Поезия

253,1 резултата

През портите

Разтворени си бяха портите ми, като длани,
очакващи във летен зной дъжда.
Но ти встрани остана, а капани
постави за неутолената ми жажда.
И ето, вече двадесет години с теб ...
797 8

* * *

Любовта се пие до дъно. До връх.
Без условности. Без условия.
И така - до последния дъх.
Инак, приятели, за какво ви е?
Някакви заместители, ...
1.2K 4

Помниш ли

Помниш ли последната ни целувка?
В онази вечер - дъждовна и студена.
Помниш ли последната милувка?
С болка подарена.
Помниш ли последната усмивка? ...
1K 2

Новата година да ви честитя

В шепите си малки сняг събирам,
а дъхът ми спира от тази тиха красота,
с която природата край мен лудува
и се стели снежно към побелялата земя.
Пред погледа ми смаян и света танцува, ...
874

Светулка

Една светулка в шепите си скрих,
останала със жаркото ни лято.
Една светулка в моите ръце трепти -
ще я запазя – с нея съм богата.
Една светулка – твоята, която ...
1K 11

Сънища

Нося в своята кърпа възел светлинен -
златен косъм от тежката плитка на мама,
първото зъбче на сина си за спомен
и каиша на татко с бръснача ръждясал.
Девет клетви ме стигнаха, колкото – толкова. ...
879 14

Тъй както другите и аз

Тъй както другите и аз
ще легна в падналата шума.
Небе над мене – тюркоаз,
под мен – земята е бездумна.
От храстите ще изхвърчат ...
935 15

Обич ми даваш

Всеки ден слънце ти паля с усмивка,
топля лицето ти, галя те по косата,
после се сгушвам на скрито в гърдите ти
и ласкаво светя в гънките на мечтата.
Вечер подкарвам искриците на очите си ...
1.1K 1 11

Празнични размисли

(провокирана редакция на Молбата за отлагане на празниците)
Как блести само всичко наоколо -
цветни гирлянди, искрящи кълбета...
Открехват се даже вратите на пъкъла.
Коледа е и за мръсните псета. ...
1K 6

Не мога да тръгна

Не мога да тръгна...
Натиска ме времето,
стоварило бремето
на чужда любов...
Не мога да тръгна... ...
1.2K 13

Неочаквано

Очаквах да срутиш небето и разклатил земята,
да отрониш невинно от дървото ни ябълки.
Да замериш по мен. Виж, Адам не е смятал,
че ще стигне дотук този свят от предатели.
Само аз съм очаквала като тътен да викнеш, ...
1.5K 21

Родина

Родина
Беше село като длан -
малко дъжд да ръсне,
знаех всяка капка там
на петте си пръста. ...
2.7K 41

Малка мома

На хорото я посаках -
румена и бяла...
И на тате дума рекох:
Обич ме изгаря!
Хубост, от шикер, та лепне, ...
2.5K 23

Честит празник

НаСвети Иван
със знака кръстен
с любов и вяра
ти си кръстен.
А надеждата ...
979

Случайна тухла в стената

Случайна тухла сред стена с кирпич
веднъж попадна – беше много странна -
така червена, толкова различна
на бозавия тон от кал и слама...
Случайна тухла редом със кирпича ...
857 6

Да кажем: "Край!"

Кога да кажем: "Край!" и как да спрем,
без себе си и друг да нараниме,
възторга на кръвта да погребем,
макар да ни боли непоносимо.
Да си решим, че стига, баста, END ...
729 4

Съдба

Ти мислиш ли за мене, както аз,
очи затваряш ли, когато я целуваш,
нима не чуваш моя тъжен глас,
когато в танц любовен с нея ти танцуваш?
Събуждам се от нощния кошмар, ...
1.2K 1 5

Ако можеш... прости

на Сестра ми
Не ги вини, те цял живот ще страдат
и мъката ще крият от света,
във бездната на чувствата ще падат,
ще се спасяват в свойта самота. ...
1.2K 3

След теб

За теб останаха сълзите,
след теб родиха се мечтите.
За теб всеки час горях,
от днес съм друга вече аз.
Спомените изхвърлих от килера, ...
920 2

Открих си живата вода

Качих се на коня и тръгнах през времето
да пребродя света и аз да търся живата вода.
Препусках диво и не спирах стремето
и Бога да намеря из необятната земя.
Но срещах вредом само суета ...
1.3K 11

Дървото

Дървото
Семенце отнякъде вятър донесе,
На хубаво място в земята поднесе,
Огрява го Слънце през слънчево време,
Дъждецът поръсва плодното семе. ...
1K 4

Фентъзи

Малката човешка душа е най-необятната вселена...
Ароматът на енергията дръзка
тръпне в мислите на урагана.
Тя е фината, но здрава връзка
между микрокосмоса и океана.
1.3K 3

Опитомяване

И какво като хлябът е вчерашен – пак ме засища,
и винóто е просто винó, не искрящо шампанско,
а вулканът на чувствата наши смирен до огнище
кротко ближе следите на моето старо пиянство.
На годините минали кожата лъскава още ...
1.2K 11

Ти

Ти търсиш себе си във този свят поробен.
Сърцето ти със стон не престава да крещи.
Нима това си ти?...
- Отговори ми, питаш се до болка пак отровен?
НЕ! - отговаря твоето сърце! ...
654

Броеница от ахат

Дните, наредени в броеница,
разпиляно посипват се по листа.
Мислите ми, сякаш в стъкленица,
затворени в безбройните мъниста.
Оглеждам кехлибарените брънки, ...
693 1

Питаш ме често

Питаш ме често: - Защо си унесена? -
и ме гледаш с тревожни очи.
- Лято е, а ти си тъжно-есенна,
кажи ми, добре ли си ти?
Усмихвам се аз на нещо прекрасно, ...
774 4

Съавтори

Навънка е шумно и шарено. Врява.
Животът се саморазказва.
Пее, бръмчи, чурулика, приказва –
сам се лъже, самичък си вярва.
Отварям прозореца. Ръсна трохите, ...
1.3K 27

Друг свят

Когато се усмихваш срещу мен,
усещам на Вселената безкрая,
откъсвам се от земния ми плен
и сливам се със звездната омая.
В очите ти... е другият ми свят - ...
886 1 5

Мантра за изгубване

Сподели ме, Любов,
със онази мечта,
тъй студена и толкоз далечна.
Приюти ме във думи,
с които светът ...
774 6

Гузен

Гузен си
Ти си гузен. Просто ти личи.
Нищо засега не подозирам.
Много изразително мълчиш,
трудно във очите ти се взирам. ...
1.1K 3

Искра

Искра
Какво е нашият живот...
следи от болка във калта?
Или пък може би искра,
която блясва сред нощта? ...
767

Безгравитационно

Отделена съм
От едната страна стоя
Или отгоре – няма значение
Отделена съм от човека
От разговорите ...
758 1

Как

От себе си как да избягам?
От мен самата как да се скрия?
Как покой да намеря?
Паметта си как да изтрия?
Как да остана с ума си? ...
778 2

Има дни...

Има дни, има седмици даже,
трудно Времето сякаш върви,
оцветени в различно Типажи,
хвърлят пак от Ефира, лъжи!
Лабиринта - на сивите Мисли, ...
3.4K 69

Въпроси

Въпроси
Измамник ли да наречем снега, когато
Превръща вечер калното във бяло
И дрипавите плещи на града намята
Със своето вълшебно покривало? ...
660 8

* * *

Не съм дошъл зарад теб, родино моя,
а за това, че Бог поиска тук да живея.
За мъка човешка дори и за злия
избрах за тях да страдам и милея.
И бедняк готов съм да стана, ...
821

И понеже

И понеже животът е кратък,
а дълга е главната улица…
Валери Станков
И ПОНЕЖЕ бордюрът
на моята улица свърши, ...
2.3K 19

Защо

Защо когато хората обичат,
някой трябва да ги раздели.
Брутално влюбват се и в любов се вричат
и всички им се смеят отстрани.
Защо когато тези хора плачат, ...
671 1

Заблуден

Така те исках...
ти бе красивият,
изпълнен с мъдрост стих.
Мислех си: прочетох те,
едва ли ...
1.1K