Стихове и поезия от съвременни български автори
Мълчание
а думите горчат навътре в нас,
навярно всяка тъне във страдание,
измерила душата си във час.
Прибираме си репликите скришом, ...
Ще намразиш човекa от стиховете ми
от моите стихове, мили.
Не си ти. Не е и Той.
Само аз съм. Това стига ли?
А аз съм толкоз измислена, ...
Лятото...
лениво се изтяга край брега.
Лятото полека си отива...
и пропълзява есенна тъга.
Просветват раковините свенливо. ...
Преди да скоча…
„Светът е оцелял, защото се е смял!”
-…какъвто днес познаваме го ние?!
Рискувам пак да сътворя скандал,
но демагогия в това се крие. ...
Ездачът на комети
Това ли сме ние?
Аз виждам единствено
ходещи купища прах.
Отдавна в асфалта ...
Аз и ти
и искрата, която в сърцето ти огъня палеше,
твоята слънчева пролет и щедрата ти есен,
твоята тиха радост и твоята хубава песен.
Ти си просторът, който с мечти ме зовеше ...
На бившия
назад един път се обърна
и то, за да се убедиш, че вече
наистина от тебе съм далече.
Обърна гръб на всяка болка, ...
Спомен...
нецелуната мечта
с устни-сълзи...
Стихът прегръща
непрегърната муза ...
Огледалото
Пред огледалото старо стоя и се вглеждам -
търся да видя себе си там.
Сякаш очаквам да видя с надежда,
бликнала младост, свежест и плам. ...
Има ли безплатен обяд
На Елена Нинова(Enena)
Няма безплатен обяд!
Чърчил ли беше го казал?..
Той е държавник признат, ...
Различен свят
долни предатели.
До тебе крачат, -
уж твои приятели.
Какво става в този объркан свят? ...
Следлятно
Ако този сезон, черупка на счупена мида,
бе по-дълъг от сън, някъде скрито откраднат,
щях да бъда дете, родено в окото на изгрева
и да знам как да дишам, когато вече е празно ...
Назад не поглеждай!
даже лятото синьо,
есента си удавил със дъжд,
загубил си някъде
даже и зимата... ...
Ще ми простиш ли
Ще ми простиш ли за нощите, в които ти пишех
дълги писма.
Ще ми простиш ли за мислите, които изричах
без суета. ...
След време
И с тях ще е хубаво, знам.
Но, където с теб сме били,
не ги води никога там!
Не ги води! За тяхно добро е! ...
Истините на живота
скърцащ, душата ми да проумее
тъй истините на живота,
сърцето ми да ги изпее.
Осланям се на страст и жажда, ...
Не вярвам вече!
Не вярвам вече!... В приказните книги,
натирени под прашния креват!
На малките дечица подарих ги,
с надеждата, че ще ги прочетат! ...