Стихове и поезия от съвременни български автори
Ново начало
Ако смъртта
е новото начало,
ще мога ли
живот да пожелая ...
Дори за миг...
Дори за миг не мога да забравя,
че ти си мойта сбъдната мечта.
Ръженът й вълшебен пак изравя
искрящи спомени от пепелта. ...
Първите неща
Първа учителка – Ангелина.
Кълна се, ще я помня вечно.
С нас бе четири години
строга, но мила, човечна. ...
Шум от паважи
насаме със вината си,
ще остана – ще чакам,
прегърнал душата си.
Ще тръгна нанякъде ...
Метафорично-теоритически
Без мене окапаха черни и грозни...
Онова, което тогава спечели,
сега е оръфано... и невъзможно!
Сега ти приляга да сложиш кожуха, ...
Вълшебно споделено
и светла дреха утрото облече.
На изгрева златистият парфюм
разсейваше съня от тази вечер.
Приказката почваше сега. ...
Елегия
у коловозите накъм’то градо,
и през тревата се споглеждат:
- Е’бати, колко е красив свето!
Отгоре пееха им птички ...
Сънувах те снощи
Погледна сърдито, с поглед суров.
Виниш ме все още за оная раздяла,
съдиш ме строго, че съм те предала.
Но не трепва за тебе сърцето ми вече. ...
Съмнения
Съмнявах се в мойте чувства, пропускайки, че съм забравил...
Така, пропускайки, че съм забравил, те нараних.
Затуй те моля аз с цялото сърце, с моя собствен глас - НЕ МЕ ОСТАВЯЙ ДА ПРОПУСКАМ, НЕ ИСКАМ ДА ЗАБРАВЯМ ДА ТЕ ПОГЛЕЖДАМ!
* * *
по Вапцаров
Сега, когато няма мъни
и кредитът е от мъката по чер,
един е лозунгът: лихвите долу, ...
Когато се събудиш
и ликът на Зората избледнява...
в съня ти препускащ
ще разказва за карма
отляла се в една рана ...
Преди изгрева...
Най-тъмна
преди изгрев е нощта...
Не иска да отстъпи пред зората...
И лепкав мрак ...
До-ла-ре
Зъл, начумерен, чевръсто крача
смет да преровя, преварил здрача.
С яд тананикам: до-ла-ре, до-ла-ре…
де ни натика, доларе, доларе?!… ...
Листо вместо жълтица
с моминската барета,
с ръце във джобовете скрити,
една женица крета.
Главата сгушена на топло ...
Часовникът на Господ
... стихът ти ми напомня за топла стая, в която гори камина...
... отворен прозорец, през който се прокрадва студен вятър и развява дебелото, бродирано перде...
... мрачен, привечерен ромон на тих дъждец...
... сенчесто кресло под голямошапчеста нощна лампа... ...
Шах и мат с пешката
Мраморни фигури подредени.
От едната страна са черни.
От другата кристално бели.
Започва люта битка за победа. ...
Завръщането на писателя
тичат по тавана
в стаята огряна
от нощна лампа - моята глава.
Търся с пръсти ...