Стихове и поезия от съвременни български автори
Търсейки покоя
Завъртя се
всичко в кръгозора.
Там, в нощта беззвездна,
когато спяха всички хора. ...
Магия за обич
Откъде, ще ви каже сърцето ви.
Почакайте до пълнолуние,
нали от любовно безсъние страдате?
Изкъпете се в потока лунни лъчи! ...
Ако поискаш
Ако поискаш... може всичко да постигнеш,
да се докоснеш до любовта и мечтите...
в реалност да се превърнат дните,
да има само радост и щастие! ...
Небе до поискване
не го поръбих с дрипави надежди.
Развързах погледа си да гребе
в небе, което истинско изглежда.
Превърнах облаците във гнезда, ...
***
Легион от милиони клетки, въоръжени с енергия.
Пулсиращ лик на войствена безмилостност,
когато се изправям пред смъртта.
Сблъсъкът разтърсва света. ...
Какво е...
да сме обичани, доволни, сити,
без намек за най-малък катаклизъм
безоблачно да ни минават дните?
Щастливи сме, когато сме успяли, ...
Късна вечер на площада
викове, изпълнени със страст,
устните забравят в миг тълпата
и разпалват огън вътре в нас…
Всичко вече без значение – ...
Падане/Влюбване
И оглупях неразумна тогаз.
В яда си проклинах и стенех,
oт oгризките трупах запас.
Набрах си букет от иглика... ...
Зеленооката Блудница...
________________________________________________
Коси на Самодива - черни...
Като следполунощно безлуние.
Очи зелени - злачни и пронизващи. ...
Драсканица
Това изтривам, но оставям онова...
изписвам страницата, след това въздишам,
преписвам копие и друго веднага.
Живея ден след ден и дишам. ...
Звезда
над мене бляска сега,
притаила дъх в тишината,
нагоре вдигам ръка.
Луната умислена грее, ...
Лявата ми половина се руши!
двете половини в мен крепи!
Живея. Но превивам гръб –
без тебе лявата ми се руши...
Ветровити делници пресичам. ...
Подарък за Клоуна по случай имения ми ден
ако не подаря някому нещо)
В преплетената същност на нещата
удавих уморената си безтегловност,
ще те живея, мой живот, ще те живея – ...
В безкрая...
заточена да страдам тук сама,
в необятна и бездънна клопка,
в капана на зловещата съдба.
Моята душа се бори, ...
Виновна
(По К. Кондова)
Виновна съм, че любя женен мъж.
Виновна съм, че пазя още в мене
тръпката от всяка наша среща. ...
Силата на целувката
душата ни, когато закърнее.
Не тези на признателност и слава,
които не докосват и не зреят,
а тези многозначни, скрити в пламък, ...
Буря
потокът се влива смирено
в косите ù! Отново и отново.
Пак.
Земята дерзае… когато ...