Стихове и поезия от съвременни български автори
Под душа съм...
и къпя се в лъчите ù неземни.
Насладата ù топло ме заля...
Страхувам се нагоре да погледна.
Искам този миг да продължи. ...
Осем...
все като котките
си пазя гърба.
Имам... седем живота в преди,
и един – след. ...
Сетивност
Не помня аз думи, а само усещане
за човека, изрекъл словата.
Вкус сбогуване, мирис на срещане
със душите, а не с имената. ...
... но знай, любима...
лица -- добро и зло,
и строго
със ирис от стъкло.
Едно, с усмивка бледа ...
Битка под стряхата
Шепне тихо, тихо букът.
С песен нежна и Нощта
птичките навън приспа.
Нейде пее и щурче… ...
ххх
Нежна безкрайност.
Непредсказуем копнеж.
Неподозирана тайнственост.
Можеш ли да го разбереш? ...
Крачка
съм ти онова дето все не ти стига
съм ти махалото хитрия дух
съм ти имала давала
съм ти събуждала бога заспивала дявола ...
Грях
денят е мрачен и суров,
минутите ми се струват тъй дълги,
кога ще дойдеш при мен, Любов?
В лудостта си се лутам, ...
Помниш ли...
... запали на изгрев.
Сянката не е това, което...
... глъхно ти напомня за слънцето.
Дъждът не е това, което... ...
Просто така
и мисля за теб и всички неща.
Погледна ме ти
с твойте сини очи,
огледах се в тях и всичко разбрах. ...
* * *
Сапунени мехури.
Забити носове в небето...
В странния карнавал на живота
Природата ме къпе в роса.
Мечта
говор в тишина.
Само белите крила
и безплътна красота.
Черна коса, сини очи, ...
Анархично
Стени и тишини.
И мавзолеи от
човешка слепота.
Обичам да броя ...
Спомен
което е закътано в гората
по пътя стар – отбивка вдясно
и после в манастира на душата
Поемам по пътеката позната ...
Зараза
Разплиска добротата си по стълбите.
Иди, че я гони сега напразно.
Във свят облян с измамите – беззъбите,
е ясно – да си злобен е заразно. ...
* * *
Не знаех що е майчина любов и колко силна може да е тя...
Неочаквано дойде в моя живот, но на Господ всеки миг благодаря!
Едно дете тъй малко и невинно, а носи целият живот в очите свои!
Една усмивка - смисъла на всичко. Ти всеки миг ми подаряваш обич! ...
Създадох те
Създадох ти огън. Неволно ли?
Напротив, нарочно!
Да пари!
В дима му да виждаш апостоли, ...
Из монолозите на Ева:)
Празник празнувам с поредната водка.
Не чувам, когато крещите ми: „Бягай!”,
имам си свой път и своя походка.
Днес съм много сговорчива жена. ...
Сбогуване
Заших сърцето си със корда -
най-здравата на този свят.
Материалът - мойта воля,
наричана от друг "инат". ...