Стихове и поезия от съвременни български автори
Пътят
пътят ми е тъй върховен.
Но е някак си безлик,
затова е той чаровен!
Пътят ми е тъй прекрасен ...
Времето минава
минаха дни, месеци дори,
а аз за теб продължавам да роня сълза след сълза,
както в нашата първа събота.
Помня още как ме целуна, как ме прегърна за първи път, ...
Аз реших
Връщам ти прангите
и гюлето, свързано с тях.
Носи ги самичка,
аз не смятам, че имам ...
Камбаната бие за мама
Във слънчевата майска утрин
звън на камбана се разнася.
Наред със птича песен "дзин, дзин",
за мама тъжна вест оглася. ...
Следствие
огън - вода,
въздух - земя,
радост - Тъга.
Умножение - деление, ...
xxx
и тъгата в песен да превърна.
Твоят ден достатъчно горча.
Искам в него пак да се завърна.
Искам да ме срещнеш с поглед тих, ...
Слуга неверник
Боен рев, или смирен последен дъх в молитва,
какво остави ти след теб за утрешния ден,
по пътя намери ли, или не своята реликва?
Питаш ме от шепот носи ли се ехо, ...
Един до друг
и клепачите нежност събират.
Ей такъв си готов за обичане.
Аз избирам - не с камък, а с лира
ще пристигна при теб, ще прегърна ...
Шизофренички
През стъкло от зима вае пируети
и топи ги, докато са още топли.
Вчера плачеше за трима,
че ù липсват тоалети, ...
Memento mori
да бъда открита,
да сваля маската си,
да разкрия картите си.
Да ти кажа в очите ...
Хребет
понеже бях отвикнала да страдам.
И беше преболяло всяко място.
И беше оцеляла всяка вяра.
Обикнах те и нямаше потребност ...
(пре)раждане
с белокрила сияйност
Бог роди ангел
Две в едно
Деля го с приятели.
И станах корен.
* * *
Живея така – ...
Дъждовни капки
и тихо нашепват: „Ела!”
От водните струи блести светлината
и птици я галят с крила
Дъхът на дъжда пак е свеж и разлистен – ...
За твоя рожден ден,мамо
Върволица от парещи, морни години,
лъкатушат пред себе си пак в надпревара,
като тягостен стих от закърпени рими.
Как не мога да смятам, от числа не разбирам! ...
Кратък въпрос
цветята растат.
Дърветата дишат,
стените мълчат.
А ти?
На Р.
За миг се изгубих
изгубих се в спомени
във думите твои
във думите твои на залез ...
Рани
В погледа ти този страх е сянка…
страхът да съм поредната ти рана
те кара да ме мразиш… Жалко!
Разши ги - всички мои рани, ...
Жена
за Дамянов пък мечта и мъст.
Една загадка вечно непозната,
разпъваща душите ни на кръст...
От чар и хубост сътворена, ...