Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Шокиран

Оказа се, че в крайна сметка,
дотук живота си предвѝдих.
Десетки чифтове подметки
изтърках, за да съм щастлив.
А гонех вятъра, мъглите, ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

550 1

Зарад Теб

Струи от кичурите шоколад
и фина прелест в лед гори,
разстила ангелът крила над ад,
во веки твойта хубост да цъфти!
И вече дяволът сломил, ...

Делин

Поезия » Любовна, Свободен стих

613

Автограф върху леда

АВТОГРАФ ВЪРХУ ЛЕДА
В казана бърка циганинът Рафи.
Върти Луната тънък ятаган.
На топло под юргани и чаршафи
градът отдавна спи като заклан. ...

Валери_Станков

Поезия

380 3 4

Снегът в хората

Нестабилна обстановка,
както вън, така и вътре в мене.
Сняг натрупва като в постановка,
а дали остава сухо в тебе?
Пътят е непроходим, ...

dramaqueen

Поезия

504

Луна

Загадъчно промъкваш се в тъмнината.
Звезди блещукат покрай теб.
И бледо-жълта ти е светлината…
Обожавам твоя силует!
Отново поглеждам те на 28-мата нощ. ...

tgt92

Поезия » Любовна, Пейзажна

564 1 1

Свещени сълзи на стоманено мъжко лице без гримаси

Смисъл с мисъл за какво и защо
губя те, а медицината е напреднала,
кой век сме, мисля, че сме по-зле.
Вярвам, забравям, уповавам се на Тебе,
боря се да не мразя, не наранявам, не завиждам, НЕ лъжа ...

Stew_Carrey

Поезия

495 1

Всеки сняг е бедствие в България!

На туй безхаберие вече стига,
не е виновна майката природа!
Ново бедствие тука пристига,
че много неща са ни гола вода!
Прост народ – слаба държава*, ...

hcs

Поезия » Гражданска

1.1K 1

Когато А̀кро-„кич“ до̀йде от „(аз) кѝча“

Колчем прелест
И любов съединят се,
Чудо е денят!...

rhymefan

Поезия » Акростихове

1.2K 2

Стъпки в снега

Дъждът от дни с игличките си остри
плющи върху чадърите на минувачите.
Върлува вятърът по хлъзгавите покриви
и от оранжевата шума скърпва пачуърк.
Настръхнали врабци и шумни врани ...

ДаниелаВиткова

Поезия

537 7 16

Научиш ли, че край не съществува

НАУЧИШ ЛИ, ЧЕ КРАЙ НЕ СЪЩЕСТВУВА
Когато проумях, че няма смърт,
че всички ние сме фотони
и минем ли пространствата отвъд,
ще грейнем с лумени – милиони, ...

yotovava

Поезия » Строги форми

589 5 10

Човекът със златното ключе

ЧОВЕКЪТ СЪС ЗЛАТНОТО КЛЮЧЕ
... понеже му се вижда вече краят на тъпия – отвсякъде! – живот,
дошло е ред и аз да осъзная, че се разминах с тлъстия джакпот,
до днес не спастрих пукната стотинка – за евро не говоря въобще,
в любимата ми Шишкова градинка ви чакам вечер с трепет на дете, ...

Валери_Станков

Поезия

837 6 4

Днес палачинки правя си сама

И тази нощ сънят ме надхитрѝ. Омръзна ми! Денят е тъй далече.
Лъжите си събра надве-натри и се изниза. Нищичко не рече.
Стрелките на часовника болят и скърцат тихо. Спомени предишни
са в малък двор и пролет е, и в цвят – изсъхналите преди вечност вишни.
И дюлята ни, старата, дори накичена е с розови ...

Patrizzia

Поезия » Философска

1K 4 9

***

една страна е
на просѝя - с властващи -
на прехранѝя

rhymefan

Поезия

798

кефайку

босоного лято
калта под ноктите
помни пътя

mihri61

Поезия » Източни форми

835 2

Анико

(на ангелчето, което реши да стане звездичка, преди да се роди)
Тишината ме разкъсва.
Звуците се впиват във плътта ми
и дълбаят кратерно във вените.
В етера на нямото пространство ...

Мариела_Георгиева

Поезия

676 1

Бели хризантеми

Небето разлиства своята нотна тетрадка
над градове и села. По струните на зимата
две хризантеми са танцували през нощта.
Магнетичен танц. Как да го наречеш, освен -
красота. Белота. Или пък две ноти, с имена. ...

DORA.1

Поезия » Друга

757 1

... И роди се ти

Слънчев лъч
в тъмата блесна.
На мрака робата
от раз свали.
В този миг ...

Violet_86

Поезия

464 5 7

Да пиша?

Какво да кажа пак за мен -
ни имидж имам, нито тен.
От някой май подучен бях,
ще пиша, но ме хваща страх.
Мекичък съм, па и благ. ...

байГецан

Поезия » Хумористична

1K

Ехо

Моята надежда,
моята светла и добра надежда
вече почти догаря.
Само една малка локвичка
още пази пламъка и, ...

ПетърТарамбичков

Поезия

941

Богатство

На проф. Любомир Котев
...И се ровя
в словесни камари:
търся Истина,
Любов, ...

Ranrozar

Поезия » Друга

547 6 11

Картината в моята стая

Картината в моята стая
Картината в моята стая
усмивка е, лъч, светлина!
Разказва ми приказка стара
за много любов, красота. ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

447

Митология

Митологията е врата душевна.
Спомените са основа.
Където бил човек щастлив е.
Митологията е гнездо и дом.
Дом на щастието на душата. ...

Лесничея

Поезия » Свободен стих

632 1 2

С депресията така се прави

Напук, че имам повод за депресия
реших и й показах среден пръст!
Полях си раните със шантава поезия
и ритнах я по кльощавия гъз...
Изпратих я в посока Майна ...

mislitel

Поезия » Философска, Гражданска

599 1 7

Градът на мъртвите

МЪРТВИЯТ ГРАД
Там някъде в безкрая
между началото и края
град от пясъчни кули стърчи:
бездиханен, без прозорци и врати, ...

palenka

Поезия

1.3K 9 44

За живота

Може би...
не съм каквато бях...
Може би...
съм съвършено друга
Може би, годините, ...

ValentinaMitova

Поезия » Свободен стих

690

Южен плод

Мечтая си за чудното море,
за белите вълни и топъл пясък,
кръжащи чайки в синьото небе
и изгревът със златния му блясък.
До мен е утрото със сънени очи. ...

Жабокът

Поезия

433 3 1

Черна виелица

Тихо прелитащи бели оси.
Нищо не питаш ти – студ изкласи!
Сняг между веждите – сякаш куршум.
Жално поглеждам те – имаш ли ум?
Слагай апреските, топлия шал – ...

МарияДимитрова.67

Поезия » Любовна, Пейзажна

625 2

***

да
се пише -
Боже - по поръчка -
е от Словото самоотлъчка

rhymefan

Поезия

700

Cветът отдавна вече си е ваш

Дори да върже няма да е лют,
а ще сладни, или пък ще нагарча.
Човекът на Луната като луд
ще киха, знам го, че съм му другарче.
По цяла нощ снова от там до тук, ...

Patrizzia

Поезия » Хумористична

1.1K 3 4

Човек е многоточие в Безкрая

ЧОВЕК Е МНОГОТОЧИЕ В БЕЗКРАЯ
... едва ли някой ден ще осъзная по колко празни пътища вървях,
как не успях да свържа двата края в тонажи суета и пътна прах.
Как се пилеех в светлите Надежди с надеждата за по-добър живот
и гледах се с живота изпод вежди! – и аз му вярвах, пълен идиот! – ...

Валери_Станков

Поезия

361 5 3

За надеждата, вярата и любовта

О, вий, прекрачващи през този праг, надежда всяка тука оставете.
Данте Алигиери
Защо ли казал е поета
Надежда всяка оставете...
Може би защото знае ...

ЛюдмилаДанова

Поезия

1.3K 1 2

Коледа на моя праг

КОЛЕДА НА МОЯ ПРАГ
... сняг на дрипи и парцали сипе сивото небе,
щом навън завият хали, паля вехтото кюмбе,
под прозореца ми зимен в ледената мърчина
Дядо Коледа ще мине със звънливата шейна, ...

Валери_Станков

Поезия

773 3 3

Стишаване

СТИШАВАНЕ
Разказвай ми, преди да си забравил
как в нощите ухаеха жасмини,
и как припява влюбеният славей
сред диплите на здрача нежносини. ...

yotovava

Поезия » Любовна

544 4 7

Ние се издигаме различни

Вълшебен костюм на Супермен
Изведнъж открих за Nickulden.
Сестра ми ЛулА получи метла
И се завъртя като юла.
Това научих онзи ден: ...

Сенилга

Поезия » За деца

1.7K 3 12

Oт Авела и Каина

Войнѝ безспирни, а Земята пъшка,
и въздухът, и той с изтекъл срок,
помислил е навярно в сън дълбок
човечецът, по-дребен и от въшка,
че по-велик е днес от своя Бог. ...

Patrizzia

Поезия » Философска, Оди и поеми

699 7 8

Зимен ден

Зимен ден
Прегърнах вятъра и белотата,
снежинките пък влюбиха се в мен.
Целуваха лицето ми, косата
и ме държаха в нежния си плен. ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

889 2

Най-красивата Жена

НАЙ-КРАСИВАТА ЖЕНА
… в съня ми снощи срути се звезда връз старичките мои керемиди
и тръгнах да те диря през града с надеждицата плаха – да се видим,
да те почерпя в близкото бистро със сладолед и чаша сок от киви,
ти да ми кажеш: – Дал ти Бог добро! – да милна и косите ти красиви, ...

Валери_Станков

Поезия

852 3 4

Дано им върже на Луната лук

На северния полюс на Луната,
нещеш ли, цъфна пролетният лук.
Луната се разтюхка: „Ах, горката...
човешки крак е стъпвал чак дотук?!
Защо им е на хората да идват ...

ИнаКалина

Поезия

836 8 9

Раят в мен

Навярно раят тази нощ е с мен,
докоснал се внезапно до Земята.
Не бях го викал - неосуетен
обсеби той неистово душата.
Усещам се неземно упоен, ...

vega666

Поезия

1.2K 18 11

Неделята от Бога

НЕДЕЛЯТА ОТ БОГА
... щом неделята търкулне бавното си колело,
ида – звезден прощъпулник от неясно потекло,
мъкнал не една химера – скъсана торба с овес,
в своето далечно вчера, в късичкото мое днес ...

Валери_Станков

Поезия

498 6 4

Стихове и поезия от съвременни български автори

Шокиран

Зарад Теб

Автограф върху леда

Снегът в хората

Луна

Свещени сълзи на стоманено мъжко лице без гримаси

Всеки сняг е бедствие в България!

Когато А̀кро-„кич“ до̀йде от „(аз) кѝча“

Стъпки в снега

Научиш ли, че край не съществува

Човекът със златното ключе

Днес палачинки правя си сама

***

кефайку

Анико

Бели хризантеми

... И роди се ти

Да пиша?

Ехо

Богатство

Картината в моята стая

Митология

С депресията така се прави

Градът на мъртвите

За живота

Южен плод

Черна виелица

***

Cветът отдавна вече си е ваш

Човек е многоточие в Безкрая

За надеждата, вярата и любовта

Коледа на моя праг

Стишаване

Ние се издигаме различни

Oт Авела и Каина

Зимен ден

Най-красивата Жена

Дано им върже на Луната лук

Раят в мен

Неделята от Бога

Опашка