Стихове и поезия от съвременни български автори
Сърце, остало без светлина
на прага на есенно утро.
На пътека си мрака постлала
и песен със сълзи запяла.
А тез' сълзи в роса се облекли ...
Следи
много ще я заболи.
От много време знам за теб и нея,
правя се на сляпа, но се владея.
Вкъщи ми мирише на нейния парфюм, ...
Жив съм
живеем вечно за мига,
животът е една илюзия,
с която вечно сме в борба.
И тъкмо мислиш, че повеждаш, ...
Защо
защо животът е несправедлив?
Защо отегчаваме се бързо
и мечтаем за свят по-красив?
Защо любовта започва с целувка гореща, ...
Матинè
матинèто приключи.
Няма кафе,
а чаят замръзва...
Буря от сбогом ...
Монолог към куче:)
Петнайстата подред...
Въпроса ти задавам
в муцунката фронтално.
Не се покривай зад дивана. ...
Селянче
Отъпкан асфалт.
Безшумна тълпа.
Ден за ден… безвремие.
Няма зелено, няма и синьо, ...
Пее вярата...
Надеждата танцува
смело със страха.
И пред спомена
съмнения съблича ...
Разпечатвам страст
на страниците от живота ти,
обличам я с думи,
изписвам я на лицето ти
и тя остава като отпечатък. ...
Предчувствие за...
с бучки жарава,
и ще парят - нажежени до бяло.
Не съвсем и сърцето е спряло,
но светът ми ще се превърне ...
Зная
обичана, чаровна, възжелана!
Греховни са самотните души,
а аз съм сам, когато теб те няма!
Животът е небрежен, груб чудак, ...
Тихото признание
Казват, че мълчанието боляло...
но аз обичам твоето мълчание!
Тогава сякаш времето е спряло
и няма мисъл… всичко е дихание... ...
Сън
Аз тичам по стълба извита на кула във замък,
очакване изпълва моята душа и тяло,
в очите ми блестят сълзи, но в тях гори и пламък.
Тъга ме завладява. Нещо в мене е умряло. ...
Еротично за Истината (прощално)
„Голотата е най-хубавото украшение
за Истината” – Томас Фулър
Обичам те голичка, малка лудетина,
макар че ще кажат, перверзник съм бил! ...
Относително
Всичко е относително
към нещо друго.
Значи всичко е относително
към всичко. ...