Стихове и поезия от съвременни български автори
Аплодисменти за Аркашките
"Целият свят е сцена и всички
ние сме актьори на нея...
Уилям Шекспир
Безкрайна сцена. Тайнствена и явна. ...
Спира дъхът ми
Спира дъхът ми от плач.
Трудно е дишането пак.
За пореден път ми
причинявате болка. ...
Ключът за осветление
На ключа му докривя
и мъката си той изля:
- Всеки ме пипа и цапа,
заприличал съм на ряпа. ...
Силогизъм
все по-сложно стават.
Ти да можеш да ми шепнеш:
слънцето изгрява.
И дори да е нелепо, ...
Затвор
Животът ми е празна стая!
Гара без влак и пътници
На безлюден остров, опустяла.
Ден и нощ ли е? Не зная! ...
... две утехи...
Несмирена съм.
Немирна и некротка.
Забравям, че съм цялата от кал
щом с ярост в мене мартенските котки ...
Рисувани слънца
едно от тях – сърце, туптеше ... живо.
(И слънчев лъч заплете в нейната коса.)
- До теб съм. Спи спокойно, мило.
По устните й думите безмълвни ...
Final touch
завършена е моята картина.
Един живот, през който съм преминал!
И този щрих оказва се последен...
Разглеждам я – дали не липсва нещо ...
Вторият кръг на ада
се лута (да търси мъничко щастие)!
Греховете ù не може да измие и дъжда,
и иска теб... да ù бъдеш причастие!
Тя още търси само теб, ...
Не съм измислил
лежиш в безнадеждност, изцапан,
отритнат в своя житейски кът.
Не намираш себе си в тази
неразбория, не намираш себе си, ...
Въпрос към Господ
(На загиналите в Охридското езеро)
Щом наближава светъл празник,
едно предчувствие зловещо
се настанява в мойта пазва - ...
На чаша чай...
На бал са били всичките листа.
И жълтите, и най-червените.
От шарените - шал ще изплета,
(меланжът е на мода зимно време), ...
Редактирах си мислите...
да съм кралската щерка на тъпия бал.
И да водят войни за ръката ми принцове
(със немалка добавка половината кралство)
Редактирах си мислите... Не желая шестицата ...
Гонят се мисли...
по вълните на риска.
Потъва страхът.
Дъно-истина.
От целувка на спомен ...
Лудата
нанякъде поела, крачи Лудата.
Сред сивата, безименна тълпа,
изгубила се, пъстра пеперуда.
Забързана, към залеза върви, ...
На Никола Вапцаров
“Ще бъда стар, ще бъда много стар...”
Н. Вапцаров
Поете, не можа да остарееш.
Погромите пометоха и теб. ...
Телескоп
споделят ми колко съм зависим.
Под стъпалата ми няма бряг, само море. Отляво – телескоп, насочен
към хоризонта; все едно знае какво ще открие.
А черната точка се изплъзва там някъде – на границата с чайките ...
Приятелство
Приятелството е
вълшебство споделено.
То е цвете ароматно,
полъх на невинността. ...