Стихове и поезия от съвременни български автори
Прости ми...
за теб, за себе си- за всичко.
Все още учех се да ходя,
да различавам, да обичам.
Като децата непосредствен, ...
Неделими
Окъсаха се старите постели.
Живота вече зъзне по халат,
изкъпан за последната неделя.
Отива си от нас и без да пита, ...
Молитва за моята България
... до пролетта са два сезона, два! –
и, щом замръзне селската рекичка,
ще цепим с дядо в дворчето дърва
и ще ги мъкнем с кривата количка, ...
Ако лятото
Ако лятото открадне
сърцето ти със думи,
ако лятото докосне
душата ти с лъчи, ...
Пътешествие
Поезията създава мистични пространства,
в които кани Съзнанието,да се настани
за най-вълшебното,магично странстване
с пулса магнетичен на дивни,чудодейни игри. ...
20 август
Точно като Диоген -
сам със себе си на среща -
днес празнувам ден рожден
с къшей хляб и малко леща!... ...
Исторически парк
Парк на историята ни съгради се сега
в едно красиво кътче от България.
Влез в него и си спомни историята
на всички българи останали в паметта. ...
Живот – недорешена кръстословица
посветено
Тя знае всичко… Вестници продава.
Решава кръстословици – на ден по пет.
С тях игнорира хорската гълчава ...
Бях някога Поет
... сега съм вече стар и оглупял, и – всъщност, перспективите са мрачни –
от кал създаден, пак да стана кал – вървя нататък с адски бързи крачки,
топят се – вързуници светли дни, що Господ Бог реди ми ги отгоре,
простил съм всички глупави злини, които нявга някой ми е сторил, ...
Сън 2
Отново с песен излизам на вън.
Отново различен, отново свободен.
Времето спирам…, и всичко превръщам в приказен сън.
Тогава тичам бос по полето. ...
Миг прекрасен...
Толкова нежна е нощта.
И ти нежна с мен бъди.
Милвай ме...
Шепни ми най-страстните слова. ...
Момчето си отива
Момчето в мен навярно е във криза,
със всеки ден превръща се в старик –
не ветролее сутрин бяла риза
по Главната – с осанка на лирик, ...
Одобрение
сред дървета диря те, дете в черупка.
Пареща ръка в прегръдка топла търсиш,
сълза по бузата ти меко се стича.
Думи тежки те повалят, нужда от одобрение, ...
Не се обаждай
чувствата ми пощади!
Времето дълбае рани,
губя твоите следи.
Толкова красиви мисли, ...
Екзит
От страх не сменях дните в календара.
Сълзите от очите си изтрих.
Присъни ми се известéн лодкарят.
Жадувах вчера земни суетнѝ. ...
Последовател
По пътя,който от скоро описвам,
аз от много отдавна набивам нога,
взорът ми напрегнат понякога се стъписва,
от неща,които ми завладяват Духа. ...
Дяволското гърло
но не с любов, а с мъст за грях,
извършен от най-скъп човек,
за тази болка няма лек.”
Стои синът на Немезида ...
Първо аплодисментите
ако без дъх - последната мечта угасне.
Преди сърцето ми във миг да спре,
не ме жалете, а ми ръкопляскайте!
Не бих изрекъл гласно дума, ...
Родопски звуци
но музика пее в мойта душа.
Чувствата в стихове влагам,
мелодията, с тях да ви внуша.
Чувам звънчетата медни, ...
Кланица
забит на думите в плътта.
Виси сърдит, превзел
надежда, воля и мечта.
Сега табу е честното, ...
Бели нощи, златни дни
и спомени, които да събира
стихът, дорде в сърцето ми звъни
забравилата песента си лира.
И нощ след нощ луната ме боля ...
Къща за продан
Във крайчеца на мъжкото ми лято
да бъде! – както Господ нареди –
да се завърна в дворчето с мушкато,
което мама лани насади, ...
Мечтание край фурната за банички
Понеже съм си гладен, пък и беден,
а ти – да дойдеш днес? – ми обеща,
те чакам аз на фурната – от седем! –
и ще те чакам чак до вечерта. ...