Стихове и поезия от съвременни български автори
Ода за музата
Свойта муза ако нейде си изгубил,
недей тъгува безутешно ти за нея!
Дните си в тъга недей погубва!
Виж я - все някъде около теб се рее! ...
Тревата
> като ми носеше
> пълни шепи.
> Как бих могъл да отговоря?
> Повече отколкото детето аз ...
Невързан още спомен
Един невързан детски спомен
ме дърпа пак в ония времена
и ме завежда на площад огромен
в цветя, народ с червени знамена... ...
Бяла болнична стая
Бяла болнична стая,
бели, бледи лица,
бяла, тежка омая,
бяла, тиха тъга. ...
Ходи ми се на море...
Ходи ми се на море!
Тате каза: "Е, добре,
но дочакай догодина -
то, морето, вече мина!" ...
Пътуваме насън
И времето не ни стига
Да се радваме на
Каквото имаме
Седем нощи ...
Защо е така
Как прощаваш ми всички заблуди.
Всички слабости мои разбра,
но дори не се и учуди.
Търпелива,Любов,си със мен. ...
И всичко разбира сърцето...
По светлата лунна пътека
препускат на воля коне.
Звездите примамват човека
да търси простор, ширине. ...
Пролетта
над бялото платно поспира тя
и някой сякаш нежно я подсетил
и някой сякаш леко я подпрял
сред сивата вълна на самотата ...
* * *
Грешнико свиден, не съм те забравила…
В самотата на пламъка лумва пожарът…
Голотата на тялото в стръв се изражда,
но пръстта върху раната цвят не поражда. ...
От другата страна
жената с побелели коси - аз съм млада,
жената, която ме гледа, преди да се сресва привечер,
когато усеща присъствието на тила си,
а всъщност е пусто като гора без пътища, ...
Когато замина за Алберобело
Слънцето в моите сълзи танцуваше.
Ти защо тръгна за Алберобело?!
Боже мой, идеш! Да ги рисуваш ли?!
Как се рисува празна неделя! ...
Те мечтаят...
PanzerVA says: и неизбежно се срещаме...
PanzerVA says: някъде там...
proxima says: красиво е...
PanzerVA says: под дървото с дъх на канела... и ром.... ...
Град в сумрака
в далечината жена
замислена на скала стои
с непресъхващи сълзи
за отминалите дни, ...
Дали това съм аз или е споменът за мене
И виждам, че пустинията расте.
Да се надяваме на утрото! Да се надяваме...
Не може и вярата да ни излъже.
Ще ни превърне в ангели - блажени и непогрешими. ...
* * *
аз виждам синевата и промяната.
Вопълът, стенанието, копнежът
за бурни страсти и емоции
притихват в мен… ...
Фантазия
а утре отмина,
спомен насъщни
разпъна страха.
Думите преляха ...
Хълм
как страда сърцето
във някой ъгъл,
сред влажната зимна мъгла.
Ще види ли някой ...
Предателство
тишината, взривена крещи.
Щом приятел честта ти предава
знам, душата ранена кърви.
А до вчера със тебе делеше ...