Стихове и поезия от съвременни български автори
Крехки ореоли
Усмивката на вятъра бе зла.
Под ледовете тънки всичко вреше,
замръзваха сълзите на сърна.
А някой си наливаше ракия – ...
Пространството...
Наблюдавам баладичните усилия на хората
да му помогнат- красиви, упорити,
неизменно тържествуващи усилия:
пулсира разрушеното пространство… ...
Не помня
освен летежа на мечтите.
И онази буйна, къдрава коса,
на слънцето оплела се в лъчите.
Не помня, в ирисите на очите, ...
Надежда цял живот съм и го зная
като скала на шията тежи,
залъгва ни тя с шарени лъжи,
а никой не е по-голям от хляба.
Надеждата ли? Тя е за слабака ...
Загубени
Да загубим себе си
Човещината си...
Във политики
Във омрази, ...
Мечта
кога поет рими за красота лее,
че времето ни днес е жестоко,
а всеки иска в правда да живее!
Нека всеки е щастлив в света, ...
Хайдушка елегия
... из мъглясали дерета, през ошмулени гори
сякаш че хайдушка чета вятърът събра в зори,
и от тоя лют войвода чак Балканът пропищя –
но по навик стар народа скри се в топлите къщя, ...
Речник на забравените думи
... на смислени мълчания богат, побратим на египетските мумии,
останах нейде в по-добрия свят, там, дето спят забравените думи,
в букварчето на нашите деца, в прашасала от век в мазата книга,
от Бога дадените ни словца – обичам те, здравей, добра ти стига, ...
Ежко Бежко
Бях се ядосал нещо, но разбрах,
че много скоро и това ще мине.
Наместо да се вайкам с ох и ах! –
реших да мина под дъжда копринен. ...
Брутален Фактически Срам (БФС)
Алкохолът върши чудеса.
Не държат краката, счупен му е лоста.
Харч на усвоената пара.
В БФС-то търсят новият месия. ...
Единосъщно
следвайки щъпукащото време.
И в мечтите мога да летя,
даже и съня ми да отнеме.
Вярата не е на килограм. ...
Вълшебни цветове
позлатява ресниците на времето
и небесно синьо - посипва цвят
за да събуди света с мир и любов!
И под - трепетните крила ...
Приют за нежни души
Тихо е. Нощта е приютила
безброй самотни, страдащи души!
Дълбоко в мрака някъде е скрила
любов, въздишки, болка и сълзи! ...
Сън блажен
звездно, градът полека-лека,
в пелена от синкав лен заспива.
Безмълвно ражда се нощта,
С булото възчерно си срамът ...
Слънчице
твоят лик ме сгрява,
че земята цяла, слънчице,
с огън озаряваш!
Цветна есен денем, слънчице, ...
На абордаж
от вяра и очакване тежи.
И дъно търси, види ли крайбрежие,
за да ни върже и да не кръжим
покрай миражи, мамещи с доверие, ...
Житейски алегории
със твойте алегории, животе!
До днес объркано се питах -
успях ли да надвия злото?
Но всъщност отговарят фактите, ...
Перушинка Божия Любов
Започнах да се взирам все по-дълго в реката, що безпаметно тече,
полегна ли под залеза на хълбок, взех да сънувам лятното щурче,
в лъки – сред треволячета зелени, да дишам във премъдри синеви,
спокойно гледам в идните Вселени, душата ми през тях ще си върви, ...
Легенда за "Соколов връх"
Там някъде... над Тетевена гра̀да
въздигнал е снага „Соколов зъб“,
разказващ и до днес с тъга голяма
легендата родена в този връх. ...
Здравей, как си?
Не знам кило памук – или олово,
кое от двете повече тежи.
Тежи ми от изреченото слово,
натегнато до крясък от лъжи. ...
Бащин съвет
Ти ме посъветва с поглед
в който прочетох молба...
Тази молитва без слово
ме ориса с друга съдба. ...
Нощта е безкрайна
Когато нощта е безкрайна,
осеяна с рой светлини,
чертаят пътека далечна
в небето пак светли звезди. ...
Самодивски танц
Всеки тука носи своя кръст.
Бъдещето на родилите се знаят -
Всичко е било... и ще е пръст...
Самодиви нощем се извиват ...
Васил Левски /акростих/
Апостолът зовяха го людете
С неземен блясък името му грей
И с лъвски скок премина вековете...
Любов във всяко българско сърце ...
Нищо лично
Винаги не е лично...
Тръгва тихичко...
Било някак логично...
Щом някоя ти омръзне ...
За живота
Да посрещнем светлите зори,
да се чукнем и да се измием
с влагата от нашите очи.
Дай да пием двете от живота ...