Спомени като сенки по стените стелят се,
ударите на сърцето ми ги разлюляват.
Чувства забравени, в лед ме сковават,
но жарта в гърдите ми всичко разтапя.
Шепотът на миналото отеква в нощта, ...
Невеселост отвсякъде се смее,
студ странен пред очите ми надвисва.
А светът очаква да запролетее,
не отговорени въпроси се разлистват.
Защо неразпозната красотата, ...
Подранила пролет е, слава Богу –
кукувица кука, свири чичопей…
Кокичета ранни белеят още,
скри се снегът и кукуряк жълтее…
От хълма, вода слиза – на скокове, ...
Ще заспя в прегръдката на вятъра,
за да се докосна до звездите,
а душата ще плени спектакъла,
претворил реалност от мечтите.
Ще се сгуша в облака на тайните, ...
Аз бях дотук! Доброто не успя!
С добро градят се спомени и вяра.
Търкаля се по бузата, сълза,
дими в уста поредната цигара...
Аз бях дотук! Опитвах се, но не... ...
Защо Велес е нужен на света?
Нещо ново и различно, нужно на
Света е. На мен – на Лесничея първо.
Има братя във Русия – славянските
Почитат богове – но и техното служение ...
МОЛИТВА С ПРОТЕГНАТА ДУША
… и все по-мъдър, все по-благ, простил ненавист, злост, обида,
седя на своя гърбав праг – мъж, хлътнал в залеза на рида,
спокоен съм – за всеки миг, що Бог търкулва ми по хълма –
едно врабче със „Чик-чирик!“ с Любов душата ми изпълва, ...
За варварина от далечен край
природата е само дом и храм.
Животът му е между ад и рай,
смъртта готов е да посрещне с плам.
Когато мечът и лъкът почиват ...
Защо ли не възпяваме живота
и чакаме надгробно опело́?
Не ще да се разминем със Голгота.
Съдбата е виенско колело.
И днес, ако си горе с ветровете, ...
Приготвям куфара за тръгване
особен е, със собствен нрав
избира си самонадеяно какво със себе си да вземе и да понесе.
С много джобчета и разклонения
и лабиринти между тях, а още и желания, отвори се и ме подкани за мечтания багаж. ...
Ех ,не ме съдете ...когато истината казвам.
Не ме корете ,че не възхвалявам стиховете
на Приятели любими...нямя смисъл?
Не питайте защо?А вятърът добро ли е...
Не носи ли със себе си ,война,мир ли е... ...
Ето ме и мен, нареждам се
в редицата от безброй месии,
гол, препасан с тога снежнобяла,
из пустиня безгранична скитам се,
търсейки затънтеното село невежо, ...
в памет на Атанас Далчев
Не искам да словославя под скръбни знамена.
Завещаното остава в паметните времена.
Ще ни следват безоки войниците на Цар Самуил...
Показната жестокост е стар ромейски стил. ...
А пролетта ми – кротка заблудена есен,
в очите нейни и сама не се познах.
Мъгливо - сиви са, изплакват всяка песен,
дори и на врабците станали за смях.
Зеленото ли? То е само камуфлажът, ...
БОГ ПЛАЧЕ МОЖЕ БИ ЗА МЕН
... непризован, неприложим – във безпаричие до лактите,
без мен Вълшебният килим лети към по-добри Галактики,
полека-лека – и от мен, си тръгват най-добрите възрасти –
и как да пея – вдъхновен? – като не ми достига въздухът, ...