Стихове и поезия от съвременни български автори
Искам
Искам да съм сам,
да съм по-нисък от тревата,
да ме няма на земята.
Искам да се рея като волна птичка в небесата, ...
Град
Отива си забързаният ден,
стотици фарове по улиците светят.
Да се прибере всеки бърза, уморен,
да се напие и да се спаси от стреса. ...
* * *
Обират в тъмното човек.
Внимателно. Без суматоха.
Един дискредитиран век,
изгубил своята посока, ...
Стрaнник
Чувствам мъка и тъга в моята душа!
Чувствам самота и празнота!
Къде си ти сега сред мрака на нощта,
царящ в моята душа? ...
Гордост
Присвивам очи.
Мигове топли
ме галят с лъчи.
Хора ме галят ...
Картон
докато тя отваря
всички кутии
с картонените си устни
вчера беше богиня ...
Ти дойде...
Обрулен от загуби, озверен, преминал през битки,
подвил ниско опашка, озъбен,
очакващ отново някой да посегне на твоята гордост.
Ти дойде... ...
Безцветна
оковах доброволно и тази стена.
Не чакам аз вече възмездие,
погребах тук всеки цвят,
всеки вик „свобода!”. ...
Закачливо
Звън камбанен оглася града!
Чуруликайки птичите песни,
слънчев огън разпалва денят!
В жарки струи, сред клонки и листи, ...
Ще те боли
когато обещаваше ми
любов, щастие и късмет,
а всичко отиде в кофата за смет.
Колко боли, нали? ...
За РИБИ-те
от мрежата с маневри да избягам,
че много са пролуките, които
възможност дават, за да се протягам
с ръката на уста - прозявка. ...
Не се влюбвай в сатър
С много любов на В. и на всички несемейни жени на Христова възраст, които ще се разпознаят.
Той е хубав сатър! Тежък, остър и лъскав.
Екстра качество. Здрава направа.
За минути превръща прасето във мръвки, ...
Лято
по гребена на петела
червеното даже изсъхва
* * *
Пробвам водата на вкус ...
ххх
и просят милостиня.
Безцелно вятърът подгони
една въздишка синя.
Следобедът танцува леко ...
В лилаво
цяла вечност, сбрана във ден...
Бърза слънцето, зад върховете преваля,
и прилича на ягода червена...
Идва здрач, мека есенна вечер припада, ...
Геометрия
връх от чувства, от емоции,
стих последен,
куплет пръв,
аз за тебе - врата, ...
Любовта
Докосваш ме, а твойта ласка нежна
дълбоко се пропива във плътта,
че аз очи отварям
и не вярвам – това ли е реално любовта?! ...