С непочтителни усмивки криещи се в падащия ден,
войната точи нокти за да ги забие в своята плячка.
С очи на хищник в пълна крачка, лежи под мрачен воал,
и дебне с черна маска, държейки хората си в плен;
— войната е залъгалка за лудите, техен окултен ритуал!... ...
И събирам пак храброст да взема
въглен жив, който хвърля искри,
бързо разумът нейде ги скри
всички думи. Безмълвна поема
пише тихо сълза, но превръща ...
Дотегна ми да бъда песъчинка
попаднала случайно във окото
на Залеза преди да се удави,
додето си търкаля колелото.
Решил съм да си кажа днеска думата, ...
Питам се разкъсах ли докрай оградата,
с която ме опасваха с години?
Зараснали са вече видимите рани,
но във червено светят в мен причините
и нямам мира за погубеното време, ...
Аз цял живот навярно тебе търсих.
Да бъдеш дом на моята съдба.
Наистина те вярвах. Честен кръст!
Кълна ти се бездънно, от душа!
Но в този ден, когато те намерих, ...
Тишината прилича на тебе – жестока и сигурна.
Избереш ли да бъдеш до нея – загубил си всичко.
Тя убива на думите смисъла, полета, силата.
Тишината прилича на тебе.
Но аз те обичам. ...
Тя познава те. Все ми е тая. До стотинка пресметнала риска,
точка, точка, тире, запетая – вечно точното копче натиска.
Аз и себе си хич не познавам, откачалки – дежурни през ден,
вдигат често в главата ми врява, пишат стих – от любов е роден,
а прелива и в лудост и чести ураганите всичко рушат, ...
Ако на картина заприличам някой ден,
може би не ще си имам рамка.
Боите ли... Не зная... Например акварел...?
Ще се отмия. Да, това ще бъде края.
Но някъде във пора на платно, ...
КРЪПКА ЗА СЪРДЕЧНИТЕ РАЗЛОМИ
За всички недовършени дела
едва ли мога да намеря време.
Със скоростта на пусната стрела
животът прелетя по пътя земен. ...
Сервитъорът на времето ми поднесе чаши.
Бяха пълни със несбъднати мечти.
Отпих от едната, макар леко уплашена,
и усетих как сърцето в мен трепти.
В чашите мечтите силно се вълнуваха. ...
Я вземете две баби на служба във ДАНС.
Ще решават проблемите даже в аванс.
В службата, ако трябва, няма да се явяват.
С телефони от вкъщи ще заседават.
Корумпирани служби ще треперят от страх. ...
В зениците ми слънцето наднича
и се разпукват жълти минзухари.
Животът, в същността си тъй първичен,
избухва като екот на фанфари.
И старостта отстъпва колебливо ...
И като черен грях – орляк скорци летеше
с черешите в раззинатите човки.
Сега е зима. Падна мъртва старата череша.
Тъгувам аз, а мислите неловки
тук-там в пръстта съзират миналогодишни ...
Вселената умираше от смях.
Превиваше се, риташе с крака:
„Случайна среща? Де да бе така!
Съвсем нарочно всъщност ви събрах!
„Случайна среща“ в градската тълпа? ...
С цвят на нощ, звезди бледо светят,
Сънливи мечти в тъмнината се смесват.
Лунните пръски със трепет ги търсят,
В мрака обляни,с магия ги ръсят.
Със сенки игриви, акорд на вълнение, ...
В дома си на четвъртия етаж
аз знам, че има много малко време
и викна ли – Напред, на абордаж!
навярно три секунди ще отнеме –
да прекося безлюдния площад, ...
Ще ме подложат на изпитание.
Докрай ще искат да се уверят
в отдалеченото ми съществуване,
за да е възможно- с чиста съвест-
да прозвучи името, разхождащо ...