Стихове и поезия от съвременни български автори
Безнадежно
а надежда не остана за празното ми тяло без душа...
Отблъсната от всеки, така живея аз...
Измъчена от болка...
Не търся път, особено пък светлина, ...
Без теб смисъл няма
съзнанието се бори.
Още съм с музиката,
която изпълва сърцето.
Всеки спомен гори, ...
Ти и Той
(а ти отдавна си отвикнал да го правиш),
изтръпвам и горя, но не от страст,
а от копнеж към теб и от вина,
от гузно и тревожно разкаяние. ...
Най-трудното "Обичам!"
всеки да тръгне в различна посока.
Да помислим за малко, но не да се върнем,
през лесния път да прекрачим живота.
А ние се спряхме и стреляхме с думи, ...
Притча
зад гърба ти умира
във зловещата сянка
на отровен татул.
А когато смъртта ...
Там навън разцъфтели божурите
всяка мистика, с обич и свян,
а животът с реалната истина
носи тъй непосилен товар.
И не жали той нито старицата ...
Съдба
така в живота съм дошла.
Спорили са – да остана,
или „по дяволите„ да вървя?
Но трепнала съм под сърцето ...
Залог
вятърът вее изнурен,
светлините мижат -
досущ восък
до основи изгорен. ...
Страх и параноя
и спира мозъкът ни даже.
Защо да си приказваме за
страст, когато всичко ни
тревожи? ...
Коледни миражи
Дъх в отпечатък се рисува.
Прозорецът е без мнение и все така студен.
Елха няма, нито пък подаръци.
Но тук никой не чака такива. ...
Десет (пази, Боже!) заповеди
1.Нямай друг Бог освен мен!
Туй е ясно.
И за един в таз панелка-душа
ще е тясно... ...
Къс недописана история сме
в утихнал далечен хоризонт
живот с неизвестен замисъл сме
закодиран в природен закон
паралелен орбитален случай сме ...
Неразбран
тихи стъпки на малко дете,
без значение място и името,
само стон, който иска да спре.
То не иска да има мечтатели ...
Коледни акварели
По стъклата изстинали с дъх рисува студа,
омагьосвайки капките в спящи кристали.
Уж случайно, Луната събори малка звезда -
топли багри протекоха в струни заспали. ...
На призрака
Стихче ще ти посвети поета
днес или утре - строфа или няколко куплета,
но как да пише, той не знае...
или за какво? или за кого... ...
Луната над тебе
да няма кой да те прегърне и мило да те утеши.
Тъжно е навярно да обичаш, да нямаш сили да го споделиш.
Тъжно е, да, зная, но усмихни се ти и виж:
Луната свети в небесата с мека светлина, ...
На страданието ми
Здравей, мое малко зеленооко чудовище,
неутробно, безбого, бозаещо бреме.
Докога ще ме искаш за свое леговище,
докога ще износвам аз тебе, ти – мен? ...
Нестинарка
Бяла светлина.
По въглени пристъпва,
без изгаряне.
Танцува нестинарските ...
Покой
Сега покой е
в моята градина.
Зрели плодове.