Стихове и поезия от съвременни български автори

254.7K резултата

Президентът сложи вето

Новината - общо взето
е една и съща днес:
Президентът - сложи вето
пак в съветски интерес.
Мен това не ме учудва, ...
442 1

Кобилката от мокрите треви

КОБИЛКАТА ОТ МОКРИТЕ ТРЕВИ
... ко̀нче в мократа люцерна кръсти изгрева с глава,
през полето тръгна – черна, тръпка в дългата трева,
листопадът дърпа дрипи в дупки на лисик крадлив,
вятър с бодро „Ой-ла-рипи!” ти напомня, че си жив, ...
835 4 1

За всяка грешна мисъл

За всяка грешна мисъл си заплащам,
осъдена на самота.
Устроен е светът така, разбирам,
не ми се дава нищо ей така.
Понякога си мисля твърде често ...
453 1

Усещаш ли

Понякога усещал ли си чужда болка
а отсреща ти човекът не познат?
Да разкаже ти за своите проблеми
и те да почнат и на тебе да тежат ?
Понякога усещал ли си как друг страда ...
719 1

...в проблясъци на да и не

Във времена на бурни страсти и мечти
отново впива пръсти хамлетовата тревога
и отразява
⢀⣀⣀⣠⣴⣾⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣷⣦⣄⣀⣀⡀⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀
⢸⣿⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⣿⡇⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀ ...
1.4K 1

Простих

Удар, безсилие, думи- кинжал,
поглед пронизващ без никаква жал.
Звън от кристал счупи се в мен,
болка раздираща хвана ме в плен.
Лудост обзе ме, приятелка беше, ...
793

Красивите устни

Красивите устни
и дръзкият поглед
пронизват сърцето ми
всяка секунда.
Изящна картина ...
1.1K 1

Бягство

Бягам,
бягам в мислите си,
и в сънищата си понякога,
от този свят мечтая някога да отлетя.
Бягам и от сивото на ежедневието, ...
692 1

Сто истини

за читатели над 12 г.
Когато паднеш във лайната...
не казвай че не ти смърди!?
Смърди, че чак ти се повръща,
но само тук не го прави. ...
887 2

Спомен за дядо и баба

СПОМЕН ЗА ДЯДО И БАБА
... да поседим край старата синия,
доде на туча боб чорбица ври,
на дядо люти чушки да му стрия,
ония! – дето огън ги гори, ...
642 6 4

Понякога и болката си струва

ПОНЯКОГА И БОЛКАТА СИ СТРУВА
Разплел световното кълбо от нерви,
по хълмовете слиза мълчешком
скиталец, непокорен бард – Септември,
и дири нейде да намери дом. ...
905 4 13

Pазумно, или не

Сърцето ми - неръкотворна книга,
компас по пътя, верен сателит.
А разумът понякога издига,
в кресчендо глас и с присмеха нескрит,
по цяла нощ ту крива, ту пък луда ...
565 2 3

Тайната

Пленен от плитчините, аз нагазвам
водите им едвам мълвящи:
Ела, от миналото си прегазен,
ще те загърнем с топло настояще.
Повярвах им - за сетен път повярвах. ...
1.4K 25 17

Еленчице

Еленчице! Девойчице!
Топлиш като слънчице!
Пълниш очите!
Радваш душите!
И, Боже! Как те търсят ръцете! ...
897 4

Дете на улицата

Дете на улицата
Не помня роден дом и родна стряха!
За мене улицата бе подслон.
И скитници приятели ми бяха!
А правилата – уличен закон! ...
628 2 2

По здрач

Смрачѝ се, смрачѝ, а над моята стряха,
ни повей усещам, ни пиле прехвърча.
Излизам смутена, гола и плаха -
нощта се надвесва над мен вездесъща.
Аз, малкото цвете, самотното птиче, ...
745 2

Дълбоко в сърцето на Малкия принц

В дните, обковали
Рамката със име „Съвремие“
Липсват приказните очи
На принца, влюбен във роза
Онази, дето малко късно разбрала, ...
650 1

Опрощавам грехове

Вече близо - шест години
опрощавам грехове:
на момета… на бамбини
и на кифли - врагове:
Ето - снощи във квартала ...
1.1K 5 14

Спомен

Допир само разтуптяваш.
Точки тялом и настръхвам.
Очи в очи, не ме оставяш.
Гледаш как по теб издъхвам.
Да, не ще го отрека - ...
709 2 5

Снегът си тръгна

Снегът си тръгна, този влажен сняг,
направи поразии и го няма,
остави ни до бащиния праг
да гледаме след него по пижама.
Сломи дървета, токът поломи, ...
1.1K 2 5

Въпреки съдбата

Неволно ли се свиква със тъгата,
нарочно се запитвах всеки път,
щом хлопнеше след мен вратата,
прекрачила душата - мойта плът...
Започвах истерично да мълча, ...
539 2 1

Автокореспонденция

I. Из диалога:
Аз: - „ ... Възприемам се като една огромна
все по-надуваема Нула.“
Той: - ... Значи ... издигаш се!
II. Екзистенциално „уравнение“: ...
382

Съмнения

Съмненията бавно ме раздират.
И все си казвам - пак сгреши.
Тъй както птиците умират,
умират в мене хиляди мечти.
За утрото лазурно чисто. ...
1K 4 9

Единствен на света

Единствен на света
Безумно те обичам,
загубих сън, покой!
Безумно те обичам!
Как искам да си мой! ...
1.3K 2 2

Варианти

Варианти
Основа на многообразие са вариантите.
В живота и в душата.
Най-често вариантите са два.
И това е утешение. ...
639 1

Въпрос

Аз съм нещо случайно, неслучено,
вързан вятър и пакост голяма,
боцкащ репей – полепнал по кучето
и от мене отърване няма.
Аз синигер съм – скрит сред брезичките, ...
884 2 9

Сълзата

Сълзата
Защо е топла тази сълза,
която се стича по твоето лице?
Защото идва тя направи от душа,
изгаря ти лицето и боли твоето сърце. ...
577 1 3

Относно "коледната украса" на София!

Гледам я и тревога в мен се появява -
накъде нашата мила България отива!?
Тя на толкова бури успя да устоява,
но фалшиви ценности нея затриват!
Това ли на децата ще завещаем, ...
1.3K 1 47

Обичам да те гледам…

Обичам да те гледам, обичам да гледам,
как слънцето изгрява в очите ти сутрин,
и как нощите ни отбелязват се в очите ми,
и как деня залязва, в теб да се роди отново.
Обичам полъхът на дъха ти в лицето ми, ...
642 1 2

Потоп

Бях добър човек и още съм такъв...
но казват злото никога не спи!
И нарани ме ти, не само сърцето, но
намери начини и с черни магии ме отрови ти.
Внедряваш в хората че съм жесток... ...
956 6 8

Битие

Не си ми дал причина да остана,
когато бях единствена и твоя.
Сърцето ми разцъфна като рана
на хоризонта зад завоя.
И толкова променлив и себичен ...
1.1K 3

На теб, моя Музо!

На теб, моя Музо …
На теб, моя Музо, посвещавам стиха ми
и китка бих сложила с красиви цветя!
Да ме следваш активна дори и в съня ми,
слова да ми шепнеш по теми не една… ...
1.5K 8 26

Допир

Човешкото сърце
понякога
е толкова меко
и въздушно на допир,
че не можеш да прецениш ...
701 1

Айриндриел

Надеждата не мога да изтрия,
за следващият изгрев тя е знак.
От гореста до дъното ще пия,
но утре утрото ще бъде бряг.
Не всяка нощ е дебнеща магия ...
753 3 5

Духовно замърсяване

Душата ми все повече се задушава
от въздуха сгъстен, опасно замърсен.
Боли ме, как гласът противен надделява
и завладява хиляди животи в своя плен.
Боли ме, как гласът омразен лъха от устата, ...
604 3 2

"Съвремие"

Войни-като запалени от клечка.
Вихрушки, бури и убийци – клони.
Природата превръща се във пречка
да можем свойте цели да догоним.
Какво е да обичаме и мразим ...
732

Ноемврийски жаргони

I. Късноесенно: Нощ, улица, фенер – окото на Блок,
в миглите на Мъглата светещо фино..
На бреза късното есенно рамо,
допряно о него интимно.
II. Дъждовен ръмеж: Есенно пианисимо – ...
395

Напращели облаци от страст

Зад планината облаци надничат,
като гърди от сутиен,
а очите ми от нея ги събличат
и бели, меки, изкушават мен...
Между тях ми иде да се метна, ...
1.1K 1 9

Сомнамбулизъм

Кога ли любовта започва да мълчи?
Узнае ли го някой нека да ми каже,
не съм ревнива, нито любопитна даже
и имам, знаеш го най-честните очи.
Кога луната вън безсъници гори, ...
832 2 3