Поезия

253,1 резултата

Есенни ноти

Приспива в леглото ми пак тишина,
в сребърни нишки съня ми оплита.
Студено. Потрепва в сърце самота,
на нощи безсънни пак ме обрича.
Разкъсва греховните мисли нощта, ...
1.2K 10 23

Деградация

Детенце с майка,
ученик с учител.
Майка многознайка,
учителят мъчител.
Училище с неволи, ...
441 2

Денонощие

Денят премигна, клепка спусна,
щурец настрои късна струна,
пчела във кошер там се гушна,
сънят след малко я целуна!
Любима, твойта кожа лунна ...
1K 1 2

Неудобни въпроси към господа управляващи

Защо ни принуждавате да просим
в България – огнище на творци?
Търкаля се в душата ми въпросът
с износени от болката очи.
Държавата кога ще се събуди? ...
643 1

Любовта създаде помежду ни път…

Устните ти запалиха всеки момент,
и изпълниха с топлина сърцето ми.
И запечатаха се устните ни в плен,
за да ни събират заедно всеки път.
Целувките ти освободиха страстта, ...
518 4 4

Миг

МИГ
... дали поради липса на култура, или защото тъп съм като пън,
седя и пия бира на бордюра – и залезът настройва ме за сън,
мангалите с маркуча си измиха асфалта – и край мен се разхлади,
и варненската уличка е тиха като кръчме в хотелче с три звезди, ...
298 3 1

След всичко

Няма какво повече да изрека.
Тихо е и любовта танцува блус.
В нищо няма да те обвиня
и не ще ме видиш да те соча с пръст.
Сплитам коси и затварям очи, ...
663 3 4

Сбогом

Колко много лъжа има, Господи...
Колко прелюдии ненужни.
Грабят от твойта душа
с безсмислени думи.
Колко грабители търсят изгода... ...
434 3 4

Мъжът от нощния бряг

МЪЖЪТ ОТ НОЩНИЯ БРЯГ
... парцалите морето си развлачи – и тръшна ги на есенния плаж,
с клошарите изпих едно коняче и сръбнах си лула тютюн – яваш,
на сухец – под обърнатите лодки, разстлах на завет своето сетре
и сетне хапнах с две рибарски котки последния сафрид на чепаре, ...
337 2 6

Дупка в пейзажа

ДУПКА В ПЕЙЗАЖА
… седя си на прозореца и гледам как вече съм излишен в този свят –
не хлопа на вратите ми съседът – за сол! – да хапне сладко на обяд.
И пощальонът спря да вик: – Поща-а! – пред моите залостени врати.
Съседката с пиринчената брошка отказа днеска да ме приюти! ...
340 3 2

С нощта

Нощта светулките небесни пуска
и тича с черна мантия пред мен
и вятърът през мрежестата блузка
минава с допир влажен и студен.
юли 1989 г. ...
486 2

Тръгнах си

Тръгнах си
Тръгнах си. Отдавна бях решил.
Не исках да ти прося любовта!
Заклевам се-пред теб не съм грешил!
Ти бе за мен единствена жена! ...
488 2 1

Пътник към Безкрая

ПЪТНИК КЪМ БЕЗКРАЯ
… нахълтвам си в последните лета, в които ми остана да живея,
и радвам се на дребните неща! – седалка ми отстъпват във тролея,
във стария квартален магазин на касата дори не ме пререждат! –
и слънчицето в небосвода син ми носи сутрин Обич и Надежда, ...
355 3 7

Циганска душа

Ще си измоля циганска душа
от есента. Ще тръгна след катуна,
дъждът, заплакал горко, ще теша
и всеки лист умиращ ще целуна.
Ще легна в прегорелите треви, ...
698 12 16

Бурята в мен

Когато лятото огрява къщата,
а жегата е по-поносима,
разпервам криле
и летя по пътя на мечтите.
Отивам навсякъде, защото и душата ми е птица, ...
749 4 6

Угодия няма...

Угодия няма...
Какво да пиша... веЧ не зная...
Ако тъжно е съм песимист...
Ако хубав пък е края...
Фантазьор и егоист..! ...
615 2 5

През Октомври

През Октомври
През един Октомври преди да захлади,
една "случайност" със лице на лято
дойде есента ми да прекоси
и всички чувства заигра до листопадно. ...
707 1

Самиздат

Петима човека създаваме книга
по способ известен добре – Самиздат.
Любезно в читалище ни я набират,
намират дори, де да я издадат.
Парички събрали, платили на всеки, ...
472 2 6

Уходили с рассвета в память... 🌐

Уходили с рассвета в память,
С полуслова стихали в вечность,
Дорогие мужья и братья,
Дорогие отцы и дети...
...Лепестками свечей печали, ...
1.7K 4 6

Буря

Буря настръхнала, хищна, развързана,
лодки нанизани в морски гердан,
луднали в ниското алени бързеи,
суша - набръчкана длан.
Колко са бели платната на лодките, ...
582 4 8

Липсва ли ми нещо (гатанка)

Всеки делник ставам рано
Мия зъби и лице
Сядам в сложничка асана
Пия сутрешно кафе
Храня куче, хамстер, котка ...
799 5 43

Има толкова есен

"Има толкова есен навън..."
Радосвета Аврамова- Caribiana
Има толкова есен отвън -
без умора жълтее, жълтее.
На дъжда водопадният звън ...
976 8 22

Сълза

Сълза
Как есенно е в моята душа,
оранжево и жълто се преплита.
Във тези цветни есенни листа
една сълза за теб е скрита. ...
389

Пробуждане

Пробуждане
Душата плува сред зеленото море,
пречистена от горски аромати;
Свободна като ангелско перце
танцува с ветрове крилати. ...
463 1 5

Истината и морето

Всеки има своето море,
със спомени от радости и болки.
Всеки при него ще се спре.
Пред вълните не важат нито маски, нито стойки!...
Пред морето си прозрачен, незначим, ...
872 1

Синергия

С И Н Е Р Г И Я
Голямото трепане по средата на двайстия век,
на нещо свястно надали ни научи
за същността на Истинския Човек,
щом след Поуките Прогресът пак се закучи. ...
460

На Лунна светлина

Той каза,
че съм грозна...
сменила съм и речника.
Той речника ми е според хората,
а красотата всички знаят, ...
611

Джагара, джугара

Джагара, джугара.
Пийте бира.
Бигери, бигери.
Шкембето завира,
опашка голяма. ...
660 2

Прости

Защо вятъра гони листата!?
И покой греховен не ни даде стихия...
Стихия, която да дава покой на Света.
Защо вяра загубихме, нали сме хора, Боже.
Тишина, а тя крещи, злосторници: ...
482 5 5

Очите ти

Очите ти са вечен океан
извор са на мир и покой,
със лъчи и звезди осеяни
и в моите очи са порой.
Спокойствието ми са те, ...
581 3 2

Дишай!

Дишай! Издишай! Бавно, дълбоко!
Дишай! Знай, всичко минава!
Дишай! Издишай! Няма "не мога!"
Ще си простиш, ще забравиш!
Как я направи грешната крачка ...
869 6 21

Пиша ти... защото

Пиша ти! Защото те обичам!
И всяка първа мисъл е за теб!
Макар че думите щастливо тичащи,
не ще те стигнат в утрешния ден!
Потайно ще ги скрия във душата. ...
573 6 10

Kлада

И тръгнех ли, избирах дълъг път,
и все вървях по стръмните баири,
един не се нае да ме сподири,
там, дето болки и стрели валят.
Човеци много, Любовта е кът, ...
502 3 6

Алхимикът

Пеадичният Ахил не догонва костенурки.
В неархимедови полета затъва.
Всяка костенурка го надбягва.
Зенон над Диоген възтържествува.
Защо лети стрелата му в покой? ...
527 7 7

Моля те... Прости...

Моля те... Прости...
Животът ми е може би провал...
Но кой съм, откъде съм не забравих...
Къде съм се родил и съм живял...
Дълбоко във Душата си запазих..! ...
978 5 6

С вяра...

„От ада, Боже,
как се бяга?“ - „С вяра, чадо,
в Мен - ведна̀га!...“
436

От шапката ми се разкарай, къш!

От министерството на „Без надежда“
след дълго че́сане къде ли не,
измъдрили: “Надеждата говежда,
кой както иска да си я яде!“
Народът ял! С години, с мъка, с чесън, ...
1.1K 6 9

Художник

Ще си нарисувам крила…
Като бели мъниста!
Като скреж, като дъх от мъгла,
като есен оплела парченца от истини,
целувам със устни, твоите устни едва… ...
748 3 9

Чар

Сияят звездите над мен,
за теб ми напомнят, дете,
ще бъда ли нявга блажен,
ще бъда ли в твоето сърце!?
Лунни лъчи дали ще ме огреят, ...
717