Стихове и поезия от съвременни български автори
Напролет в парка
Напролет в парка е много красиво.
Вред зеленеят дръвчета, тревички.
Фонтанче ромоли напевно, живо,
във хор му пригласят радостно птички. ...
Странна орис
все да търсим нея - Любовта, Голямата,
крехка като лъч, като стомна писана,
дето и най-страшната жажда утолява.
Будни все във нощите - нея да сънуваме, ...
Арсеналки
Работнички в завод вековен, Пристига Данчето с цигара
обречени на надник скромен, и пак започва да се кара
за „скромното“ ни ръководство провокативно и нарочно,
творят военно производство. но никога не стреля точно. ...
Тоя труден рефрен означавал е болка...
всяка трудност е детска игра!
Като есенен ден младостта,
младостта изваля,
Аз съм още момиче, ...
Красив маскарад
Трудно ще те преживея...
Душата ми жадува любовта ти още,
но пред хората изкуствено се смея!
С усмивка болката си скривам, ...
Не на шега
oбезпечен, интелигентен и нежен,
работлив, креативен и напорист,
ерген, но да не е небрежен.
В замяна отдавам вярност до гроба – ...
Вятърно момиче
там бе приседнал пролетният вятър
и с топъл дъх взе тихо да шепти
покани ме да полетим в полята.
Вечерницата странно се изсмя - ...
Поглед от отвъдното
Из Търновски надпис на хан Омуртаг
Сърцето ми, завързано за времето,
тупти!... Но някой ден ще спре!
И, без да иска нищичко да вземе ...
На един народ
изгубен сякаш в утринна мъгла,
през процепа на временно безумие
наднича с детски поглед към света.
И вихри се над него многозначно ...
Ще те чакам под дървото на мечтите
там нали с теб се запознахме.
Помниш ли и нощите, и дните,
щастие с теб като крадяхме?
Нуждая се от мъничко надежда, ...
Желание
да открия сега,
ако истинска си ти,
ще изчезне моята тъга.
Крилете нежни твои ...
Мракът цветя сънува
Бавно тишината заспива в нощта.
Уморена съм от мисли по теб.
Мракът цветя сънува,
а аз очи не затварям. ...
Заедно
По малко.
Пестя за после.
Все мисля.
Мисля даже нощем! ...
Ти
и изпълваш мечтите ми.
Разгаряш желанието
и подклаждаш копнежа ми.
Объркваш съзнанието ...
Живот
Животът е даденост отдавна,
и неговата красота няма равна.
Пред трудности изправяме се
всички и правим първите крачки. ...
Прокудена пролет
и към нашто бреме чуждо ще прибави,
славата за други пак е отредила,
а от нас ще иска помощ и закрила.
По Великден тъжно и мандалото захлопа, ...