Стихове и поезия от съвременни български автори

259K резултата

Сърце за адрес

Не, не казвай, че няма да има
още срещи и празни мечти,
че на друг си отдавна любима.
Но такава на мен си и ти...
Колко пъти наивно съм страдал ...
1.8K 33

Съмнение

Съмнявам се във всяка твоя дума,
изречена по мой адрес в нощта.
Съмнявам се в честната ти дума
и в клетвите ти в любов дори.
Не вярвам вече на нито един звук, ...
1.1K 2

Когато поетесите са луди

Ако човек
се озове във стихове,
в които си говорят като луди,
той най-напред
навярно ще се чуди - ...
997 8

Свободна

Свободна
Сънувах ранена кошута,
с душа вледенена от скръб,
малка, уплашена, дива
бягаща бясно от черната смърт... ...
891 5

Обичам то...

ОБИЧАМ ГО...
Обичам го безумно и не крия.
Знам, имам ум, сърце, но нямам воля
от мислите си аз да го изтрия
и да се боря със съдбата своя. ...
896 1

* * *

Нестинарски огън...
Нестинарка с боси нозе
в жарава стъпя
безплътна и лека,
огън прониква в кръвта ù, ...
966 10

Ч. Р. Д.

на момичето с най-сините очи
Радост е, когато има
ден, от другите различен
и човек да може в рими
поздрава си да напише. ...
1.2K 2

Кукувица

За тебе кука, стрино, сред клонака
онази кукувица полудяла.
А песните ù скитат по чардака,
а мислите ù все оплитат байо!
Че ден до пладне ризите му бели ...
2K 23

Монолог по пеньоар и ролки

Къде си тръгнал, бе, Приятелю?
Щастието да търсиш при комшийката.
Да го правеше поне внимателно,
че спалнята и е срещу прозореца.
И какво си мислиш, бе, Миличко? ...
1.7K 5

* * *

Полудявам, щом не си вече до мен
и плача, и страдам, измъчвам се всеки ден.
Мога ли, кажи ми, така да живея,
ще мога ли отново пак да се засмея?
Дали ще изгрее слънце в моя ден ...
905

Разговор с мъдрец на хиляда години

- Кажи ми, мъдрецо, защо седиш сам,
със поглед отправен в безкрая,
не си ли обичал, не си ли държал
в ръцете си Ева от Рая?
И старецът трепна – дързък въпрос, ...
1.7K 47

Писмо до един ухажор

ПИСМО ДО ЕДИН УХАЖОР
На балкона цял ден ме люлееш
във прегръдката слънчева, Лято.
Раменете ми галиш, копнееш,
но... със тебе сме само приятели. ...
1.1K 24

Най-обичам...

Най-обичам да не мисля
от мен какво ще искат,
как ме оценяват,
тревоги как да стопанисвам,
проблемите как да си решавам. ...
790 2

Вкусът на Есента

Дъжд кристален плаче над Гората
за Лятото, което си отива...
Не плача аз... и леко ми е на душата...
Дъждът днес само пепелта отмива.
Вкусът на Есента какъв е? ...
1.3K 2

Мъжът , който приспива децата ни

Във мечтите си виждам мъжа,
който вечер приспива децата ни...
И когато – заспали – лежат,
той не спира да гледа лицата им...
Този мъж днес приспива децата ни. ...
956 8

Забава

Забава
Хей, приятелко добра,
хайде с мене на игра!
Ще играем и ще пеем,
ще лудеем, ще се смеем. ...
2K 1 5

Сянка

Ти си като сянка, която все скрива
лъчите на слънцето, сутрин щом стана.
Покрива небето… за кратко застила
като коричка, зараснала рана…
Денят е спокоен и може би светъл - ...
1.4K 2

Еротика

Еротиката е заспала някъде дълбоко в мен.
Измъква се на пръсти в измъчения от тревоги сън.
Пристъпя бавно и чертае силуети.
Игра на въображение....
Цигареният дим се вплита в спящата ми страст. ...
1.6K

Защо те обичам?

Обожавам стила ти,
харесвам осанката ти,
сънувам усмивката ти...
Но не това е причината, заради която те обичам.
Да, и също така обожавам тялото ти, ...
1.2K

Земя за всички

Горчилки и съмнения отпих,
но молех се и вярвах във съдбата;
с несъхнеща сълза написах стих
и в него с обич преоткрих Земята –
по-близка стана тя и по-добра! ...
836 3

Разкаяние

РАЗКАЯНИЕ
От няма болка цялата съм синя,
като небе с препердени очи -
разкъсана от птиците коприна.
И кой ли ще я заличи... ...
1.2K

Къс вселенска любов

Като гълъбче бяло
долетяло до мен
дълго в шепите галя
един камък спасен.
Аз почти го изпросих ...
1.1K 10

Пулсар

Поднеси ми любовната сладост -
ти си вино във чаша със ток...
и сред хапките тръпнеща младост
да надигна мига на гълток...
Колко нощи все тебе сънувах ...
2.1K 31

Намерих те

Гласът ти - арфа в тихите води,
от теб извира таз магия,
която вля през моите очи -
онази нежна страст стихийна...
Не си мираж - оазис сбъднат, ...
1.9K 3

Приятелство

Приятелство
Приятелската среща е вълнуваща за нас,
спомняме си общите моменти в този час,
най-важното за едно приятелство е да има споделяне и духовна радост,
стойността му не е от ден за ден, ...
895

Небесни митничари

На небето аз попаднах
в кабинет сред разни твари.
На земята се разпаднах
и съм тук сред митничари.
Книга те масивна взеха, ...
816 1

Истина

Мечтая си самотен в този късен час
да има ние - не да бъда само аз.
Мечтая всеки ден и всеки час
да зърна теб, да чуя твоя глас!
Забравих всичко - дори загуби смисъл, ...
1.2K 3

Обява за грях

Има ли накой готов
С мен да гори
Има ли някой жесток
С шепи кръвта ми да спира
Парченца от мене да сбира ...
1.7K 15

Вълшебен свят

Заведи ме в Гетсиманската градина,
разходи ме по вълшебни тротоари.
Аз искам просто с тебе да замина,
че мъка бедна ми душа попари.
Все има свят, на този паралелен, ...
1.2K 1 2

Полъх...

От полъх е по-нежно твоето докосване,
но защо ръцете ти потъват в мен?
Когато ме погалиш - изстивам,
замръзвам цялата в очакване
да усетя допира ти отново, ...
1.3K 1

Полека се сляга

Полека се сляга купчината пръст,
притиска капака над мене,
обрасъл е в бурени старият кръст,
дълбаните букви бледнеят.
Студено и тъмно, и влажно е тук, ...
1.8K 2 17

Дали си този?

Дали си този?
Парченцата на моето сърце
се пръснаха във хиляди посоки.
Дали си този, който ще ги събере
и излекува белезите му дълбоки? ...
1.2K 4

За кратко

Родих се, плаках, недоумявах,
растях, учих се и забравях!
Влюбвах се, разделях се, пропадах,
ставах, смях се и съжалявах!
Линеех, крадях от живота и давах, ...
1.2K 1

Само за теб

От огъня на любовта родена,
под ярките лъчи на слънцето,
под светлината на луната.
Красиво цвете на любовта,
да те докосна не смея, ...
1.4K

Птица от изток

Аз по пътя трънлив ще премина,
босонога през дълбокия брод,
ти почакай, не ще те подмина,
вярвай в мен, както вярваш във Бог!
По баири и урви ще бродя, ...
929 12

Гневна ода за изедниците на народа

ГНЕВНА ОДА
ЗА ИЗЕДНИЦИТЕ
НА НАРОДА
Плебисцитно дознание
До Народното събрание: ...
727 1 3

Поетът и неговата душа

В зората на звезди самотни
видя поетът смърт сиротна.
Засмя се той, избухна в крясък,
душата му умря със плясък.
Поетът болен е, но ведър, ...
1.3K 1

Споменът на уличния пес

Отвори ù! Тя те чака отдавна пред прага –
боса, с устни безкръвни от дълго мълчание,
тя не плаче, към звънеца ръка не протяга,
тя е сянка, стон на ехо, вик и миг разкаяние.
Там, във тъмния вход я подритват младежи, ...
1K 11

Пролетни клади

Беше пролет. Сред пъстрия цветен килим
луната разпусна сатенени плитки.
И косачът ме викна среднощ да косим
самодивска трева, оттатък върбите.
Той не ме и погледна, не попита дори ...
1.1K 13