Стихове и поезия от съвременни български автори
Ако България загине
Слиза залез в китните градини
над Родината ще падне скоро мрак,
няма да се върне, който е заминал,
с радост да прекрачи бащиния праг. ...
Любовната съдба
събират се души и се разделят,
несбъднали любовната мечта,
една за друга вечно те копнеят.
Животът преминава като влак, ...
Приказка за невъзможната любов
когато знам, че няма да си мой?
Защо ли толкова е силна болката
и всеки удар на сърцето ми е твой?!
Защо ли да мечтая аз не спирам, ...
Щастието е бесилка за поетите...
и разпятие за земния им стих!
Истинските песни са недоизпетите!
Тез, които аз на тебе посветих!
В тях страдание и мъка ...
Като дете
Главата ми затегната в коса –
разля се...
Откъснах миналото в мен...
и слях се с моето безвремие - ...
Мечти
един безкраен ешелон от дни,
задъхва се в избраната посока,
изпуска пара с ранните мъгли...
Лети край гари, скътани в душата ...
Лято
Усещам полъх във нощта
и летен въздух натежава.
По тялото ми стича се вода,
вълна от дива страст ме е поляла. ...
Съдбата
била безмилостна, жестока.
А, всъщност, тя е път, избран от теб,
преди да се родиш и толкоз.
Дали трагична ще е тя ...
Интервю
Слава - не ми трябва, не съм от таз порода.
Мечта - да лежа в тревата, край някой ручей тих.
Желание - да разсмея някого с мой стих.
Способности – не много, но задълбочени. ...
Мьолнир
чук извадих от душата.
И със удар мощен, здрав,
аз забих го във земята.
Тя зловещо се разклаща ...
Човекът
Мечтаеш ти за пладне,
когато се стъмни;
а щом Денят те грабне,
мечтаеш за звезди!.. ...
Твоята любов
вляво, на гърдите си я нося.
Тя предпазва ме от лош късмет,
знае отговор на всякакви въпроси.
Твоята любов е сенокос ...
***
държа нейна снимка.
Сълзите се стичат по
студена му буза.
Спомените не ме ...
Демонът
целия си въздух
и всичката вода!
А аз със мойте пори
ще пия и ще пуша ...
Листата на липата прецъфтяха...
И люлякът отдавна прецъфтя!
Ти помниш ли, с цъфтежа им туптяха
две влюбени сърца на Той и Тя!
Сега какво? Със тях и любовта повехна! ...
Самотен остров
До мене нищо не достига.
Ни кораб, ни човешки глас,
дори и птица заблудена.
Изграждам аз спасителната лодка, ...
Искам да тe забравя
Искам да забравя лицето ти, което е пред очите ми винаги.
Искам да забравя твoята усмивка, която остана в сърцето ми завинаги.
Искам да забравя очите ти, където можех да видя целия ми свят.
Искам да забравя всички моменти, прекарани с теб. ...
Билет за вчерашния влак
Отпечатъкът от твойте длани
пари кожата ми пак
и болят ме стари рани,
чакам вчерашния влак. ...
В петък
когато небето е чаша лазурна
с невидимо вино, от Бога налято.
Преди с теб в безвремие пак да се гмурнем,
разпуква се залезът – захарна диня, ...
Копнежно 2
Искра съблазън в устните ми пари -
ще я погалиш ли замислен ти,
или присвил очи ще я захапеш,
опиянен от сладки помисли?!? ...
Не се наемай!
Просто с теб убивам време.
Днес те има, утре не.
Сори, ама не ми дреме!
К'во помисли? Че ме "върза"? ...
Eнигма
бе винаги енигма -
сигналите му
тъй не разпознах...
А тялото ми ...
Гние всичко мило
на тая душевна
немотия - не зная.
Спи съзнание българско
и народът веригите си носи. ...
Вървят си дните
Отиват дните, безвъзвратно,
отнесени като листа…
А ти оставаш многократно,
едва спасен, над Пропастта… ...