Стихове и поезия от съвременни български автори
Деца на война
в който днес живеем...
витае миризма на смърт.
Войната –
облак е събуден, ...
Сърцето ми е стих – неписан
ли ползвам? Дяволът ме взел!
И той ме взема все на заем,
и все ме връща. Не поел
така нелеката задача, ...
Автопортрет по залез
... сякаш бебенце на пазва в златоткани пелени,
кротко слънцето залязва – пали залезът кладни,
през гората вятър вейва – вирва зайчето уши,
гракне гарга ненадейна, сетне всичко се стиши, ...
Упование
Пренебрегвам, изхвърлям, изтривам,
Отпращам, отблъсквам, прекратявам,
Изтръгвам, обезсилвам, умъртвявам....
Изпразвам, изключвам, ограждам...какво? ...
Пр(о/е)зрение
Само един човек може да разбере
картините ми и това съм аз…
Джорджо де Кирико
От първия човек – Адам – ...
Оцелял, за да обичам
през ада и в десета планина,
едва ли нещо друго се надявахте,
увѝ но скоро няма да умра!
Напук на завистта и проклетѝята, ...
За вятъра
Той дава ми крила.
Издига ме високо
и ме учи да летя.
С него аз препускам ...
Позволи ми
Виждам как приказно и вълшебно се преливат.
Напомнят ми на един приказен свят,
в който бих живяла.
Когато светлината ги огрее, ...
Фрагментарен залез
Денят изтлява:несбогуван с това което бе, или не бе.
И как да седна и да пиша за случилото се между нас?
Защо луната все въздиша, а земята тръпне в този час?
И ако стене тази тиха болка,която носи моята душа: ...
Лъжичка мед за утринен чай
Не разбирам светът накъде е потеглил,
нито всичко, което в деня ми се случва.
И защо ли в мъглата, пропита с враждебност,
той скимти, сякаш храни с душата си куче. ...
Ако те нямаше
ще те измисля с обич аз
и ще се срещна с теб случайно
във виртуален късен час.
Във вечер празнична, красива, ...
Аз зная – тя....
Аз зная- тя е там. Отляво на олтара.
С грижливо сплетена коса.
С мантото шарено. Със шала.
Със чанта тънка през глава. ...
Живот назаем 15
Дали светът е толкова глупав,
че очевадни неща не може,да види
или ледът за него е тънък и хрупкав
и страх поражда за живота му свиден? ...
Провокирано
Умеят там, арбузи* да садят.
Мисията беше много свята.
Бях в един вълшебно чуден свят.
Едни деца, с магия невъзможна, ...
Не е проповед, а разсъждения
само и с цел да е винаги в' всеки спор прав.
Той забравил е, явно, че гордостта е онази отрова,
която стои в основите на всеки вид грях...
И с агресия за любов и за прошка тръби, ...
Сияние
отвратен от лъжовни ласкателства и сломени мисловни предели,
съм решил да захвърля кафявото на живота, побъркан жестоко,
да отсея наистина плявата и да скоча най-смело в дълбокото,
да съм верен на своите принципи, да обичам любима и в болка, ...
Времепространство
В - Вечност: Времето е вечно и безкрайно, простиращо се отвъд човешкото разбиране.
Р- Ритъм: Времето тече в определен ритъм, подчинявайки се на космическите закони и цикли.
Е- Ефемерност: Настоящето е м ...
Да можех (не мога) душа да ви дам
какъвто сами си го правите.
Парите ви даже миришат на кръв,
какво като? Вие сте правите!
И кой ли го каза и писа и как? ...
Детска рисунка с влак
... мечтаех си да стана машинист
и през полето дълъг влак да карам,
рисувах върху празния бял лист
как отминавам гаричка след гара, ...
Сенрю
забравена книга
паячето между страниците
непозната буква
Днес
старите доспехи казват - уникални,
за носа ни водят евтино купуват,
добрината вземат без да я търгуват.
Странен е света в който днес живеем, ...
Плевел
Нещо неопределимо, смътно, едва доловимо.
И дума не обелва, своя същност не ще да разкрие
Ала усилено се грижи аз да не забравям нивга за него.
Винаги е там, със себе си бури и порои носи, ...
Шум = тишина
Дете, момиче, цвете…
Обичам сред хората да бъда,
те помагат ми да разбера своята същност.
Помагат ми да разбера, че понякога обичам да съм сама, ...
Дъжд
Когато на небето му се плаче
не му е ни до слънце, ни до нищо
а просто страда то по свой си начин
И плаче непомилвана душата ...