Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Магия /На Г. Давидов/

В безветрие пропаднаха тревожни дълговечия,
уплашени се разлетяха с писък ветровете....
Прокудената болка пръска многоцветия-
в безсънна нощ превръща се живота ни....
В безоблачните дни – изстрадана утеха, ...

himik

Поезия » Философска

669 1

Коледни светлини

На Ники
С коледните светлини
на пуловера си грееш,
с него много подрани
да мечтаеш, ще посмееш, ...

zelenaradost

Поезия

507 1

Ако ме потърсиш

Ако ме потърсиш някой ден
ти за мен попитай ветровете!
В тях отново ще съм прероден,
и ще препускам аз по върховете!
Ако ме потърсиш някой ден ...

gogata622

Поезия » Любовна

667 2 1

На хижа Ком

половин час за четене
След няколко разходки из Балкана
увлякох се… и станах алпинист.
Мерак ми бе - с омайна сладурана
да качвам наште сини планини. ...

Yuri

Поезия » Хумористична

1.2K 4 15

Протегната душа

ПРОТЕГНАТА ДУША
... от този свят преди да си отида, научих прости няколко неща –
обърнал гръб на всякоя обида – да отминавам с млъкнали уста,
на мравката да сторвам път, защото трошицата чер хлебец ѝ тежи,
и да мълча – самата блага кротост, щом някой ме засипва със лъжи, ...

Валери_Станков

Поезия

416 3 2

Прегръдка вместо честитка

На жена ми
Понякога създавам чудеса.
Понякога съм плах и неуверен.
Понякога съм яхал и метла,
но бил съм все на принципите верен. ...

valiordanov

Поезия

543 1

Инфлационния Бум

Със спестяваното от години,
в лишения, за семейна кола,
изпиха (какво утешение!)
не чаша студена вода,
а цяла една ледена ...

Вълшук

Поезия

349

Цветът на любовта

Цветът на любовта е -
толкова благ и човечен,
има красиво от усмивки лице
и ручей извиращ от бистрия извор напевен!
Има поглед на светъл простор синева ...

eleonora6

Поезия » Пейзажна

703

Като на разходка

Като на разходка
Откъдето минаваш това прави.
Гледай на живота като на разходка
Тревога щом ти дойде - погледни защо -
Идва от къде. ...

Лесничея

Поезия

544 1

Тъжно място

Няма никой,
само спомените
тъжно обикалят
и питат:
- Къде сте, ...

mislitel

Поезия » Свободен стих

534 2 6

Дали

Дали?
Дали някога пак ще бъдеш до мен?
Дали?...
Дали ще се завърне отново първият ден?
Дали ще са за пореден път думите ти лъжливи? ...

Б.Н.

Поезия » Любовна

539

Есенни сълзи

От очите ми капки дъжд се отрониха,
бяха с тъй соления вкус на морето.
Есенни сълзи, като листа се подгониха,
окрилени от вятър, полетяха в небето.
Заваля и окъпа душата с облаци бели, ...

Скитницa

Поезия » Пейзажна, Друга

1.2K 4 15

Само остани там

Където те видях, остани
да тичам във снега закъснял за срещата ни
чакай ме, няма да те оставя въпреки че закъснявам
Знам, че заради мен ще останеш
да хванеш следващият автобус ...

Stew_Carrey

Поезия

592 1

Необятна любов

Аз съм лъч светлина, ти си сянката бърза на вятъра.
Любовта е една, но е доста обширно понятие.
Ти си син океан, аз съм северно бяло сияние.
За брега окован ми изпращаш вълнѝ с обещания.
Аз съм топлата гръд на земята, приела съдбата си. ...

ninasar

Поезия » Любовна, Философска

859 4 9

Докосване

Докосване
Ръцете да се докосват винаги искат.
А предмети-същества различни – те
Докосване обичат.
Ръцете дават, но и вземат. ...

Лесничея

Поезия

555

Реплика на министър

/към „Защо?“- питащата
министрите журналистка/
-Защо пък не?, госпожо,
ако Аз, Министърът, така
искам?

Вълшук

Поезия

347

Знаеш ли?

Знаеш ли как се нарича,
когато се вгледаш в нечии очи,
тръпка гореща по тебе се стича,
и въглен затлее в твоите гърди?
Когато говори човека без думи ...

Nebula_Of_Poetry

Поезия » Философска, Друга

818 1

Безразсъдни полети

Какво всеобщо безразсъдство
царѝ във мислите на хората.
Живота хич не е повърхностен.
Не бъркайте гнева със злобата!
Недейте подценява фактите, ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

482 2 2

Песенна есен

Когато есента дъждовно плаче,
разтичат се боите ѝ по мокрия асфалт.
Студът неканен пред вратата ми се влачи
и мъкне със обувките си двойно кал.
Навън се взирам с очакване за песен, ...

Елиза13

Поезия

959 3 3

Аз съм обичан

Колко прекрасно е утрото днес.
Улици с много усмихнати хора.
Здрасти ми каза и гладният пес.
Горе са облаци бели в простора.
Туй май е лудост, просто така ...

Жабокът

Поезия

490 8 3

Неизживяно

Краят дойде преди началото...
Жадуван блян,
но беше толкова разпилян.
Опити безкрайни,
които бяха толкова нетрайни. ...

kompanska

Поезия » Друга

531 1 2

Сливане с природата

От подлост, от злоба, от интриги,
от зло в очите хорски,
понякога така ми се повдига,
че искам по пътеки горски
да тръгна, да се слея със природата, ...

mislitel

Поезия » Философска

517 2 6

Спомен за Жени

СПОМЕН ЗА ЖЕНИ
… започнах вече яко да старея, макар че въобще не ми се ще! –
как с някоя девойчица на кея да сляза? – вече тръгвам към стоте,
как да ѝ пея с летните авлиги? – да я задирям в цъфналата ръж,
освен да я разкажа в тихи книги, аз друго право нямам като мъж, ...

Валери_Станков

Поезия

449 4 2

Броеница

Когато си отиде
другарят ми в живота,
в ръцете ми остана
малка броеница,
една възглавница, лъч лунен, ...

Селева

Поезия » Любовна

663

Дъб за Коледен бъдник

ДЪБ ЗА КОЛЕДЕН БЪДНИК
... върху дългите баири
трупа есента кладнѝ,
с дървена пищялка свири
вятърът по цели дни, ...

Валери_Станков

Поезия

388 1 1

Мъгла ...

Мъгла обзема ни полека …
Сетивата спят !
От години тя се наслоява …
Диханието отровено на този гниещ свят
В неведение духовно то се изразява… ...

Nassko76

Поезия » Гражданска

927 1

Луната само ще ни свети

Луната само ще ни свети
На пръсти в стаята ми влезе,
целуна ме и си замина.
Нощта чертае светлосенки
и вечерта е тъмносиня. ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

416

За мене си мисли

За мене си мисли
Във есента златиста,
във слънчеви лъчи,
душата ми открива
вълшебство и мечти. ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

858 2

На Кирил и Методий /акростих/

Къде сте Вий,творци на нашето аз-буки
Изваяли с перо безсмъртни писмена?
Речта Ви просвети славяните неуки
И с вяра прероди безбожни племена!
Лъчиста светлина във ореол обгръща ...

himik

Поезия » Акростихове

991 2 4

Паднал ангел

Вечер настана, а на небето луната като диамант засия,
морето пееше позната песен, вълните галеха нежно брега!
Там на пясъка все още топъл, като спомен за горещия ден,
седеше човек, в небето загледан, от звездите сякаш пленен!
Лицето му грееше ярко, в очите му тлееше сякаш искра, ...

Nebula_Of_Poetry

Поезия » Друга

763 2

***

Ще бъда нейде в полето,
два кокъла с миг опело.
Карма безкрайна. Небето.
И вечност в едно колело.

Ivita_Mirianova

Поезия

663 5 8

Аман от всички ни

Колко омраза има в душите ни...
неволно изкривяваме истини.
Без вина, вина вменяваме...
и на врага ръка подаваме!?
Търсим лесния начин, ...

aap

Поезия

558 2 4

Любима книга

За мене си любима книга
и всеки ден си те чета.
На чувствата не казвам: Стига!
Разцъфнали са в пролетта.
Любовна пролет денонощна, ...

zelenaradost

Поезия

980 1 2

Откровение/акростих/

Ако нявга ме разлюбиш
Без причина, без вина,
Всичко в мене ще погубиш –
Гроб ще е за мен света.
Дълго-дълго ще догаря ...

himik

Поезия » Акростихове

1.4K 2 3

Протестът на футболните фенове!

Футболът ни е в състояние ужасно,
мафията го съсипва от много време!
Тя превърна нещо наистина прекрасно
в машина за пари, но на кого му дреме!?
А един вратар, някога велик, ...

hcs

Поезия » Гражданска

696

Забравѝ

За миналото просто забравѝ!
Времето не може да се върне!
Напразни са и твоите сълзи!
Съдбата няма как да се обърне!
Не съжалявам! Няма за какво! ...

gogata622

Поезия » Любовна

481

В продължения

В продължения
Къде е любовта, светът и ние,
къде се крие целият живот -
все въпроси търсим, да открием
смисъл, с вяра дните ни да продължат! ...

eleonora6

Поезия » Пейзажна

709

Написано със слънчеви лъчи

НАПИСАНО СЪС СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ
Надеждата е винаги на тръни –
сърна в летеж през дрипави гори.
Яви се в миг – и в миг един потъне,
без да дочуе страшното ми: – Спри! ...

Валери_Станков

Поезия

350 1 2

Маскарад

Утро е пак и сърцето отново боли,
в огледалото образ на горчиво лице!
За пред хората слага си маска,
за пред другите маска слагат и те!
И ето, че отново лицето му грее, ...

Nebula_Of_Poetry

Поезия » Философска, Друга

864 1

Край далечен бряг

Воюват край далечен бряг
незнайни и богоизбрани
и всеки търси своя враг
и всеки носи свойте рани.
Уж всички вярват в бог, но свой, ...

Огнян_Железов

Поезия » Гражданска

988 1 4

Стихове и поезия от съвременни български автори

Магия /На Г. Давидов/

Коледни светлини

Ако ме потърсиш

На хижа Ком

Протегната душа

Прегръдка вместо честитка

Инфлационния Бум

Цветът на любовта

Като на разходка

Тъжно място

Дали

Есенни сълзи

Само остани там

Необятна любов

Докосване

Реплика на министър

Знаеш ли?

Безразсъдни полети

Песенна есен

Аз съм обичан

Неизживяно

Сливане с природата

Спомен за Жени

Броеница

Дъб за Коледен бъдник

Мъгла ...

Луната само ще ни свети

За мене си мисли

На Кирил и Методий /акростих/

Паднал ангел

***

Аман от всички ни

Любима книга

Откровение/акростих/

Протестът на футболните фенове!

Забравѝ

В продължения

Написано със слънчеви лъчи

Маскарад

Край далечен бряг

Опашка