Стихове и поезия от съвременни български автори
Господарка на думите
и те ми се подчиняваха.
Измъчвах ги до безумие.
После ги хвърлях. Не ставаха!
Не исках тяхната робска преданост, ...
Ще продължа напред
очаквах го, но пак тежко е.
Не съм човек, а само човече,
което все иска да получи нещо.
Искам да върна времето назад, ...
Краткостишия - ІІІ
От мъка на мъка.
На колене.
Движение.
Духам платната ...
Нито
а все съзирам само плач и пустота.
Хиляди копнежи си заминаха,
а все още прося топлота.
Нито роден пристан, нито гара, ...
До Него съм
еднакъв със този на моето.
Исках да чуя, но без да те питам…
душата, че пасва на твоята.
Исках във твойте очи да усещам, ...
Отново...
Сърцето ми - отново там е спряло,
а чувствата ми - все към теб летят
и с твойте чувства искат да са цяло.
Отново в тях е старата вина, ...
Мамо, и този път не успях
Та аз още се чувствам дете
и се мъча, опитвам усилено
да съхраня усмивка, мечти и сърце.
Не съм част от семейните празници, ...
Силата да имаш воля
болка, ужас и сълзи,
това ли е човешката душа?
Такива ли са нашите съдби?
Тъмен път от самота, ...
Само поглед
Само дума и очите заблестяват.
От вълнение със пламък необикновен,
от вълнение, което мислите ми изпарява.
Остава ми единствено инстинкта, ...
*****
на среднощния дъжд
милиони леки докосвания
на музикални инструменти
от пръстите на небето ...
Бъди мой
Намерих те и така очаквам да те пия, а имах кинжали на ръцете!
Сега стоя на брега на любовта, чакам те да ме разтвориш като цвете!
Да вдишваш моя аромат, а аз безсилна падам в ръцете,
безжалостно отпивай ме до грях, че да искам само тебе ...
Под вода зазидан
топят се безкрайно през лазурната мъгла
и залива ме самотна, спокойна вълна,
и под нея давят се моите копнежи.
Под вода зазидан в непрекъснат мрак, ...
Облачно е...
на вятъра сякаш дава крила,
а някой търси учудено
една усмивка мила сега…
Слънцето сякаш днес е в почивка, ...
Буря от джаз
в нас
с един разкошен
дъждовен джаз -
джазиран дъжд... ...
Истино...
"Вирусът е нов и непознат!"
Но, мисля, всекиму известен
е простият човешки страх.
Не вярвам в стъклени кълба. ...