Недостоен съдник е съдбата - тя ни изостави
и към нашто бреме чуждо ще прибави,
славата за други пак е отредила,
а от нас ще иска помощ и закрила.
По Великден тъжно и мандалото захлопа, ...
Зелените нощи ме превземат могъщо.
Те объркват сезоните, часовете накъсват,
разпиляват ме цялата на седефени късчета
и разплискват морето, зажадняло за пръсти,
тихо вплели отблясъци в пачуърка на лятото, ...
Препускам с вятъра към долината на стремежа и пустошта.
Яздейки бриза на лъчите на изгряващото слънце,
мечтаейки да бъде както преди.
Прекосила морета и планини,
отъпкала свои пътеки, стигайки до върха, ...
Не съм от благородно потекло,
пък и мъже - с лопата да ги ринеш.
Аз всекидневно своя Рубикон
пресичам. И се свличат в мен лавини...
когато с поглед, с дума или жест, ...
Обичам те, от никого аз това не крия,
но кога ли ще усетиш това?
Кога ли ще усетиш що е мъка,
кога ли ще почувстваш любовта?
Обичам те, и така ще бъде за вечни ...
Приех живота си объркан,
през бури от сълзи, отвени с ветрове,
по-чакълест път, с годините изтъркан,
хвърлящ ме в падения и стръмни върхове.
Докосвах мечти неосъществими, ...
дяволска шега
Сънувам често своите мечти,
а някои отиват в двора на забравата;
неусетно се изнизват после дните ми,
подмамени и те от сенките на рая. ...
Сняг на парцали се сипе в съсухрена, сива душа.
Лъх на дихание нежно изтрива и нощна дъга.
Исках да хвана с тези ранени и влажни ръце
поглед последен към твойто, тъй морно, студено лице.
Плъзга се прашна усмивка, безстрастна и бледа - мълчи. ...
Станах студена и безчувствена,
превърнах се в това, което мразех!
Станах повърхностна и изкуствена,
сърцето си от това не опазих!
Вече ничии чувства не зачитам ...
Твоята обич била е безумие на моето сърце,
Някаква несподелена лудост, заради която
фалшива е била усмивката на моето лице,
като в приказките - имало едно време, когато...
Сезоните идват и отминават, ...
В омагьосания кръговрат на дните се въртим,
унесени от тъжен ритъм.
Различни чувства в себе си таим,
не знаем да се пазим или да горим.
Понякога устремено крачим все напред, ...
Историята ни, в обувките на пролетта,
тътрузи токчета като пияна блудница.
Една невзрачна е и хлипа жалка под дъжда
с лилавите очи на ронещи се люляци.
Забравила е теб във някой тъпкан с хора бар, ...
Влизам... Оставям вратата отключена.
Хвърлям палтото и нахълтвам с обувките.
Късно е вече да бъда научена,
късно е да използвам преструвките...
Уморих се да бъда облечена! ...
Празна стая, следи по стената
от рамки и гвоздеи - счупени мисли,
няма минало; с призрачно тяло
се бори за спомен едно огледало.
"Спирка на времето" - шепне душата, ...
Не те обичам с такава любов
да ми обърне света наобратно...
Да се събудя без тебе отново,
да се намразя и да затръшна вратата,
да крия от целия свят, че съм твоя ...