Животът е пепел без огъня на любовта,
без любов светът е като луд танц на смъртта,
без любов светлината в мен се превърна в нощ
сто хиляди пъти или още
Чакането на любов е деликатес на самотата ...
Умея да запълвам тишини,
но все по-рядко вече ми се иска.
Отмествам погледа си настрани –
моментът на превключване е рисков.
Говоренето взе да ми тежи ...
Лято беше вчера посред зима,
навред по плажа шеташе народ.
А днес — нали е още януари,
градът е побелял от пухкав сняг.
Кротичко снежинките се трупат. ...
Когато се разпадаш на парченца,
а знаеш, че си цялостна картина...
в очакването хлътнал безметежно
забравяш, че си тук и... че те има.
Съдбата непрекъснато те тества ...
Искаш да пиша за щастието,
за радостните и безгрижните дни,
но така ме преследва нещастието
и ме гледат човешки очи със сълзи!
Казваш да пея за лятото, ...
ПРОГНОЗАТА ЗА НЕОБЯТНА ЗИМА
За всяко зло си има чернова
и план, разписан в седем-осем точки.
Додея ми от всеки карнавал,
от маските с гримаси непорочни. ...
КЪЩАТА НА ЛЮБОВТА
... тази къща е без изход, в нея има само вход,
влезеш ли, не ти се иска да излезеш цял живот,
в нея греят минзухари, стелва дъхчета зюмбюл,
над прозорците ѝ стари залезите диплят тюл, ...
Идвам днес да разбия клишетата
или не - за да ги потвърдя.
Нося ги като стари шишета
на изкупвателен пункт за шега.
Аз ги нося като някакво просяче ...
Ще бъде тихо в бялата ми стая
и розите отвън ще ми ухаят
през крехкия и разлюлян прозорец –
на топла капка кръв от трън в сърцето,
на нещо разпиляно и отнето, ...
Питаница?!
Когат' на някой повечко разум се даде,
'мчи... то отиде,,, та никак се не виде?!
Малоумния.., него за глупак го мисли,
питам се.., като как туй Господ го "замисли"? ...
Вървя ли край притъмналите къщи,
край голите тополи във нощта,
протягам към звездите като пръсти
и поглед, и надежда, и съдба.
Те греят сред незнайните простори ...
През долините текат пенливи реки, успокояват ни с живи звуци и обновяват горските пътеки.
Духа вятър, жълто мастило изрисува плодовити почви, а отгоре птиците се обаждат, танцуват под дъжда, чуруликат по клоните, къпят се във въздуха в маслата на Слънчевите порои.'
Дърветата са високи кули, а камъни ...
Страхил Страшника - чер овчарски пес,
бе умен, буен, силен за двамина,
но намери го неволята в затънтен лес-
когато обкръжи го вълчата дружина.
Вълците - все крайно гладни, зли, ...
РИБЯ ЧОРБА ЗА ВЛЮБЕНИ
Светулка да бях, да ти грейна из тежкия мрак,
панели да къртя, с глава да разбивам бетона,
цунами да бях, да се сривам на пустия бряг,
базалт вулканичен, потеглил на лави по склона, ...
Сама рисувам свойте граници...
непробиваеми, високи... може и размити.
От нищото дошли са всички странности
и гледащи... не виждат ми очите.
Изплували от сънища са всички демони, ...
Кога порасна? Беше уж дете...
Препъват ли те делнични отломки?
Дрънчат ли още в джобчето поне,
онези сладки семки и бонбонки.
Запази ли си малко звезден прах, ...