Стихове и поезия от съвременни български автори
Не е страшен ножът на палача
страшно е да нямаш поглед скъп.”
Марко Недялков
Страшно е по гънките на здрача
да вървиш самичък в своя път ...
Ехо
но още щом след себе си
затвори тихичко вратата,
ужасно липсваше ми вече...
Нощта се спуска... сълзи ...
Ти си ми
Ти си ми Слънцето приказно, нежно.
Ти си ми радост, и мъка, и страх.
Ти си ми чувството светло, безбрежно.
Ти си ми болката сладка и грях. ...
Толкова си близо...
във времето преплел душа и чар.
Изстрадано красив, но истински обречен
да носиш в длани приказно любовен дар.
Към спомена възвръщам се с надежда ...
Рефрен
Душата ти е много нежен храм -
как искам пак с душата си да го докосна!
Една икона грее в притвора мечтан -
лицето ти, ухаещо на маслодайна роза... ...
Очакване в нежен бемол
Преваляло, небето бродира мечтите на изгрев.
Пеперудено трепка очакване в нежен бемол.
От сърцето на тъмното гейзерче с чувства изригна.
Не попитах съня колко пъти е сбъдвал мечти. ...
Щастлива безработна
да ти приготвям пижами,
да ти сгъвам по ръбовете капризите,
да съм добрият дух на дома ни,
да стъпвам тихо на пръсти, ...
По пръстите ми плъзга се
И пада във дланта ти
Ново наводнение
Името ми е Нептун
И като дете научих ...
В една точка
Умът ми камък е разцепен.
Сърцето си ще го възвърна!
Живота ми от паяк плетен...
Очите ми са слънчев лъч! ...
Петел
Из снежната постеля
олюлява се петеля.
Гърлото му пълно
с руйно вино, тъмно. ...
Сърце от камък
Измислях те – сега не те желая.
Изваях те от кал – сега на кал си станал.
Очите ти, жадуваните, просто ослепяват.
Мечтаех те. Днес трудно ми понася. ...
Маршът на Чукоглавите
Бавно се носим в несвестен раван,
ниско над нас буреносните риби
сипят светкавици – облаци сиви.
Цялата черна дъска е изпята, ...
Все някога...
предметите и мислите си вкъщи
и капнал си от вихрена езда,
блажено у дома ще се завръщам.
А може би, защото съм богат ...
Прекрасното днес
"За него - Живота -
направил бих всичко"
Н.Вапцаров
Живот толкова евтин! ...
Записки по... коментарите в "Откровения"
искат да хортуват... някога се спъват,
думите човешки – сякаш тесни дрешки,
бързо ги навличат... а дали приличат?
В римите любими, за Критика - мними, ...
Да живеем днес
по примера на Веси, на Жарава,
от днес реших, че ще живея за мига.
И да пропадне цялата държава,
на мене от това какво ми става? ...
Реквием за един приятел
Няма и погребение да му устроя. Ще окача портрета му на стена,
пълна с измислените от мен герои... Прах ще покрие всеки лик, който
не може, не иска, не знае как да премине през мойте огньове.
Ще се скрия в онази гора, изпълнена с тишина ...
Без очила
забил глава в повърхността
на неизмислените мисли
върху прозрачните платна.
Четката ти вече се разпада. ...
Недъзите на този век
недъзите на този век
и преродя се в нива пуста
през идния, във бял човек.
И да започна отначало, ...
Незавършено
усещам онзи трепет стар, познат.
Нещо, дълбоко заровено в душата,
шепне ми с глас тих и прокълнат.
И лутам се сред поля от самота, ...
За всички
Които някога са ме имали
Над слънцето
Но само когато заспим
Думи ...
Магията на нощта
с канделабрите на свойте светила...
Здездите в златните одежди,
пред царицата Луна с поклон,
искри разпръскват на надежди ...
Благодаря!
и на теб да споделя,
че не мога нищо друго да
направя, освен душата си
да освободя! ...