Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

Когато нощем чувам гласове

КОГАТО НОЩЕМ ЧУВАМ ГЛАСОВЕ
... нощта е майчица на гласове, дошли от отлетели мои хора –
нанейде – в по-добрите светове със някой бавен извънземен кораб,
дали на песен, смях, или на стон? – на дъх от тях смалявам се и чезна,
и сякаш от угаснал тринитрон се вглежда в мен космическата бездна, ...
518 3 4

Приятел

Потребна ми е чаша чай на този свят...
Чаша чай, кора от мандарина
човек отсреща-приятел, или брат
и една запалена камина
Той ще ме види. Знам че ще ме чуе ...
887 1 3

През сенките на щастието

Преследвах ли го, то ли ме избягваше?
Не знам, но някъде по пътя,
логично вече спрях да се надявам,
че има друго чувство вместо мъка...
А щастието тъй не ме попита. ...
559 1

Дъжд от Балкана

Без да изцапа петите си боси
майския дъжд от Балкана се носи.
Тича направо през ниските храсти.
И си търкаля тромпета на части.
После така го надува, че слиза ...
604 1 2

Народопсихология

Пролет пукна, ние не изпукахме.
Българи сме, издръжливо племе.
Вярно, все след другите куцукаме,
ала трябва ли за туй да мреме?
За война говорят политиците, ...
742 4

Злоядко

Злоядо е мойто дете,
нищо без рев не яде.
Не иска супа да вкуси,
на зеленчуци се муси.
Кюфтета, макарони, яйца, ...
1.2K 1 13

Аз искам да те помня все така

Аз искам да те помня все така.
Часовникът, обаче, ми тиктака...
Бих искал да целуна ти ръка
качиш ли се във Карлово на влака.
За мене си неотразима, ...
723 1 2

Далеч от дома

Далеч от дома
Прости ми, мамо! Просто те забравих!
Какво ли тук, далеч не преживях!
Сърцето ми при тебе си остана,
при твоя глас! При твоя нежен смях! ...
699 5 3

Нафора

Приеми ме като залък.
Една съдба оцеляла в годините.
Приеми ме като вино,
отпито на Тракия в градините.
Приеми ме с носталгия, ...
603 6 9

Ангел или сатана

Жената май е злобна,
няма тя любов!
На какво не е способна,
щом следва дяволския зов!
Клюки и интриги, ...
647 1

18+ Лъскам си имиджа

С годините във пусти виртуал
бая, съзнах го, май съм се олял -
Преглеждах стари свои публикации,
ми то е секс... и порно вариации...
Ма то е ужаст - изрази нефелни, ...
741 1 5

Следи

Беше един тих зимен ден
Небето бе розово,
а вятърът лек...
Само тихичко шушнеше...
Сякаш от страх, да не бъде забравен... ...
841 3 6

Пролетно зелено

Пролетно зелено
в мислите се плисва,
в пролет съм родена,
искам, в нея искам,
всеки ден празнувам – ...
904 1 5

Живот назаем – 8

Ж И В О Т Н А З А Е М – 8
Много понякога ми се иска,
да избягам от поезията,да я оставя
насаме с нейните Истини,
извиращи от Сакралните ѝ нива на познание. ...
477

Знание и приложение

Знание и приложение
Знанието е всичко, инфо- и идеи.
Идеите са светлина. Картини на ума
знанието дава.
Картините съседни-близки, в момент ...
650

Размисли

Най-голямата любов е
тази, дето само с мисъл пали
твоя плам.
Времето без нея спира,
а със нея скоростно тече. ...
612 1

Лакомият Васко

Лакомият Васко
Днес родителите млади
пак се караха на Васко.
Пазят зъбките му здрави
и не дават нищо сладко. ...
1.6K 2 14

Часът е 7

ЧАСЪТ Е 7
.. най-смислените мои часове започват вечер – някъде към седем,
натискам си моливчето "Б-2"! – монах, върху хартията приведен,
вторачен в отлетялото си днес, записвам невъзможното си утре –
и ви изпращам светлата си вест през windows-а на вашите компютри, ...
451 1 3

Началото на всяко Сбогом

НАЧАЛОТО НА ВСЯКО СБОГОМ
Свещици сме и Бог ни е запалил –
през мрака пътят му да бъде светъл.
Догарящи с мъждукащия пламък,
опиянени, че сме нечий център. ...
584 3 4

Преследват ме сини очи

В косата ми вятър танцува,
докосва ме люляков цвят,
сърцето ми пак се вълнува
и носи се син аромат.
Реката ми пее вълшебно, ...
650 3 8

“Откровения”

В този сайт няма нищо различно
от нещата из наш’та страна:
Някой драска куплети трагично,
друг пък пише чудесни неща.
Много търсят с творбите си слава, ...
1.6K 11 36

В люлежа на Световното махало

В ЛЮЛЕЖА НА СВЕТОВНОТО МАХАЛО
... започвам да се влюбвам във мига – такъв, какъвто идва и си тръгва,
във изгрева, избухнал над брега, във залеза, повел луната кръгла,
във писъчето: – Мамоо-о! – на момче, ожулило през тръните коляно,
в девойката, която се вречѐ, че с обич ще ме буди – сутрин рано, ...
493 2 2

Блъскат се

Че на любовта
е щастието
и стремежът,
и копнежът,
сърцеведите ...
941 1 1

Закъсняла обич

Отново чука
на вратата
моето грешно минало.
Търси тука
из нещата ...
1.5K 1

Робска свобода

Мечтата заприличала на пришка
за истинската родна свобода,
със свободата вързана с каишка
какъв ли разговор да проведа.
Безсмислен и безличен, несъществен, ...
617 3 1

Прости

Самотни очи в огледалото гледат.
Сълзите броят в самотната нощ...
надеждата отдавна загубили,
дори малката надежда за живот.
Тъгата, самотница, майка любяща, ...
542 4 3

Мълчаливо страдание

Силата на словото е тайнство.
То възкресява или убива.
Над нас са звездните пространства.
Под нас земята не заспива.
В нея греят светли чувства. ...
544 5 7

Покорен бряг

На хорските прищевки не робувай
и слуховете превъзмогвай с чест.
Когато друг скърби не тържествувай,
съпреживявай всяка тежка вест.
На хорската трапеза не присядай, ...
579 2

Мисията невъзможна

Нещастно беше слънцето,
помоли ме да го спася.
И аз в ръцете си неистово го носих.
Води, гори преминах, планини,
в оврази крих го, ...
970 14 10

Поетите край мен мълчаха в хор

ПОЕТИТЕ КРАЙ МЕН МЪЛЧАХА В ХОР
... с угаснал фас на долната ми устна и смачкания от дъжда каскет,
преминал бос през всичките изкуства, не вярвам да приличам на поет? –
живея си – космически клошарин, в дактил и ямб, и рядко във хорей,
среднощна пеперуда във хербарий, стърча – забит на варненския кей, ...
582 1 1

Жена с гоблен на скута

ЖЕНА С ГОБЛЕН НА СКУТА
... нали съм за последен път момче, а ти тъй топличко ела! – ми каза,
дойдох да дишам в твоето стайче с червеното сакъзче на перваза,
със губера връз твоето легло, с пътеките – в антрето ти застлани,
и снимка от Триградското ждрело, която с тебе щракнахме си лани, ...
672 1 3

Животът ми е цветен

Акълът ми е на малко дете -
свободен, безгрижен и смел.
Животът приказки ми чете
и щастието е моята цел.
Не гледам годините минали, ...
756 3 9

Човекът край казана за боклук

ЧОВЕКЪТ КРАЙ КАЗАНА ЗА БОКЛУК
Искам вечер със хлебеца мек и със мравката, дето щипука,
да прегърна горкѝя човек! – който рови в казана с боклука,
да му кажа сполай ти, братле, че ми даде очи да прогледна! –
за какво ми е контрафиле? – щом ми зъзне душичката ледна, ...
492 2 3

Ловеч и спрялото време

Менят се навън светлините,
покой обещава нощта,
над Ловеч са ярки звездите,
блестят с красота над града.
Припомням си първата среща ...
1.2K 5 4

Живот назаем - 7

Живот назаем - 7
В лоното на уморената Памет
полягат искрящи, блестящи шедьоври
от музика, мисъл, поезия, багри,
зестра за Великата Сватба на всички народи. ...
594

Новият Наполеон

Иска този пресмел
Макрон Емануел,
като Нерон,
да запали и изгори
с война Земята. ...
778

Защо Каквото Как

Значи имало. Какво?
Имало и как.
Е има и защо.
Прост човек или чудак.
Простото понякога е сложно ...
1K

Идилия

Тихи крачки споделени,
вятърът танцуващ във тревата,
две сърца щастливо озарени,
и нещо случващо се във душата!
Кукувица кука, ето! ...
530 2

Глухарче

Аз съм мъничко глухарче,
на човека съм другарче.
Пролет цъфвам на поляна,
с' слънчева глава засмяна.
Щом ме видят там децата, ...
663 4 5

Cини сънища

В разнищеното крайче на небето,
безсъние втъкава нежен стих
и кръстопътят води докъдето
стоя си между бих или не бих.
Сама съм, нощни птици няма даже, ...
672 5 6