"Съвестите" народни и днес си спят,
за спряно интервю, народе, си траем!
Бъдните поколения не ще ни простят,
ако днес пак според тоягата играем!
А вие не търпите чуждото мнение, ...
Лято е... Жега, мараня, земята гори!
Няма как да е друго в Златията...
Пладнуват на хлад хора и живинкѝ
под сайванта. Времето е заспало…
А ние играем... на криеница. ...
Изчезна ни прасето – яко дим!
Надежда ли на Коледа ще готвим?!
Не ставаше дори да го дарим,
не беше никак яшно, а напротив –
порода Пурко, дръ́гляво прасе, ...
СТУД
… циганското лято си замина, подир него зимата дойде,
вятър стърже в Морската градина пейките с ръждясало ренде,
гладни псета линкат до премала – празен е казанът за боклук,
и се питам в мекото на шала що не литнах с птиците на юг? ...
Нощни, градски прозорци – улично видими,
ала с невидим зад тях вътре живот,
из етажите пръснати, светят будни,
на мрака чак до най-късния час;
едни – обърнати в профил, ...
Падат студени дъждовните капки,
поели екот на дните далечни.
И ме разтърсват горчиви и сладки,
звуците им в притъмнялата вечер.
Дочувам стъпките тежки, отмерени, ...
Защо крадеш децата ни чужбино
и пращаш самолети да ги отвлекат.
Обръщат те главите си, сбогом родино,
ще идваме по Коледа, друг е вече нашия свят.
А самолетите тези сиви хищни птици, ...
Какво е интимност ли? Интимността е в детайлите.
Има я - отпаднат тайните.
Интимността е времето заедно прекарано.
Човекът е пъзел, а не това,
което на първа среща е казано. ...
СЪН
... когато огънчето близне върха на твоята цигара
и глътне дрипавият изгрев последният светлик на фара,
и твоят ден чашле отвори – за сетната пчелица, цвете,
поседне в тихите ти двори, и сетне литне – мимолетен, ...
На хладно безразличие обречен,
се скиташ сред забързани тълпи.
И тялом тук си – мислено – далече,
такива, като теб градът търпи,
за да не го подпалят светлините, ...
ПАНЕЛНА РАПСОДИЯ
Мечтая си да зърна във нощта, ако късметът тихо ми довтаса,
звънчето ти на входните врата – и светлата ти коледна украса,
съседът да ми каже – тя е тук, дойде си преди няколко минути,
навярно слуша Моцарт или Глук със котето на топлите си скути, ...
Звездите няма да ви кажат "Браво",
задето сте опушили небето.
Бог вижда ви и чудо ще направи.
Къде е бог?Подсказва ми сърцето,
че той е тук и пак е верен на Земята. ...
Когато беше най-тъмно в усмивката й виждах светлина, когато нямах настроение можех да усетя нейната ръка
Знаех, че и дома не беше дом когато в него не беше тя, подкрепата й топлата й душа, не ми трябват чужди лица
Когато ми липсваше, тя се появяваше отново, все същата такава с която самата тя ме зап ...
През декември самотата е портокал,
чиято кора пада по същия начин сега,
както когато го белих за теб,
чийто вкус е същият както преди,
чийто цвят е все още един от любимите ми, ...
Затъмни в очите ми тази светла нощ,
и заслепи ме достигнали всяка звезда.
И нека Луната приюти ни в недрата си,
издигнала тихо стените си от облаци.
Затъмни в очите ми тази светла нощ, ...
Да бях супермен – стоманолеяр бързо бих станал.
За да залея със стомана целия свят.
Ще залея равнините, сетне-Балкана,
ще залея гората и Големия Брат.
Защо със стомана - смее се мама? ...
За Коледа ли? Искам да се влюбя
в най-щурия и див планински вятър,
да си направим снежнобяла буря
и да посеем радост по земята.
И още, искам ледени звънчета ...
Да, страшно е да видиш хора, ровещи
в контейнери, преливащи в боклук.
Самотници бездомни, бродещи
по улици пустеещи, умиращи от студ.
Отглеждана е сякаш уродливо нищетата, ...
Здравей, любими Дядо белобрад!
Дядовци много, но ти един си в този свят!
Всички пишат този месец!
Искат нещичко от теб!
Надяват се, че можеш да идеш навред. ...
На онзи, знаете – с елените,
ще му прошепна тайна малка,
че зима чаках, от студените,
дочаках, но от кал пързалка.
През двора бързах, чух звънчетата, ...
ТАМ, ПОД КРИВАТА КРУША НА ДВОРА
Там – под кривата круша на двора,
дето свърши на дядо светът,
ще поседна и аз от умора –
да почина след дългия път. ...
Пред Твоите творения божествени,
аз мога да мълча от възхищение,
но дълго несмиримите ми жестове,
издават придобито нетърпение.
За тайнството по пътя на мечтите, ...
Бонбонче си ми сладко, сладко,
което за вкуса ми е наслада.
И стихове редя по кожата ти гладка,
в живота си ми моята награда!
И аз Обичам да се наслаждавам ...
Моля те, не казвай на никого,
че това между нас е било очакван дълг,
а не любов.
Боли повече от всичко да го зная,
и че за тебе съм просто някой чужд, ...