Стихове и поезия от съвременни български автори

259K резултата

Те мислеха, че знаят всичко

... А хората си мислеха, че знаят всичко...
В края на града...
... остаряла гара,
счупен перон,
уморени, пътниците ...
1.3K 3

Реквием за едно палто...

Като крило от прилеп в гардероба
притихнало, палтото ти мълчи,
кротува, сякаш е в утроба
и наблюдава с копчета – очи.
Във джоба пази мигове от вчера, ...
886 13

Есенен акростих

Синевата на небето
утаена е в сумрак.
Тръпне и горчи кафето.
Рано е за слънце пак.
Есен е сега за двама. ...
1.1K 5

Изповед

В гардероба на егоистичното ми АЗ
заключих яд и озлобление,
но животът ми даде труден час -
потърсих в "светлото" изцеление...
Уплаших се много - няма да лъжа - ...
1.6K 3

Ниньос

Тропва токче нощта на Севиля.
Щраква с пръсти, подбрала поли.
Под къдрици от мрак, кръст извила,
лъсва дръзко звезди-обеци.
Тя танцува за нас само, ниньо… ...
1.1K 14

Парченце луна

Болестта ми е тежка и смъртоносна -
леденостудена ме превръща във труп,
а няма лекарство по-малко опасно
от чувството да си близо до мен.
Цели нощи се скитам по пътеки безкрайни, ...
830 3

Пътят за натам

Орлите разпореждат се със тайните
на пътя за натам. Те виждат надалече.
За хищните си грешки тук покайват се.
Посоката сами към върховете следват.
Немеят махалите изоставени. ...
1.5K 6

Да докоснеш космоса

Една ръка - там някъде, във нищото
прокарва нежно пръсти по душата ти.
Красиво е. Напомня на затишие
след дълго изморително очакване.
Мълчание, облечено във музикам ...
1.8K 8

Нощни етюди

НОЩНИ ЕТЮДИ
1.
Потрепва морно залезът с криле,
додето бавно го поглъща здрачът.
Светла нишка Луната преде, ...
1.2K 3

Защо, море

Джулая ни захвърли към вълните
на южното ни слънчево море,
където да отмаряме след дните,
с щастието в невинното дете.
Защо, море, ти вечно ни вълнуваш ...
875 2

Прицелвам се високо

Прицелвам се високо
и се моля
да стигна там -
при хребети от смисъл,
където почвата дарява радост ...
837 7

Отиде си лятото

Отиде си лятото
Отиде си лятото. Тръгват последни ята.
Земята им маха за сбогом с посърнали клони.
Небето със облаци тъжни покрива света
и капки дъждовни – сълзици замислено рони. ...
1.6K 6

Апостроф

Грешни сме, не че я има змията!
Творецът и нея създал е с душа!
Щом усети погрешната стъпка, тя бяга.
Не, не от страх,
иска само ...
1.6K 13

Събуждане

Ти си знаел, че идвам. Нарисувал си път. И си чакал.
Пролетта е дошла вместо мен. С цяло ято от смях пеперуден.
И защото си жив, си танцувал със нея в листака.
И си плакал, когато е тръгвала в лятната утрин.
После дългото лято... Пустееше пътят и скри се. ...
1.1K 2

Корените

КОРЕНИТЕ
Те се крият много надълбоко,
а пръстта пулсира в сетивата.
И ще учим цял живот урока,
че живеем винаги в два свята. ...
1.9K 23

Не е ли изкуство любовта?

"Не е ли изкуство любовта?"
Под тюркоазите на синьото небе
рисувам аз картина на живота
и в танца на вълните в бурното море
като че изгрев се прокрадва сред боята. ...
1.3K 4

Лека нощ, щастие!

Не навеждай очи.
Постъпихме лекомислено.
Животът горчи от
диспансеризирани истини.
Посяхме си спомени, ...
1.2K 7

***

* * *
Към теб вървях със тръпно тяло –
знам: боледувах.
Целувах, гдето си вървяла –
праха целувах. ...
883

Отнесени от вихъра

Такива са природните закони –
уж точни, ала не съвсем наред...
Щом есенният вятър свие клони,
обрулва върховете най-напред.
Ошмулва ги, при все че пролетес ...
1.1K 10

Полувселена

Аз твърде дълго пазих тази истина.
Дойде и ме срази като кама.
В сърцето ми неканена, неискана.
Дойде и се промъкна. И разбрах…
Разбрах, че няма как да бъде същото. ...
1.8K 14

Дай ми

Дай ми, Боже, крила,
за да мога да ида при него.
Мигновено ще отлетя,
ще прелетя даже над морето.
Ще мина през гори широки, ...
826

Думи

Гледай, думи наредени,
като кошчета за смет.
Като храстчета - от мене,
по пътеката - до теб.
Гледай, думи наредени, ...
1.3K 17

Заключени в себе си

ние с теб
ще избягаме от баналностите
нали
ще се срещаме
без да ме влюбваш ...
851 2

Зелено писмо до Лорка

Зелено писмо до Лорка
Драги Лорка,
пиша ти писмо,
не го пиша, просто ти го нося,
Брат ми ми го даде, Лорка, Райсън, ...
1.8K 5

На разстояние

Ще се взираш в прозореца.
Ще търсиш моя силует.
Ще влизаш с поглед в стаята.
Но ще си оставаш вън - от моя дом далеч.
Ще търсиш. ...
1.2K 6

Самотният магьосник

САМОТНИЯТ МАГЬОСНИК
Първо - опитоми празното пространство.
Насели го с многогласие от слова човешки.
И след отчайващата Комедия от грешки,
Адът в непокварен Рай превърна. ...
1.8K 7

Преди и днес

Къщите на село заспали са отдавна,
в дворовете огньовете догарят.
Сено мирише от старата плевня.
Вълци във горите обикалят.
Обичах да ги слушам всяка вечер, ...
1.2K

Можех и да не те срещна...

/ по Руслан Алов /
Помогни ми да те разлюбя!
Разфасовай душата ми, ама нежно!
Не ще боли повече, че съм изгубил,
не ще бъде по-страшно и по-безнадеждно... ...
2.8K 3 16

* * *

Беше отдавна, когато те срещнах,
свенливо към тебе вдигах очи,
но смелост тебе да заговоря,
така аз, знай, и не проявих!
Винаги плах съм бил със жените, ...
884 2

Забравена мечта край мен се спря

Забравена мечта край мен се спря
и злобно ми прошепна саркастично:
"Отново се размина с любовта!"
И после се усмихна героично...
"Коя си ти?" запитах тихо аз, ...
1.2K 13

Легенда за Чипровец

ЛЕГЕНДА ЗА ЧИПРОВЕЦ
Поема
Посвещавам на тристагодишнината
от Чипровското въстание
I. ...
1.2K 9

О

„Обичам те!”
е най-краткият стих!
Съжалявам за обяснението, което му отделих.
1.1K 5

Допир

Мина ли аз покрай тях,
умират, превръщат се в прах
– душите им, изстрадали!
Цветни, ухайни цветя,
усетят ли с мен близостта ...
1.3K 2

Душата ми...

Душата ми е стон...
П. К. Яворов
Душата ми е стон и вик,
душата ми за светло жажда.
Днес мисли се за дух велик ...
1.1K 9

Без теб морето е...

Без теб морето е различно
Рисувам малко сърчице
и сякаш запулсирва...
Дори вълната се отдръпна.
Усети, че живот тече. ...
1K 9

А колко малко трябваше!?

А колко малко трябваше!?
Безмълвни двамата стоим,
не можем себе си да преценим
и ред в чувствата си да въдворим.
Всичко между нас е сива тишина, ...
1K 6

А НаДоЛу...

Скочих. Без да мисля, без да дишам -
дишат само скотовете в ниското.
А аз съм извисена до излишък
и смело скочих без въже, без писък...
Скочих в пропастта на непознанието. ...
973 4

Всъщност

Всъщност
Тая игра е май вече ненужна,
а някога я играх с наслаждение.
Дори в глупака, през терасата плюещ,
и в кална локва открих вдъхновение. ...
907 4

* * *

"По стълбите се качват чужди стъпките"
adiveil - Нина
Не виждам вече смисъл да остана.
И времето ми с теб е отброено.
А болката от бъдещата рана ...
1.6K 1 11