Стихове и поезия от съвременни български автори

256.6K резултата

Какво друго може да се случи 2

Имах нужда да се прочистя,
сякаш прояден от киселини,
кой ли може да ми причини
съмненията в моите истини?
Сигурно има някъде някой, научил ...
1.3K

Рисувам с мисли...

Да те нарисувам искам – с обич,
палитрата на масата до мен лежи.
И взимам част с кокетната ми четка,
пъстрата боичка като рокля ù стои.
Поставям щрих… а после втори… ...
1.6K 3

Вечерно настроение

Предвидимо изплъзна се и този ден
измежду вдишвания и надежди плахи,
изсуши ме, измъчи ме съвсем
завършекът му, часовете му познати.
Самичка съм! Самотна малка нота, ...
1.6K 4

Случаен прилив

Ще дам живот на пясъка,
ще преброя сълзите му
и после замъка приказен ще изроня с думи...
Приказката няма да е същата,
вълшебната кула ще рухне, ...
1.2K 3

Силен даже и когато плаче

Ако някога имам син,
ще го нарека на тебе, тате.
Като природата непобедим,
здраво стъпил на земята.
Да бъде горд, като звездите, ...
1.1K 29

Бариера

Нима си истинска и чиста?
Нима усещам пулса ти
забързано и живо да тупти
оттатък тази нерушима,
прозрачно-ледена стена? ...
1.2K 14

Като снежинките

Снегът е винаги един и същ,
но ние го усещаме различно.
Сега си във прегръдките на мъж –
вали над теб обичане.
Снежинките ще се превърнат в кал. ...
1.4K 16

Приказка за вятъра

Автори: Djein_Еar и Rudin
Небето във ширити се протяга
раздипля облаци в ефирен тюл,
а залезът със кадифе пристяга
градчето в капишоновия чул. ...
5.1K 15

Протегнати ръце

ПРОТЕГНАТИ РЪЦЕ
Небето сякаш се разтресе,
разкъсвано от мълнии и гръм,
а рукналият дъжд отнесе
калта от уличния калдъръм. ...
1.8K 12

Как така, Другари...

Комунизма всъщност си отива много бавно, много...
И разбира се, че не само той е виновен за тази ситуация, но определено е много, много виновен...
Поне за мен...
Защо... защото е деформирал манталитета на българина... засега трудно поправимо...
И, как така, Другари - се ока`за, ...
2.6K 1 39

Сватбена клетва

Мой дъждовен ден, ще се втурна в небето ти,
да прегърна онзи цвят на изплакана рана.
Ще покрия с целувки от вятър лицето ти
и завинаги дъждовна вода ще остана.
Мой дъждовен ден, аз потъвам в очите ти, ...
3K 15

Унес

В някаква магия,
сладко-плодоносна,
в сънната чаршия
влизам недоносно
в утро с недорасли ...
906 15

В шепота на листата...

Със цвят топъл, пастелен
листата есенни
в очите ми тъгата привличат,
ронят се сякаш сълзи,
болката от стария клен ...
3.1K 56

Нажежена тишина

Нажежена тишина
Мълчание...
в което оправдание лъжовно се е вкоренило;
Мълчание...
срам и свян от кощунството към любовта, с която сме дарени; ...
1.1K 4

Вълча обич

Вълча обич
Не пожънах любов. Но пък тиха омраза
ме одраска и върна най-жестоката болка.
С остри нокти се впи и до смърт ме беляза –
да ранявам до лудост, от любов да убивам. ...
3.1K 3 33

Смирена

Не трябва да сънувам твоите устни
и да усещам с мисълта дъха ти.
Почуствах те
и се събудих
в стая, пълна с пеперуди. ...
824 7

Мърка...

Желания неопитомени
оградата прескачат
на страха.
Гонят се мигове
с мечти ранени ...
1K 19

Зад тъмнината...

Ако разбиеш...
Ако удариш здраво
тъмното стъкло,
то непременно
ще пропусне ...
880 11

По стъпките на лятото

В морето кървяща пътека
е залезът – пламък червен.
По джапанки летният ден
куцука по нея полека.
Догаря в прощален рефрен ...
1.9K 2 31

* * *

Посърна
лунният път от
разпръснати разпятия.
Попи
ръждясали пирони, ...
1.1K 7

Мислиш ли

Мислиш ли,
че любовта е сладка.
Мислиш ли,
че не те боли.
Мислиш ли, ...
1.4K 2

СъН!!!

Сънувах те.
Ти беше до мен.
Галеше ме нежно.
Гледаше ме страстно.
Но изведнъж отворих очи, ...
772

Любов назаем

Една седалка,
ламаринен покрив...
Тиха музика в здрача сив...
Дъждът - безмълвен покровител,
скрил в прегръдка ...
1.1K 1

Гаси

Има ли значение кога ще се родиш?
Има ли значение кога ще умреш?
Има ли значение кога ще говориш?
Има ли значение кога ще мълчиш?
Повторението обезсмисля ...
930 1

Погребаната радост

Оттук минават дните ни, нали.
Оттук, от този малък проход.
Той от живота минал ни дели
и без съвсем да мислим много,
му слагаме врати и катинари - ...
1.1K 5

Осъден

В монотонен празен свят живея аз сега
сред спомени стари,
сред хора печални
с погледи празни,
ужасни и същевременно опасни. ...
923

Слепота

Слепи напред вървим
към пропастта пред нас -
ние плачем без глас.
Тегло сме теглили,
вериги, окови сме носили, ...
753 3

Ще вечерям звездите

Ще вечерям звездите, в небесна погача разпръснати,
и самотният вятър ще бръска - за черен пипер.
Залинял и бездомен да търся мечтите си, късните,
огладнях до премала по пътя на моя безмер.
Несподелян и сам, като язовец, нейде в чукарите, ...
1.1K 11

Бяла въздишка

Любовта ми, като бяла фея
с бяла рокля с безкрайни наметала,
танцува с мен, а аз се смея,
стъпвам по невидима красота.
В нощта ми дошла е с бяла приказка, ...
2.2K 5

Винаги сама

Обречена на самота...
ще скитам по черните пътища сам-сама...
Няма да разбивам вече куп сърца...
и няма да бягам при поредния...
Искам отдалече да го гледам... ...
1K 1

Мисли полудели

Както капят листи пожълтели,
както се пласти мъгла навън,
тъй във мене мисли полудели
грабват моя ден и моя сън.
Зимата ще ме завари будна – ...
1.4K 23

Обещание

Затварям очи и броя до девет,
а когато ги отворя, ти ще си пред мен.
Такъв, какъвто те измислих в неделя
в спрялото време на пустия ден.
Тогава обещах да те обичам, ...
1.2K 2

Есента!

Гледам през прозореца
и виждам как зеленината
бавно в нощта
просто отива си...
По това познах - ...
911 7

Дано ме чакаш

В нозете ми…
парченца бурна страст -
останки от любов.
В ръцете ми…
два гълъба пред полет, ...
1.7K 21

Запознахме се на тъмно

Запознахме се на тъмно,
беше хладна нощ...
Запознахме се на тъмно,
хладна, но приятна нощ!
Стоеше до оградата зелена, ...
1.1K 5

Ще дойдеш ли

Ще дойдеш ли
със мен,
море?
При мойте изгреви,
съдби ...
830 4

Утро

Камбана бие някъде високо,
очи притворих и поех си дъх.
До прозореца изтичах и бързо го отворих,
а слънцето погали нежната ми плът.
Някъде в далечината чайки пеят, ...
1.2K 2

В началото на лятото

В началото на лятото съм пълна с красота...
И чакам да изчезне тази празнота,
да почувствам цялата си свобода...
И опитвам да изровя душата си
(почти хванала паяжина) ...
555