42 162 резултата
Ние, хòрата, сме тъй ранени,
с душевната си болка скрита.
С толкова много проблеми
и поне една надежда убита.
И носим своите разбити сърца, ...
  343 
Помня – беше валяло, блестеше дъга,
и градът ни бе светъл, различен,
ти, приятелю, рече: — "Да минем сега!
Ти момче ще си, аз пък – момиче."
И търкаляше синци заразен смеха ...
  700 
Пясъци топли, чисти и златисти
стъпим ли на тях ставаме артисти.
Слънцето весело в морето искри,
скачат закачливо белите вълни.
Тате и бате като рибките плуват ...
  1584  11  32 
Има ли отвъд предела нещо?
Има ли поляни със цветя ?
Има ли отново скъпи срещи ?
Колко ли тежи греха?
Колко струва всяка болка? ...
  324 
— Напиши ме — прошепна ми тъжният стих,
дето тихо в ума ми се сгуши.
— Вече късно е! Страдах. Обичах. Простих...
По цигара навън да изпушим?
— Напиши ме! Че инак ще ти загорча. ...
  1323  22  18 
Всеки стих е написан с перце
израсло на ангел в крилата,
затова е частица небе
и докосва, докосва душата.
Той е връзка с ефира, с ефира, ...
  243 
От примери лоши ни омръзна,
срещаме ги, уви, всеки Божи ден,
в кал човекът пак се превърна,
стига вече, от тях съм отвратен!
Може в светците да не вярваш, ...
  479 
Кой?
Кой би помогнал на страдащия по родината,
носещ етикета „чужденец”?
Щастлив е там родоотстъпника-казват,
но не виждат ли агонията ...
  278 
Нуждая се... От тишина,
дълбока, като утринно небе.
От бряг, по който да вървя,
от чувството, че съм дете.
Нуждая се... От времето, ...
  455 
Живот на кръстопът, сред ветровете,
сред ежедневни бури и злини,
доброто сякаш някой го помете,
безумието за да избуи.
Къде сме ние? В тази въртележка. ...
  595 
Немирен Георги се родил
и буен - като много други.
Лудувал, честичко се бил,
наказвали го, за заслуги.
Пораснал снажен, смел, напет ...
  250 
Когато срещу мен е огледалото...
Вероника Павлова
Вчера ли бяхме на двайсет и две?
Михаил Белчев
Гледаш ме, гледаш, момиче... Вчера ли бяхме на двайсет? ...
  520  13  18 
Тихо е вън и сковава се всичко,
но не времето, а сърцето ми заглъхва.
Туптеше силно и бързо препускаше,
с мисълта, че беше в него довчера.
Плаче самотно с кървави сълзи, ...
  462 
Научена съм да издържам на силата на погледа и юмрука,
на опитите за превземане със щурм.
Да устоявам на бурите и мощните вълнения,
да не се разкъсвам под напора на ветрове и остри думи.
Да не потъвам под натиск отгоре въпреки липсата на дъх ...
  376 
Кумчо Вълчо, Кумчо Вълчо,
къде си ти? Някъде в гората
навярно се спотайваш.
Дочух в селото тревожни новини -
че съвсем истински си, ...
  474 
Някой някога е казвал,
че съм неговото "всичко"
и на всички е разказвал
колко много ме обича.
Някой някога е имал ...
  193 
Дойде в живота ми неканен гост...
Постави път, постави после мост и каза:
-Ти по моста премини!
И всичките неволи отмини!
Страстта с вълни горещи ни обля . ...
  729 
Живот, защо си тъй непредсказуем?
Какво ще стане утре аз не знам?
Зовът любовен време е да чуем.
За теб живота и сърцето си ще дам.
Запазвам мигове и спомени от теб. ...
  602 
Докога ще бъда използвана, тормозена?
Докога ще бъда самотна и тъжна роза?
Не ще пролея и една сълза мимозена.
Ще изправяли снагата в горда поза.
Тъгувам аз, но ще намеря жизнени сили ...
  1137 
Искам да те нарисувам
такава, каквато си, неотразима,
силна в светлосенките на молива,
но и като белотата на листа ранима.
Такава, каквато си, каквато си вътре! ...
  485 
Пеперудени крила над огъня житейски
сблъскват се митично с истини библейски –
мракът ги събужда, а не ги приспива,
огънят ги мами с пламъци игриви.
И ноща изглежда техен обвинител, ...
  351 
Щом звънне телефонът рано
и скачам във съняси аз,
не бързай ти да го затваряш!
Да помълчим, ей тъй без глас.
Тъй, както някога мълчахме, ...
  465 
Аз не съм като теб.
Моите сънища се сбъдват.
Дали под това небе или друго -
нищо в тази вселена не ми е чуждо.
С двете си ръце ги създадох - ...
  507 
Подари ми голяма любов,
да я вкуся с наслада,
да очакваме изгрева нов
като жерави млади.
Подари ми и синьо небе, ...
  429 
Тук ли съм или ме няма
Има ли в сърцето ми бездънна яма
Има ли в душата ми покой
Или превърнала се е в поле на неспирен двубой, постой...
Поогледай се вътре във мен ...
  360 
Много ли е?
Много ли е жаждата ми, да прекарам живота си с Мечтата!?
Много ли искам, за да избягам от света на суетата?
Много ли е да давам любов безвъзмездна с усмивки, кожа, страст и очи?
Много ли искам в душата си... може би нежна!? ...
  433 
Срещам те. В себе си.
Както преди.
Следвам сърцето си.
И ме боли.
Вярвам, попътен е ...
  454  12 
Разчупваме секундите на две.
(Все времето виновно.)
Парчетата ухаят на кафе...
(По-рядко многословно.)
Добре съм. И не съм. ...
  1158  14 
Веднъж отдавна някой ме попита
обичам ли да ме харесват хората
Тогава отговорих без да мисля
Да ме обичат и обичам е най-важното
Да ме харесват могат тези многото ...
  582 
С Безвремие, с тъга, завивам се сега.
И утрото светло дори - гасне в мойте очи.
Безвкусен и сив е денят, без радост, желани мечти.
И гърчи се даже нощта, догаря безмълвно и тя.
Такъв е животът сега , Сам - от А-та до Я. ...
  216 
Без теб съм силует,
изгубен в своите съмнения.
Пристъпвам...
Две назад, едно напред,
сред всички изкушения. ...
  474 
Някъде там
има място, където
непременно се сбъдват мечтите.
Някъде там
аз съм още хлапето ...
  378 
Под вишната отпивам от мавруда –
за късната ми смърт да е предплата.
Тъгата ми две котки ще прокудят,
синигерът говори с тишината.
Подреждам пъзела на мойто детство ...
  511  15 
в една развалина
вали
локви вместо очи
гледам те
не виждам нищо ...
  395 
Заглъхва ехото на тишината,
задъхва се земята, натежала от гробове,
цветята разцъфтяват, кой ще ги бере,
къде ли има неминирано поле?
В агония тресе се и кърви, ...
  624  14 
Стоя и мисля пушейки цигара
пред мен е само чашата една
бутилката отворена и стара
със вино тежко в своите недра
И самотата тегнеща в безкрая ...
  392 
Очаквах, че срещам невзрачно момиче,
изпълнено с мъка, печал…
Не щеш ли обаче, когато те зърнах…
видях не психарка, а елф…
Усетих от теб как струи добротата, ...
  528 
Почукай на небесната врата,
изгубиш ли пътека посред нощ.
Не ти ли отговорят и от там,
да знаеш, че късметът ти е лош.
Почукай на небесната врата, ...
  370 
Писать стихи желание пропало,.
Но, знайте, в этом нет моей вины,
К нам мертвецы ползут под одеяло
С той стороны, где их не так уж мало,
А, если честно,. больше, чем живых... - ...ЫХЪ!
  2504  10 
кой така жестоко ме наказа
на кого какво съм причинил
във главата стѝха неизказан
като червей дупка е пробил
той измъчва ме и аз не мога ...
  484  12 
Предложения
: ??:??