Стихове и поезия от съвременни български автори
Празни думи
Защо редя тези празни думи
на тези празни редове.
Щом никой не прочита
и никой не замисля се. ...
Не ми повтаряй
че трябвало да знам как ще я караме…
Да, зная, знаех още от началото,
че ще е трудно по минути да открадваме.
Разбирам, че развалям твойто настроение, ...
Вместо лека нощ
в подкорието на тишината
след едно италианско капричио
мога да си измисля всичко!
Аз съм момичето, ...
Застой
И чувството за нещо рано свършило.
Тежи ми, че човешката ни карма
те взе от мен, преди да сме се случили.
И може би до болка съм виновна, ...
Синя тишина
която в битието ми прозира.
Животът си тече като река,
а тя пък през пролуки се провира.
Греба с веслата, за да продължа. ...
На мен
опасните неща безкрайно ме възбуждат.
Готова съм да скоча, без да мога да летя,
(от крила и помощ не изпитвам нужда).
В сърцето ми бунтуват двеста ветрове ...
Дружна веселба
защото скоро той ще стане мой.
Да дупчим ний земята клета,
ще я нагостим с поредния умрял герой.
Не яжте семки, не палете фас, ...
Родино, ти не ги прежали
аз казвам им - тя Ботев е за мен!
Високо Ботев знамето издигна
и в хиляди борци бе прероден.
Запитат ли ме: Що е Свободата? - ...
За да няма болка и разруха
Ще се срещнем в мъглата,
ще се разпознаем.
Аз и ти… с механизъм на сърцето,
който времето отсича, ...
От небе...
и като котка се провира между римите
обладаващи сенките с тежеста на телата
извиващи се между тях се скрие...
И някъде потокът прелива... ...
Октомври
със дъх на стръмно,
вплетено в косите.
Октомври закъсня съвсем...
Отдавна трябваше да бъда птица... ...
Пишат съдбата...
миглите на мислите
с устни-чувства...
Рими рисуват
стихове несбъднати ...
С наслада
каквато съм всъщност,
изваяна с изящни черти,
целуни ме тогава,
когато изтръпваш ...
В стаята със спуснати завеси...
в стаята със спуснати завеси.
В твойте мисли оживявам…
да ме имаш там е лесно.
В мрака на нощта танцувам ...
Посредствено... като за теб
Причината да нямаш е, че имаш
безбройности от мъжки оправдания
прецизно на петите си да плюеш.
Аз тихичко по вените ти стичах се ...
Поспри се, Човеко
Поспри се, Човеко, скиталецо морен,
не бягай в живота залудо, без чест.
Поспри се, дочуй кресченда съдбовни
на дните: отдавна те пращат ти вест... ...
Неистинско
Забулените истини мълчат.
А надеждите изгарят... и ето -
и затворени, раните кървят...
... кървят и мислите - ...