Стихове и поезия от съвременни български автори
Баба вади ряпа
Баба вади ряпа,
а дядо мача зяпа…
Баба пише блог
“От трън та на глог!”… ...
БГ Офис
Вграден ми е компютър в главата:
Офис пакет шамари,
онлайн спекулации.
Изцедиха ми жизнената сила. ...
Кофти дрога
Не виждаш нищо вече ти,
замъглен от поредната си доза ти.
„Какво те кара да го правиш?
И защо, дявол да те вземе, все се унижаваш?” ...
Мишчици
Тя едничко е отроче в таз, прокълната земя.
Мишчицата плахо крачи, пази тихо на властта,
С уплах грижи отминава, търси дупката си тя.
..... ...
Духовни измерения - страна на чудесата
СТРАНА НА ЧУДЕСАТА
Най-чудна е страната необятна
на СЪНИЩАТА здрачно-безметежни,
на нашите ЖЕЛАНИЯ повратни, ...
Чудовище
Поезия за кошчето
на килограм.
Ефектът -
той за никъв *** ...
До край
от твоето мъртво огнище.
Вятър да ме разнесе –
пепел от рози -
твоите любими цветя, ...
Краят на една мутреса
Със чара си неземен и неустоим,
една жена сърцето му смути.
Повярва си, че с блян непостижим
до нея лесно той ще долети ...
Целуни ме
зная те, кога си наранен –
веща съм в магичното изкуство,
древен огън е стаен у мен.
В дланите си сбирам ветровете, ...
Твоите ръце
Така щастлива съм, когато ме прегръщаш,
така хубаво ми е в твоите ръце,
обожавам тялото ми да обгръщаш
и да долепяш длани до моето лице... ...
Защото без...
Убиха те, Любов!
От упор.
Когато раждаше живот и светлина.
А гордостта се зъбеше ...
Предвеликденско - 2011г.
очакваш Възкресение и ти!?
Отдавна си подобие на Юда -
предател алчен и убиец на души.
Напразно е Исус кръвта пролял, ...
Обожание
Днес попитах ръцете си.
Какво обичат те?
Да милват лицето ти -
крещяха в синхрон. ...
За мен ще останеш незнаен
Палиш цигара сега.
Питието ти свърши. Прекрасно -
може би аз ще се вредя!
Мене страстно ще пиеш, ...
Горчива Отрова
и виждаш само мрака в своето сърце,
тогава лед сковава старата луна
и протягаш бавно към слънцето ръце...
Жадно пиеш от отровата горчива ...
Живот менте
и рушиш -
е твоето призвание.
Живот менте
градиш, ...
Слънчево
Всички облаци клепки са стиснали.
С дъх на ярка капризна циклама
влизам в твоите пърхащи мисли.
Вая временни пясъчни замъци. ...
Този град
В асансьора мирише на плъхове.
Пролетта преподписала договор,
за последно пропява за мъничко.
Този... е отчайващо мъничък – ...
Час по история
а ние носим участта си съдбовна:
в часовете нейни да не слушаме
и пред листа празен да умуваме.
Умуваме, ама не щеш ли, ...
280
Ней споделям участта.
Чакаме Левиатан,
да му влезем във пастта.
Чакаме, но той не идва, ...