Стихове и поезия от съвременни български автори
Време за глупаци
Досадникът не знае да мълчи.
Дори и не разбира, че досажда.
От триста километра му личи,
че го измъчва безсловесна жажда. ...
В бездънния покой на Мъдреците
... изглежда, помъдрях полека-лека, додето тъй несетно остарях,
за вярата в доброто и в човека отдавна вече спря да ме е страх,
дори и най-потулваната благост в зениците на всекиго чета,
„Кажи му Аго, да му стане драго!” отваря и залостени врата! – ...
Последните ми 10 кинта в джоба
... започнах пестеливо да живея – от благите съблазни се лиших –
ни ямбът, ни дактилът, ни хореят ми носят някой лев за всеки стих,
с последните пет лева в портмонето на мама купих шепица цветя,
с две думи съм щастливец общо взето, че из прекрасни сънища летя, ...
Кръстопът
Сърцето ми е раздвоено
и залъкът ми е горчив,
в душата ми е пресолено.
В дълбокото ли да се хвърля ...
Дванадесет камбани
което бие камбаните на храма в гр. Шипка
До Господ стига призивният глас
на старите и пеещи камбани.
Дванайсет са на брой и с мощен бас ...
Собствена клада
в минало, в бъдеще, във вечността.
Търся и питам се, и пак мечтая
да срещна себе си нейде в безкрая.
Да се намеря, да се обичам, ...
Ще изляза само за минута
Зимата си тръгна – адски люта,
две в едно – торнадо и тайфун,
ще изляза само за минута –
да си купя вестник и тютюн, ...
Земята – най-красивата енигма
Светът понякога е тъй враждебен,
но аз не му се сърдя и придирям.
И знам, че има смисъл да прогледна,
щом дишам дъхове на мак и риган. ...
Момичето в града на чудесата
Не падам в потрес и покруса – към мен се друсаш с автобуса,
аз гледам пак косица руса, очи – ситнеж из небеса,
и със душица благодарна те чакам в центъра на Варна –
град – мъка, обич, стих и карма, ...
Светлинка в бутилка
и поемах светлата посока.
Светех ти в среднощната тъма,
гонех мрачината най-дълбока.
На фенерчето ми се присмя ...
Врата
И почти не го запомних.
Сега се втурвам в нови светове,
от старото останаха единствено проблеми.
Запомних песни, ...
Епитафия
когато си отида от света
И че съм обичал безусловно..
Тъй бягал съм от свойта самота
С това да ме запомнят мен ми стига.. ...
Герои на нашето време
дошли от медийни екрани
заливат ни със мисли свои
еднакво някак си подбрани.
Кълнат се в служба на народа ...
Няма спор
на единият правят метани,
на другия за оня говорят,
а после обратни селями.
Тия си точат ножовете, ...
Животното...
Животното е тихо,
Животното е скрито,
Животното е мило!
Животното с боязън ...
Трети март
за отечество не милеят мнозина,
забравиха за родната си чест
и че руският войн за нас загина!
Забравиха за опълченците ни смели, ...
Не си сама
знам,
че понякога си мислиш,
че не си перфектна,
че не си достатъчна.. ...
Когато думите
Когато думите отново
докоснат моята душа,
когато всяко нежно слово
за тебе пиша във нощта… ...