Стихове и поезия от съвременни български автори
Ах, морето...
да те жадувам всеки ден и час,
да те прегръщам тайно, щом си с мене,
да ме омайваш с твоя тих неонов глас.
Или пък бурно, диво и необуздано ...
Ти днес навърши, сине, четиринайсет
Усмивка по лицето ти танцува.
Този стих подарък е от мен.
Усмихнатите само съществуват.
Твоята усмивка е звезда. ...
... ала е истина!
няма нужда от крясъци тъжни и стон,
замълчи... нека да покротуваме!
Хайде, моля те, не с този тон!
Ядосан е белият лист. ...
Нощта
между сънищата ни
недосънувани
и недолюбени
от изгрева ...
Предимствата на младостта
на шестдесет години ще сме стари
на шестдесет ще сме готови за умиране
на шестдесет ще сме забравили че сме били на двайсет
на шестдесет - защо да мислим за това ...
Нека си поговорим
за живота, за съдбата, за временното,
за всичко, което е минало и отново предстои
и да се вгледаме в очите с откровението,
чувайки стоновете на собствените си ритми ...
Щастие на райета
А аз съм с блуза на райета -
оранжеви и жълти, бели...
Във щастие съм се облякла, ето!
И хората ме гледат май различно. ...
Дуклат :)
Тръгнауми сабалъм, рану, пу роса.
Толкус път въряуми за иноту нящу,
стигнауми тамънка, подиря нощя.
И сига шти кажа, на тебе щи река – ...
София
с короната си, слънчева блестиш,
ти, тази свобода, си я изстрадала,
а мъдростта ти, мрака наш изтри!
Ти ме опиваш - с аромат на лято, ...
Разляти рими...
Прескачат я чувствата
с празни шепи.
Беззъба тъга
с бръчки-съмнения. ...
Дар
(на Костенец и всички лета)
Само миг да се върна и после в света ще е друго.
Ще затворя очи. След минута съм там, във игри.
Имам детство без дъх. И съвсем не мирише на дюли. ...
Търся
Нощта си тръгва с тъжен вик на гларус.
Проплаква в тишината корабна камбана.
На път далечен бърза закъсняла младост.
Спомените стари търся в морска пяна...
Копривена болка
как се ходи бос по острието.
Те като кокичета напират
под снега на чуждата превзетост.
И с въпросите си капковидни ...