Стихове и поезия от съвременни български автори
Един приятел...
Един незабравим приятел...
Питат ме отново - "Защо си тъжен?
И защо очите ти са пълни със сълзи?"
- Ах, вече зная, животът понякога е злобен ...
Зелените очи са любов
Дали си дал на смели мечти порив.
Или на безпокойството мокри надежди.
Мисълта ти плува в далечни мъгли.
Изваяни образи и диви цветя - слънчогледи. ...
Нарисувана любов
такава буйна като вятъра,
такава страстна като огъня,
такава нежна като цвете.
Художнико, вземи четката, ...
Без второ издание...
Унесен всеки в свой'то занимание,
никой не обръща грам внимание,
че Човешкият живот, опънат като нишка,
е само мъничка ...
Срам ме е!
срам ме е, че те жадувам!
Срам ме е, че те мечтая,
срам ме е, че те бленувам!
Срам ме е, че те копнея! ...
Отново чакам Любовта...
Отново чакам Любовта!
Тук на тази зла земя, отново чакам я.
Знам, ще дойде някога при мен,
ще грее слънцето в очите, ...
Альоша
Във слънчевия южен град
има паметник огромен.
На Бунарджика момък млад
величествен стои и скромен. ...
Дано да си щастлив с нея
Чувствам болка, отчаяние, тъга.
Не бе ми лесно да те видя
как водиш друга за ръка.
Прииска ми се да избягам. ...
Чужда къща
Елена Нинова (enena), с която се запознах в ОТКРОВЕНИЯ
и се видях на живо
Чужда къща със усмивка ме посреща.
Зеленина прегръща ме на двора. ...
Огледален свят - Божественият план
Огледален свят – божествен план,
прелест, нарисувана на длан…
Тук няма импозантни пирамиди –
само сгушени селца с червени керемиди… ...
Любима на дъжда
Студено ми е, а дъждът не се ли изморява,
вече цяла нощ не спира да вали,
но аз не искам Слънце да изгрява,
искам той при мене да стои... ...
Не мисли
Не плачи над разлятото мляко - радвай се нa това, което e останалo! :)
Не мисли за това, което не си - бъди смирен с това, което си!
Не мисли за това, което другите казват, че си -
важното е ти да знаеш какъв си и хората около теб! ...
Вярвай в мен
Любими, чуваш ли го? Чувстваш ли го ти?
Сърцата ни в синхрон отдавна бият,
нима съмнения нелепи още крият?
Нима те мъчат мисли невъзможни? ...
Без заглавие
Какво... нима се случва?
Любов, горещина, мълчание,
възторг от среща, страх,
допир нежен, тъй зловещ... ...
Балада за Атлас
Тегне върху ми всемирът.
Атласовско бреме. Но още
животът във мене пулсира.
Оставам. Ни крачка назад! ...
Писна ми
с твоите градини от бетон,
през които хора със звънчета
се разхождат, сякаш имат дом.
Писна ми вонята на живота, ...