Стихове и поезия от съвременни български автори
Писмо
Звучат ли като музика на чело?
Лилавият въздух от еротика пари.
Желанието ми се гърчи в неонови пари.
Дори в любовта да си доста вещ, ...
Цикъл "Свещени песни"
невидими духове -
закрилници, пазители,
водачи по пътя.
Танцуват великия танц ...
Полезно бягство
на всяка секунда…
...................................
И само разум
ще те превърне ...
Защо ли бързаш към смъртта?
Поглеждам плахо към километража,
стрелката мина сто и петдесет.
Дали да кажа нещо? И какво да кажа?-
питам аз сърцето, станало на лед. ...
Песъчинки
На Нина
Нощно море, кораби тихи,
залив, от който настръхнали идват
мъгли и далечни светкавици златни… ...
Мъжко вино
какво да ти напиша.
Утре е рожденият ти ден.
Искам да е стих,
но такъв, интимен стих. ...
На феята ми
Родила си се фея ефимерна
непостоянна палава игрива
разбира се и леко своенравна
но затова пък – приказно красива ...
Ще има ли здравни грижи за малките селища?
има ли риск за болните в страната!?
Дали от света ще си отиват тамо,
че политикът не им дава рамо!?
За народа на кой днес му дреме? ...
Имаха нещо красиво, но...
а не просто да я захвърлиш,
както би постъпил поредният
и неповторим кретен...
Очаквах в твоето лице ...
Дърво
от вятъра не се прекършва,
но измъчва се
от писъка му...
Дори да спрат стихите ...
Пречи ли?
Растеш и като всички чудиш се, не знаеш колко дълго ще те траят.
Черен ли си, бял? От слънцето огрян или срамно в сянката заврян?
За малкото ще си благословия, за другите проклетникът неземен, който
търси пътя си напред, нагоре и час след ча ...
Без име
Защо очите ми не искат да заспят...?
Кое е непознатото бушуващо в душата ...?
Чии са думите, които в ушите ми кънтят...?
Какво ми става?! Винаги съм силна! ...
Зарових аз сърцето си...
в пръстта.
Погребах го,
повярвайте ми, хора!
Завинаги. ...
Зад картините
Животът около мен препускаше като стихия,
а аз стоях там със захабена палитра и късче хартия.
Чаках нечий тъжен глас свойта тайна да ми сподели
и за новата лъжлива картина да ме вдъхнови. ...
Мълчаливо
на съня,
през пороя
на вятърните думи,
през мъглата ...
Змейови невести
Блещи се само обла луната.
Парят въглени във очите
и стъпват на босо краката.
Ритъм от шепот греховен ...
Всичко свърши - затвори очи
лежа на леглото - телефонът мълчи;
сега е трудно да затворя очи,
сърцето не ме слуша и безспирно кърви.
Лежа на леглото и си спомням онези дни, ...
Eдва ли...
разплакана, сама, суетна,
едва ли можех тази нощ да срещна
едничката надежда за сърцето...
Прегърнала до задушаване звездите, ...