ...
  685 
Пopacнax и нaдpacнax любoвтa,
нo oбич мoeтo cъpцe вce oщe диpи,
мaкap caмoтeн в мpaкa дa въpвя
и дa изкaчвaм cтpъмнитe бaиpи
и чepни oблaци нaд мeнe дa вaлят ...
  515 
Тези стихове не се четат
Като сълзи по стъклата
бавно стича се дъждът.
Който с него не е плакал,
тези стихове ...
  724 
Триптих: За Хармонията в Дивата природа
1.За Хармонията в Дивата природа
За Разума си неразумно сме платили
с жестоката цена на Сетивата,
но да се откажем днес е немислимо ...
  636 
Нужен монолог
Оглеждаме отново вяло
гримирания си фасон
в любимото ни огледало
и пак не виждаме резон: ...
  673 
Какво е времето - клошар на чувства,
изхранващ се със хвърлеите вечност -
дали опитва свободата с устни,
или дроби си къшеи човечност...
Усеща ли в душите ни как вие, ...
  947  18 
Когато ти
Когато някому
със нещо си полезен,
когато ясно имаш
своя малък дял, ...
  467 
– О, имало е рай, но той е свършил,
когато Бог човека сътворил... –
свещеникът замлъкна недовършил
и сложи златния си патрихил.
Една сълза връз бузата блестеше – ...
  598 
Огледай се, величие, във срокове и време,
недей лежа на лаври от мъртвите души,
че теб те има само, додето злото дреме,
и, щом си сътворено, за спомен също си.
Предложи на поета по шепа звезден прах, ...
  783 
Кризата
Ще свърши ли, се питам аз,
житейската ми криза?..
Ще имам ли да ям хляб,
да нося чиста риза? ...
  516 
Цървули няма, гайда иска
(на моите приятели с любов)
Цървули си нямам. Така и не сложих-
не исках да свличам от никого кожи
и цял живот шляпам така. ...
  909  10 
Роден край
В часа на нощната мъгла
и на безумните копнежи
една звезда не би могла
днес моят път да отбележи, ...
  435 
Вървиш самотно в своя път,
унило се източват дните,
край теб самотници вървят
и към унило бъдеще вървите...
Високо гарвани лениво грачат ...
  825 
Угасваща светлина
Разстилат се звездиците в небето,
парченцата от пъзела изграждат...
Кое ли вдъхновено движи битието?
От какво ли тез звезди се раждат? ...
  938 
Под мене са се сплели тротоарите
от твърде много стъпване по тях.
Оплела съм се пагубно във дланите,
в които доброволно заживях.
И пътищата тук, макар и дълги, ...
  1033  11 
...
На Е.
В жарава от няма тъга
изпепеляват душите прокудени,
дълго вървели по ръба ...
  871 
  583 
Предложения
: ??:??