Стихове и поезия от съвременни български автори
Кобилката от мокрите треви
... ко̀нче в мократа люцерна кръсти изгрева с глава,
през полето тръгна – черна, тръпка в дългата трева,
листопадът дърпа дрипи в дупки на лисик крадлив,
вятър с бодро „Ой-ла-рипи!” ти напомня, че си жив, ...
Молец
.
.
На колене отново в късна вечер,
към теб протегнал немощни ръце, ...
За всяка грешна мисъл
осъдена на самота.
Устроен е светът така, разбирам,
не ми се дава нищо ей така.
Понякога си мисля твърде често ...
Усещаш ли
а отсреща ти човекът не познат?
Да разкаже ти за своите проблеми
и те да почнат и на тебе да тежат ?
Понякога усещал ли си как друг страда ...
...в проблясъци на да и не
отново впива пръсти хамлетовата тревога
и отразява
⢀⣀⣀⣠⣴⣾⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣷⣦⣄⣀⣀⡀⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀
⢸⣿⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⣿⡇⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀ ...
Бягство
бягам в мислите си,
и в сънищата си понякога,
от този свят мечтая някога да отлетя.
Бягам и от сивото на ежедневието, ...
Спомен за дядо и баба
... да поседим край старата синия,
доде на туча боб чорбица ври,
на дядо люти чушки да му стрия,
ония! – дето огън ги гори, ...
Pазумно, или не
компас по пътя, верен сателит.
А разумът понякога издига,
в кресчендо глас и с присмеха нескрит,
по цяла нощ ту крива, ту пък луда ...
Дете на улицата
Не помня роден дом и родна стряха!
За мене улицата бе подслон.
И скитници приятели ми бяха!
А правилата – уличен закон! ...
Опрощавам грехове
опрощавам грехове:
на момета… на бамбини
и на кифли - врагове:
Ето - снощи във квартала ...
Въпреки съдбата
нарочно се запитвах всеки път,
щом хлопнеше след мен вратата,
прекрачила душата - мойта плът...
Започвах истерично да мълча, ...
Единствен на света
Безумно те обичам,
загубих сън, покой!
Безумно те обичам!
Как искам да си мой! ...
Варианти
Основа на многообразие са вариантите.
В живота и в душата.
Най-често вариантите са два.
И това е утешение. ...
Сълзата
Защо е топла тази сълза,
която се стича по твоето лице?
Защото идва тя направи от душа,
изгаря ти лицето и боли твоето сърце. ...
Обичам да те гледам…
как слънцето изгрява в очите ти сутрин,
и как нощите ни отбелязват се в очите ми,
и как деня залязва, в теб да се роди отново.
Обичам полъхът на дъха ти в лицето ми, ...
Айриндриел
за следващият изгрев тя е знак.
От гореста до дъното ще пия,
но утре утрото ще бъде бряг.
Не всяка нощ е дебнеща магия ...
"Съвремие"
Вихрушки, бури и убийци – клони.
Природата превръща се във пречка
да можем свойте цели да догоним.
Какво е да обичаме и мразим ...
Напращели облаци от страст
като гърди от сутиен,
а очите ми от нея ги събличат
и бели, меки, изкушават мен...
Между тях ми иде да се метна, ...