Щастие има когато ти щастието търсиш,
Страсти обливат тялото ти, когато на страст ти отвръщаш,
Радост в очите ти има, когато ти радост посрещаш,
Мигове нежни ще помниш, когато нежност готова си ти да приемеш.
Върви ти, не спирай живота във тебе. ...
Приседнал под уличната лампа навън,
с отчаяно, бледо лице,
безмълвно ръцете отпуснал встрани
един несретник с разбито сърце.
Поглеждам това лице крадешком, ...
Хей, сеячо на сънища, тази нощ ме пропусна,
а и другите преди нея, и закръгли го лятото.
И на длан от зората, като птица безсънна,
ще ме свари щом тръгне към юга си ятото.
От натежалите клепки, есента ще изрони ...
Плаках, сънувах, живях.
Търсих, обичах, копнях.
Не молих слънцето да се смили над мен,
не молих изгрева да не настъпва ден.
Поисках малко от вселената голяма – ...
Засадено в деня на раждането ми, на двора,
то стои сега и тъжно, и самотно,
а дойдох с него да си поговоря,
че беше моят най-добър приятел във живота.
То никога не ме предаде, ...
Същата съм. Виж ме - саморасляк.
Луда, дива - колкото си искаш.
Като огън, дето мъчно ще угасне,
даже и с вода да го наплискаш.
Още на сърцето чиракувам. ...
Поех по калната пътека,
изпълнена с трудности и толкова тъга.
Бях сама, без никаква утеха,
но не се отказах въпреки това!
Вървях и опознавах света, ...
Да ми замеси с обич мама хляб.
Да го замеси с тревога и надежда.
Да сложи вътре вместо сол сълза,
която през душата се прецежда.
Да ми замеси с обич мама хляб. ...
Май все на глътки пия тишината,
прокраднала се в сивите ми делници.
Родените да мерят крачки с вятъра
не могат да обичат с лицемерие.
Какво ,че ще открадна твойте мисли ...
И защото съм мътна и дива река
те повлякох в дълбокото с мене.
Нямам пристан, но пак и така си тека
към безкрая на лудото време.
И защото съм тиха и твоя сълза ...
Слънца, родили се от Любовта Ни
и Звездни ветрове от Ласките Ни,
Луни, сияещи от Нашите Целувки
и Светлина, струяща от Очите Ни!
Вселената Едно е Тук, във Нас самите, ...
Искам те... като пролетен дъжд,
уловил самотата ми в лед на градушка...
Искам те - аз съм рана на мъж
от насочена в болката мислена пушка...
Искам те - като топло небе, ...
*****
Слепите на виждащите не завиждат
щом здрачът падне, убивайки последните лъчи.
Смисълът: Не колко хората ще виждат,
а за какво могат... да "затворят очи..." ...
Дори и вятърът притихва омагьосан
с реверанс към именниците
Мария се прибира... Отдалече
подават тънки токчета сигнали.
Мустаци сучат в кръчмата мъжете, ...
Завърнах се, а нищо не откривах,
забравена, далечна и излишна,
прахът, от вятъра издухан, бивах,
споменът за някоя отминала - предишна.
Търсех обичта и нейното значение, ...
Едно малко дете, скрито в сърцето,
поиска в съня сякаш нещо да каже.
Протегнах ръце и погалих телцето,
преди тишината и двете да смаже.
Прошепнах му тихо: "Помня те още ...