Стихове и поезия от съвременни български автори
Смееш ли?
Виждаш ли лъчите във очите.
Чакаш ли го онзи ден,
в който ще танцуват блус звездите.
Молиш ли се в стих смирен ...
Късно е
Не можах да съм твоя.
Ала в мислите бях.
Не признах, че те искам.
Но за теб тайно мечтах. ...
Безутешно време
да стоплиш моята измръзнала душа,
да погалиш нежно мойте бузи
и с дъх да милваш моята уста.
Но ти не знаеш, скъпи мой, любими, ...
На Солунските братя
Щях ли без вас сега да пиша,
красиви думи да редя?
Душа в куплета ми да диша
чрез нанизи от А до Я! ...
Забрава
брат по перо от Кула
Ще се простим смирено,
ще пророним и сълза
за него, повече за себе си. ...
Щом очи затворя
Щом очи затворя,
мога да отида, където пожелая.
Не могат да ме спрат
ежеднивните ми грижи. ...
Ако се обърнеш...
Ако се обърнеш, ще ме видиш.
Минало съм. Твоето Преди.
Няма да те пусна да си идеш.
Болка съм, надвикала дъжда. ...
Дяволът
черни сенки преследват ме,
дяволът скрит в ъгъла чака,
дяволът дебне ме.
Той иска душата ми клета, ...
Феята на танца
Красива фея във нощта танцува,
и единствено за танца приказен, с усмивка тя бленува.
Ефирна и прекрасна, с огряно от бледата луна лице,
танцува ден и нощ, със разтуптяно от вълнение сърце. ...
***
Той няма име още. Не успявам
да назова сърцето си, да начертая щедър
воал от думи - там ме няма.
Защото съм в смълчаното докосване, ...
Безсилие
Не мога да вдъхна на нищото -нещо!
Дори на единствена строфа -живот да даря!
Защото в смъртта не успях,
Да намеря нищо ценно.. ...
Зловещата перверзия на ежедневието помежду ни
на ежедневието помежду ни:
образите
се допълват
със спъваща в устата лекота ...
Бодлива роза
но бодях с моите истини казани...
и в душата ти дръзко цъфтях,
но с цвят на чувства доказани...
Тя - душата ти лазурна и чиста, ...
Римувам любовта
Аз ще я римувам с благослов –
щом дори, когато си далече
мога да усетя твоя зов.
Мога да те търся непрестанно, ...
Не сега
Сърце мое, бъди до мен!
Сърце мое, бий...
Продължавай - тупти!
Той обърна пътеката... ...
Изтече като пясък
а сърцето празно и от болката в кръвта не ще да изтрезнява.
Нощта все така като гюле на гърдите му тежеше,
кой ли избра домът му само неговите стъпки да познава.
Като бясно куче с остър вик дереше небесата, ...
Любов, брак и после...
само да си дочета романа.
А после (ама не пред теб)
простотиите ти ще обсъдя с мама.
Обещавам и яхнийка да ти сготвя, ...
Късметлии
по скоро тогава сме ощетени и безчувствени.
Не сме късметлии, когато някой за нас гори,
ако самите ние не изпитваме любов, нали?
Не сме късметлии, когато имаме много приятели, ...