Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Доверие

От името Христово
треперят вси демони,
в кръвта Му има сила,
тя действа безотказно.
Когато нещо ни измъчва, ...
629

Раздяла

Защо, странно, гледаш ме така?
Сякаш виждаш ме за първи път.
Нали и вчера бяхме тук?
Аз и ти, от кръв и плът.
Нима искаш нещо да ми кажеш? ...
840 4

Пътят на смъртта

Слънцето пронизваше адски всички облаци в небето,
блещукаха сълзите, извиращи от сърцето.
Вятърът носеше листата
и съсипваше жестоко косата.
От дъжд, сълзи и тъга ...
780 1

Ела

Когато сълзите очите замъгляват
с онази бяла, бисерна мъгла,
когато и звездите вече не изгряват,
стопени тъжно в свойта самота.
Ела при мен и тихо докосни ме - ...
1.1K 9

Обич

В дълбините на нежно сърце
се роди неизпитвано чувство.
И протегна Човекът ръце.
И потърси Човека със устни.
И така се роди любовта, ...
976 3

Като разстрел

Окапали са керемидите на къщата,
гредите и́ в небето голи са се врязали.
И нищо, нищо няма как да бъде същото,
освен звездите, струпали се на талази.
Изглежда, че дуварът ей сега ще падне, ...
1.3K 24

Ледените пързалки на Чикаго

Ледените пързалки на Чикаго
И момичетата
Нарисувани по тухлени стени
Още те обичам
И ти си още с мен ...
723 2

Отвъд мига

Отвъд мига
не съществува нищо.
Какво умът ще види:
само бездна.
Сънят ми като ...
4.7K 5 69

Сън

Сън
1 Сън сънувах
и може би бълнувах.
Красив бе той
и не намерих миг покой. ...
884

Криво огледало

Познавам те от другата съдба.
Със тебе бяхме криво огледало.
Отричах да убивам самота.
А беше всичко диво. Отначало.
Познавам те. Не беше слепота. ...
1.3K 1 4

Безлетежно

От очите ми светли искри
отлетяха,
и от дланите
онзи мой парещ копнеж,
а летата ми ...
863 13

В ъгъла на спомена

В ъгъла на спомена,
пречупен до невъзможност
от болните амбиции
на неистини и измислици,
се промъква ...
1.1K 1

На Зем

Ти с всеки стих си толкова различен,
но всеки път докосваш мойте струни,
перото ти - то знае да обича
и да мълчи умее, с малко думи...
Ти във всеки стих за нещо провокираш ...
1.6K 17

Рисувам те

Рисувам те
Рисувах на скалите образа ти свят,
обгърната от мъка в този тъжен мрак,
жадувах за усмивка, макар и най-невинната,
да те видя искам, но разбирам, че съм най-наивната. ...
1.1K 1

Очарование

Една родопска Фея
при мене долетя.
Побъбрих си със нея,
но литна във нощта.
По звездните полета ...
1.1K 4

Кръстопът

Живота кръстопът
Кои ли днес ще спрат
Добрите или лошите
Ще си оставят ли галошите
На пръсти тихо да вървят ...
840 14

Желая те и те мечтая...

Пътувам.
И те мисля.
И те искам...
Желая те.
И те мечтая... ...
1.1K 1

Шише в кьоше

Шише в кьоше
В един тъмен, тъмен град,
на една тъмна, тъмна улица,
в една тъмна, тъмна къща,
в едно тъмно, тъмно мазе, ...
1.1K 3

Опитомяване на женски караконджули

Искам да уловя
Горския Дух –
онзи, който
волно се скита
по скали и чукари, ...
869 3

Моите очи

аз ще те виждам в моите очи
тъмна скръб в тях блести
моля те прости ми ти
няма те боли ли, боли
капки кръв ще се стичат ...
858

Не, не съм

Не, не съм Жулиета,
(вече го писах),
да умра от любов.
Чувствата скрих,
с катинар ги заключих. ...
1.1K 6

Вратата-стена

Години наред се мъчех
да отворя вратата-стена,
зад която си Ти.
Години наред се опитвах
да вдигна завесата, ...
910 6

Син

На сина ми Тони
Моето малко момче
вече е станало мъж -
няма протрити колене...
Как порасна изведнъж! ...
849 1

Самотникът...

Самотникът
Самотникът на гръб понася своята мечта,
като вързопче изтърбушен просешки багаж,
като обичта, но истинската, не лъжата.
Самотникът пак крачи бавно във нощта ...
1.3K 5

Ти ме имаш точно така

Ти ме имаш точно така,
както вятърът има простора,
както птицата има една синева
и за всеки размах на крилете се бори...
Ти ме имаш точно така, ...
1K 1

Портрет

Гледам очите ти,
които ме гледат,
но не ме виждат.
Косите ти -
не мога да ги погаля. ...
642

Носталгия

НОСТАЛГИЯ
Пробита и приведена, стои сама.
Преди – огнище на три поколения.
Къщата на дядо ми забравена сега
умира бавно. Дали е непотребна? ...
692 3

Tя се препъна в тишината

канибалd и стеляна
Не питаш, да, но явно си запомнила,
когато със вселената се раждахте,
че всичките усмивки монохромни
са къпещи се изгреви беззалезни, ...
1K 34

* * *

С посвещение!
Когато отида за последно
и за постоянно
(докато времето отмине)
на моя кръст ...
729 1

Преди изпит

/Писано много отдавна,
когато съм била на 24 години,
но как ми се иска
да съм го сътворила днес!/
Дали спорното право ...
1K 6

И Господ им се радва...

(Посветено)
Обичам да те гледам,
когато се усмихваш -
от бръчиците край очите ти
как щастие наднича. ...
1.2K 20

Ода за ненужните лампи и поети

ОДА ЗА НЕНУЖНИТЕ ЛАМПИ И ПОЕТИ
Съмна се вече, а лампите светят
по цялата улица,
напълно излишни, клетите,
тъй както на никого нужни ...
958 19

ххх

Пусти дворове, прозорци безоки,
къщи, премазани от самота.
Вятърът вие в трите посоки,
а от четвъртата дебне нощта.
Голи дървета и сведени стрехи, ...
880 1 3

Така ще е!

Някой ден ще разкажа.
Когато болката свърши
и вдигна лице от паважа.
Някой ден ще пусна свободни
всички преглъщани викове - ...
1.1K 5

Със тежестта на вечност...

Със тежестта на вечност...
Една съдба от безнадежност,
едно сърце, обстреляно с лъжи,
една душа безлично нежна,
белязани със скръб едни очи... ...
1.1K 2

Там, където тихо беше тя

И пръстите изписани размазаха червилото - по-малко теб, повече тя.
Нямаше нощна лампичка в кутията за усмивки.
Останаха думи, обесени на лунния сърп, тя търсеше нея и повече теб.
Не искай, молеше сутрешният дъжд,
не искай, отекваше зората. ...
1.4K