Стихове и поезия от съвременни български автори
Да живее труда
облагородил човека
и умело прекроил
на маймуняка ума
във акъла на човека. ...
Полет на крилете на Морфей
Животът е една жестока мелница
на човешки мускули и кости!
А духът човешки само в тях е влязъл,
временно, на гости! ...
Социално зло
Не е ли страшно, не е ли зло
единствен зрящ в земя на слепци?
Що е правда, що е добро?
Разум знае, сърцето мълчи. ...
Ден и нощ
Нежна е нощта -
лазурен е деня…
Свежа е росата -
дъхави цветята… ...
Грозноватия
Направо некрасив да кажем.
Не с поглед на киноартист,
не бе ни строен, нито снажен.
Усмихна ми се изведнъж, ...
Спомени
В бащина ми родна къща
с две липи отпред,
често спомени ме връщат -
сбъркани, без ред. ...
Без име
като миг...
Кой бях аз, защо се
разтопих...
Дали това живот е, ...
Бягство
Бягам, без да се обърна,
искам да се откъсна от реалността.
Писъкът на тишината ме убива,
погубва мойта страдала душа. ...
Къпини
В шепи ми носиш, любими,
обич от ябълков цвят.
След твоите стъпки в къпините
мечти и надежди растат. ...
И си играе с мен на незабравеница...
как падаха откършените клони?
И как в небето ни раздялата бушуваше...
Сънувах ли? Че утрото не помни...
Защото слънцето по мократа възглавница ...
Когато шапката ни стяга
Стига му да си обърне захапката,
После да покаже хватката
Просто на съседката.
Ако и нея я стяга шапката, ...
Аз и аз
В кое огледало се криеш?
Страдаш ли тихо,
В ъгъла криволичещ?
Къде си ? ...
Блазе му
и спи блажено сладкия си сън!
Не будят го ни любовта голяма,
ни на мечтите сребърният звън.
Блазе ли? Не, не вярвам, че в съня му ...
В мечтите ми с мен постой
в прегръдките ти за последно да се скрия,
да се притискам в теб до полунощ
и от устните ти аз любов да пия.
В тишината на нощта вълшебна ...
За най-красивата на земята!
обичам те с цялото си сърце, надявам се и ти,
обичам да си до мен,
тогава се чувствам уверен и променен,
по-точно ставам джентълмен. ...
Papaver somniferum (диптих)
вместо с кукла венчелистчета
приспиват се с тичинкова прах
* * *
нежно цвете - ...
Как да кажа спри...
Когато неуморно не спирам да желая твоята ръка да ги стопи.
А как усещам, че изгаря и твоята душа по мен - отречи!
Ала ти с поглед само ме докосваш, не е ли тъжно, че мълчим?
Безумно много има да си кажем, но онемяваме, щом тръгнем да го споделим. ...
Свято чувство
щом носи радост на някой човек,
щом с обич дарява земята
и прави живота по-хубав и лек.
Свято е всяко чувство, което ...
Странна гледка
душата ти е мост без перипети,
животът те направил единак,
в тунела светлина не свети.
Не знаеш кой добър е, кой е враг, ...
Традиции едни се спазват и до днес...
да бъде булката във бяло;
към други липсва пък напълно интерес:
де булка с непорочно тяло?
В храм казват: "Докато смъртта ни раздели"; ...
Пролетна мозайка
овошките, разцъфнали на двора.
Позакрепихме двата края,
оклюмали от пролетна умора.
Навън ухание се носи ...
Свидетел
Дъжд вали. Пак студено е вън.
О стъклото носленце опряло,
през прозореца гледа навън
малко, бяло момиченце – цяло ...