Стихове и поезия от съвременни български автори
Животът ми
равнодушен, жалък, апатичен,
безмилостен, излъскан и суетен,
отчаян, облачен, безцветен,
протрит, изтъркан, пародичен, ...
Изгубено
на този, който няма нужда от такава сила.
Сега сама съм аз по пътя си,
душата си - на никого не бих я подарила.
И губех се, и връщах се стотици пъти, ...
* * *
Няма нужда да идваш във петък.
Други са хората, дето
трябва да бъдеш със тях.
В петък всичко е чуждо. ...
Разбити мечти
колко разпилени надежди оставих!
Накрая уморих се и в черупката си скрих се!
Самоизмъчвам се, душата си раздирам,
но смисъла за всичко случило се не откривам! ...
Пътят на душата
пита моята изстрадала душа...
Ако разлистя мислите си
и ги полея с любов, дали ще поникне
нова вяра за по-добър живот... ...
...живота си така да заобичам
походката..., и мислите, мечтите.
Нозете ми отдавна отмалели са,
но все от тебе учих се да тичам.
Дори когато вечер край прозореца присядам ...
Отново
Пак крия лицето си
скришом.
Трия сълзата.
Твоят поглед ...
Прозрение
от спомените, от тъгата, от лъжите.
Във късен час да се обажда,
да ме притиска към гърдите си.
Аз исках някой да ме чуе, ...
Когато загорчи
еднопосочно времето лети,
разделите са повече от срещите,
утеха търсят нашите души...
Отиваме си или се завръщаме ...
Pеквием за душата...
В далечна планета се ражда живот!
Вчера ли беше, вчера ли беше!
Не, не, приятели, това не е въпрос.
Наранена съм от нищетата. ...
Опит за превъплъщение
но все още съм си мелез поетичен.
Римите докрай не съм раздрала.
Стилът ми не иска да бъде различен.
Опитвам мисленето да захвърля, ...
Туршиено време
събирам камъни
за притискане на пожълтелите спомени
Изгревът във влака
Отлепиха се моите очи.
В тях розови лъчи мълчаха.
Кафявият им цвят се заличи.
Не успях да изпреваря изгрева, ...
Влюбени сърца!
те имаха планове блестящи,
те можеха миналото да заровят
и в авантюри сладки да се спуснат!
Те знаеха как става това, ...
Щом Любовта в звезда се прероди
намери място за любовта във мен.
В една звезда далечна на небето ми
в струящите лъчи - триптих от звън.
Там я обгърнах с топлите нюанси ...
Вина
Понякога поглеждам във очите ти
с ръка изтривам капчица тъга
усмихваш ми се мило... а в зениците
цветя обират нежната роса ...
Завръщане
облак, пътуващ с блеснала надежда.
Колко ли пъти ми казват, че съм странна,
да търся човечност напразно ли изглежда.
И свой ход в живота да търся непременно... ...