Стихове и поезия от съвременни български автори
Лесно ме забрави
колкото и страшно да боли,
от мислите си всяка нощ те гоня,
знам, разбих аз нашите мечти...
Така се случи, как да го опиша, ...
Събуждане!
Наоколо всички...
още спят.
Ставайте...
АЗ им крещя... ...
Духът и тялото...
небето е кърваво червено...
На брега съм, а трябва да съм вътре,
където се давят мечтите ми...
Спъвам се и падам на пясъка, ...
Да бъда добра?
Омръзна ми старата песен да пея!
Грях искам да бъда - грях и съдба,
жена, която целия хаос владее.
Да нося блясъка тайнствен на нощ, ...
Проблеми... от метлата
от раз ей тъй си пали, модерна и комфортна.
Разчистването вкъщи отложих го за март,
че котката се мръщи от този препарат.
А и паяжините в ъглите си харесвам, ...
Заведи ме
заведи ме на пейката, скрита в парка,
дето с теб преди време сядахме често
и се докосвахме с тебе, сякаш без мярка...
Заведи ме там, дето творяхме любов; ...
Споделена, но не достатачно, любов
(18 януари 2003 година)
Защо ми трябваше да преживея всичко това,
щом и любовта ми ще е несподелена,
кога ли ще намеря аз покой, ...
Самота
Не зная аз в какво да вярвам вече,
чии думи трябва да слушам?
Дори да се опиташ да ми помогнеш,
внимание няма да обърна. ...
Прощално
живяхме заедно в радост и беди.
Осем години учихме и се смяхме
и към по-добро бъдеще се стремяхме.
В началото мислехме, че пътят е лесен, ...
По пътя на живота
и неизвестност, дето само плаши.
В тунела хоризонтът е издут.
Страхът не шава, затова е прашен.
Скоростта се хили изтървана, ...
***
Седя сама на брега на морето...
Заравям ръце в пясъка студен...
Поглеждам тъжно към небето...
Луната слага край на този ден... ...
Жената, когато мирише цвете...
Щом жената помирише цвете,
вече не е същата жена.
Изведнъж по цялата планета
се разлива нежна светлина. ...
Траектория на самотата
Заседнал в квадрат с ножове в ъглите,
подскачащ по висяща равнина,
усещайки на болката бодлите.
Линията ти - спираловиден плет, ...