Стихове и поезия от съвременни български автори
Нощта на лунните видения
> жалби далечни и спомени лишни..."
>
>> Димчо Дебелянов
Нощта сега е странно светла. ...
Село без име
поросяла от топла, невидима ласка.
И щурците, надпявали - звездна - нощта,
се хвърлят след стъпките на косача.
Те крещят, но отмята ги той със замах - ...
Пролет е, усмихнете се, хора!
нежен полъх от безкрайни ветрове
и цветът на събуждащото цвете
отново в мен пак пролетно живее
Галантен изблик от гальовни чувства ...
Към една непозната жена
Не зная руса ли си или тъмнокоса,
но иска ми се да ти бях задала
болезнените няколко въпроса.
Дали това били са първи трепети ...
Тичам бясно по паважа
Тичам бясно по паважа,
от истерия горя,
нямам нищичко да кажа -
труповете днес броя. ...
Път към себе си
Път към бъдещето, това не е Шега!
Път към бъдещето, минава първо през Сега!
Път към бъдещето, минава през истината такава, каквато е Била!
Път към нечие сърце, това е Зов. ...
Мисълта за теб
но първата ми мисъл не е за мен!
Първата ми мисъл е за теб,
с надежда всичко да ти е наред!
В съзнанието ми е твоето лице ...
Ще пази ехото рисунка на света...
подобно змии, вкусили от слънцето...
След само N на брой години няколко
земята ни ще е пустинно-въглена.
Ще я притисне с огнен дъх небето, ...
Меланхолия
От ориста си все неволята улучвам.
Да скъпя научих се, тъй както на ненавист.
С нрава си коварен пътищата изгарям.
Да се издигам се научих, тъй както да пропадам. ...
На майка ми
как се наричам и кой ще съм аз.
Какъв ли ще бъда? Дали ще мечтая?
Дали ще се радвам, или пък ридая?
Дали ще съм просяк, или пък княз? ...
Пролетна бъркотия
треска ме захвана,
страшна бъркотия
у дома настана!
Личната ми Муза ...
Все пак остарявам
Дъх на свобода.
Дъх на изгоряло масло.
Вятърът безотговорно.
Рошещ моята коса. ...
Храм
на прясно косена трева,
и рожба на древно предание
и дъжд, напоил угарта…
Животът ми спуска се бързащо ...
Изкусител
"Ах, успах се." - казах си.
"Да измия лицето,
да се облека,
кафето да изпия - ...
Под всичко това се събужда пролетта
извират спомени и шуртят води
под вкоренената влага на земята
събуждат се сияйни скрити мисли
Под подправения взор на мълвата ...
Ще е късно
Сърцето ми ще се пребори.
С тази мъка ще се справя.
Ще продължа със сили нови.
Раната ми ще зарасне. ...
Инато сърце
а аз ти казвам - престани!
Не е нужно пак спомени да търсиш,
не ми трябват, за да ме боли!
Това чувство изцяло отвътре ме изгаря, ...
За теб строяхме
когато вече няма да ни има на света.
Що ли? Щом виждаме самите, колчем си припомним,
че ни живот премина във заблуди – суета.
Безславно ще изтлее в гроба тленното ни тяло, ...
Пролет... за нас
усмихва ни деня в захлас.
Припяват птиците във полет,
любовни химни... все за нас.
Възраждат пориви вълшебни, ...