Стихове и поезия от съвременни български автори
Обърната чаша
отцедени капки "сега" по ръба
за минали мъже с Ега
България
Аз виждам полето и Балкана.
Аз виждам реките и морето.
Виждам и част от моята страна,
която с реки от кръв бе отнета, ...
Съдба
“Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови”
Русо
.......................................................................
(Свободна си! И ти, и дълго сдържаният дъх. ...
Часовник
Но времето следи в мен остави.
А пък аз исках да го забавя. Уви!
Бях на 2о, а сега съм на 40,
утре ще стана на 50, после ‐ на 60. ...
Бях там
време е да си заминаваш.
Остави ме тук сама,
да се лутам във нощта.
Не мога да ти простя, ...
Ненаучно
спуква се, когато най-малко сме очаквали:
животът ни превратен е, неспирна тавтология,
зацикля на моменти или пък гони вятъра.
И само мисълта е вечният двигател, ...
Яздене
Яздя и се сливам с мекия допир на небето,
чувам пулса на волността със сърцето,
това преживяване е фантастично,
почти утопично!
Прекрасен сън ли?
разруши поредици от лед;
в самотния си ден усмихваше се с теб
радост внесе в живота ù клет...
Черните очи блестяха, ...
Пътник в хаоса
Че чукнах осмата десетка
по Средата,
сам разбирам!
Но Хора, моля Ви, кажете! ...
Кризисни мисли
Двулично ежедневие - омръзнала пиеса
- светът без свян отдавна я върти,
тя учи: не показвай как те мачка стресът,
пълни докрай с фалш бъдещите дни. ...
Холокост
мъртви, сиротни,
забулени в черно
- позорен воал.
Рождената стигма ...
Върни ми...
Гласове от отминал живот.
Дебнат и скачат отгоре.
Боли от този невидим хомот.
Няма кой вратата да затвори. ...
Любов, останала на двайсет
внезапно във живота ти изгряла?
От младостта далечна "преди век",
чрез спомените свидни долетяла.
Останала на двайсет и сега - ...
Море
Аз не за първи път
заставам на брега ти.
И не за сетен път
те гледам възхитен... ...
Ода за Мусайбето
искаш ли да видиш медния му ланец.
В Мусайбето има мароканска жилка,
той гепи и на брат'чеда алуминиевата вилка.
Той е и четвърт сириец, ...
В Края на Дните
Последният камбанен звън...
Пригответе бесилките!
Увисват крехки тела,
ала не идва Смъртта - ...
Нахални дни
жадно надникнаха в нощите,
настаниха се там, без да питат,
със пулсиращи слепоочия
и клепачи, от ревност увиснали ...