19 998 резултата
Целувката на Бога ме погали,
разтвори лотоса на моята душа
и сякаш тиха Безконечност
изгря в Небето на Духа.
А бисерни слънца - гиганти ...
  733 
Промокрено от леден дъжд врабче.
И къшей хляб на тротоара мокър.
Да си щастлив не означава, че
съдбата ти флиртува със живота.
Трепереше. Подскачаше във кръг ...
  2361  22 
автори: Dark /Александър Христов/ & Halinor /Тони Пашова/
От кал и слама са къщите на конци...
Над тях ветреният вой спуска венци,
венци от умора нежна, залези плитки...
А под красотата прелистваме битки... ...
  770 
Геноцид
Разглеждате ме с онзи смесен поглед,
сякаш в зоопарка гледате изчезващ вид.
Казвате ми в мислите си “сбогом”
и хора като мен, подлагате на геноцид. ...
  601 
Всеки тича забързан за някъде,
гони сякаш отлитнало време,
а аз стоя, през сълзи усмихната,
и се питам защо не гоня и аз часовете!
С вятъра защо не се гоним, ...
  815 
Гняв 2
Целунах за сбогом зората
и смело посрещнах нощта;
познах за момент самотата
и после познах вечността. ...
  1069 
Все още вярваш във онази Жулиета.
Не си Ромео - имай ясното съзнание!
Не помниш името ми и за Нея са лалетата.
За Жулиета - твойто вечно оправдание.
За Жулиета - твойта скрито-явна рана, ...
  516 
Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
(1) ...
  893  20 
В Огнен устрем
върху Крилете на Вечността
няма го Времето,
всичко е спряло,
всичко сияе във бяло. ...
  511 
Гняв
И ровя с пръсти във сърцето си,
но не откривам никаква любов
и бърша сълзи от лицето си,
задавена от нечий сетен зов. ...
  650 
Спомени
Поредната пролет е.
Поредните цъфнали кестени.
И утрото сякаш полет е,
и животът отново лесен е. ...
  659 
Думите ме оплитат
В ефирна одежда
Правят ме прозрачна
И предсказуема
Случвало се е ...
  552 
На хубаво е! - казват. Но събирам
след счупеното всичките парчета.
В ухото на надеждата провирам
опашката на хищнически не-та.
Бродирам на деня си канавата ...
  764  29 
Не се отричай бързо от приятеля,
защото някой ден ще ти потрябва!
Днес лесно се превръщаме в предатели,
готови алчно други да ограбват...
Днес лесно се преструваме на луди, ...
  674 
- Как се живее без мечти?
- Един толкова лесен и в същото време толкова труден въпрос...
Като човек, застанал посред нощ пред стената на една безизходна улица,
наблюдаващ тухлената фасада, през която не може да мине...
Самотата те разяжда отвътре... празнотата в душата ти те оставя без сили... ...
  388 
Котки и мишки от избите шумкат с празни стомаси,
с жадни мустачки подсмърчат за летни, отрупани маси,
докато сме вилнели в курортите, със дъжда е дошла Есента,
носи дни ледни на мрак, мараня и мъгла.
Златни юргани е метнала върху нощните дървеса, ...
  663  10 
на Райчо Русев
Ако във себе си пренесъл си частица
от красотата на творенията Божи
и си изтръгнал от сърцето си искрица,
за да запалиш пред олтара му свещица - ...
  1281 
Свободата -
да бъдеш истинският.
Да изпееш един блус,
да изпиеш един блус...
Да разкъсаш паяжината, ...
  509 
У мен живеят хиляди проблеми,
но най-жесток е винаги страхът –
това, че нещо може да намеря
завинаги потъпкано в прахта.
Така е. ...
  660  12 
Обезлистени дървета, от старост набръчкани,
между лед и жарава тихо се гърчите.
Дарявате на природата самочувствие,
с осанка горда и цвят неразпукнат.
С очи свещенодействени поглеждате ...
  492 
Гейзерна душа
Аз днеска живея, обичам, творя
и към утре отправям надежда.
От вчера копнея, изричам, горя
и към днес изправен поглеждах. ...
  587 
ДУША
Душата ми бе като затворница и бродница,
скиташе из своя мрак,
страхуваше се някой да не я нарани пак,
но се откри в магията на словото, ...
  473 
За кой ли път от тебе аз съм по­ва­ле­на?
Сър­це­то ме бо­ли, до кръв е на­ра­не­но.
Пак гле­даш ме же­с­то­ко, сме­еш се зло­ра­до:
- Ус­пях! И то­зи път на­карах го да стра­да!
Но ра­но ти е, рано, още да ли­ку­ваш! ...
  540 
ЗЕМЯ -
като сетна надежда.
Небе -
вдигаш глава за изповед.
После коленичиш и се молиш. ...
  331 
моите женски ръце
нежност във шепи събират
палят добри ветрове
огън изпращат в всемира
мойте любящи очи ...
  1236  21 
Ако можех да се видя през детските очи сега,
тревожен поглед щях към себе си да отправя,
и с усмивака мила и невинна да попитам –
‘’Какво ти е’’, ‘’Добре ли си?”
Безгрижието щеше да е ежедневие, ...
  581 
Годините ми - златни листи
и вятър - бързащото време.
Опазих ли сърцето чисто,
дали намерих пътя верен?
Разбрах ли, че разумност има, ...
  1171  41 
Дворец от светлина
ще сътворим -
от пътя на света
на пътя на духа
ний заедно ще ходим. ...
  350 
Завръщане
Завърнах се при теб, мой малък дом,
потънал в прах от мъката по мене,
очаквал ме години мълчешком
и остарял от грижите без време. ...
  971  17 
Ако разбиеш...
Ако удариш здраво
тъмното стъкло,
то непременно
ще пропусне ...
  592  11 
Защо
Жени
лъкатушещи сами
посреднощ
в неделя ...
  736  15 
Доброто и (или) правилното
Не сме ли роботи, кажете,
с програми отдавна избрани,
които задвижват ръцете,
краката, но не и ума ни?! ...
  1189 
Много малко в живота е истина!
Ти и аз сме грандиозна шега,
а в житието, умело измислено,
няма тук, нито пак и сега.
Много малко в живота е истина! ...
  951  15 
Защо ли си мисля, че всички сме хора,
заченати с гени човешки,
живели по равно във топла утроба,
която ни пази от грешки.
Трудно преглъщаме ясни заблуди, ...
  942  50 
Колко пътища обиколих
и с усмивка умората прикрих
от пътя дълъг, признавам, и красив,
не останa време за порядък и мотив.
Остана споменът от преживяното неопитомен, ...
  1113 
Заваля
и сенките тръпчиво капят
по горчивите пътеки
на страха ти.
Не помниш ти ...
  538 
Ще остана във мрака
насаме със вината си,
ще остана – ще чакам,
прегърнал душата си.
Ще тръгна нанякъде ...
  1258  14 
На една планета гост съм,
мъничка прашинка полудяла
токущо станала от сън,
бъдещето свое не видяла.
На една планета гост съм, ...
  568 
Всяко утро аз се раждам,
вечер всеки път умирам.
Кули бутам и изграждам,
само в сън покой намирам.
Вкъщи връщам се печален, ...
  409 
Върти се колелото на живота
и в спиците си дните ти троши.
През теб минават хиляди посоки
и пътища изграждаш и рушиш...
И някъде във времето се сепваш ...
  459 
Предложения
: ??:??