Стихове и поезия от съвременни български автори
Тя
бушува в мене тя.
Като мълния съдбовна,
предсказана, предопределена .
Страшна и бедствена, ...
Пътеката
Гората ме поглъща с тишината си.
И води ме пътеката извита
към песента на птица непозната,
която от шубраците е скрита... ...
Дърво без корен
Лъжовен свят в книжовен ред,
какво ли пак ще ни разкажеш?
Небе… хвърчило без конец….
очи, поискали да знаеш… ...
Голо/ан/дрешковци
данъчните пак ще ти свалят
и последната дрешка.
Ще те въртят на шиш,
ще те набучат на кол, ...
Лов
и в ръцете ми изтръпва лък.
Звънна тетивата - и стрелата
право във сърцето ме уцели.
Ласкавата плячка се усмихва ...
Като въздух, вятър и дъжд
Като сянка, като дух.
Като магия, която усещаш.
Като въздух, вятър и дъжд.
Ще бъда до теб, когато ме няма. ...
Грах и диня (басня)
До динята, в един бостан,
търкулнал се невзрачен грах.
Не бил особено желан,
но я попитал той без страх: ...
Горчиво щастие
с която жажда нова се усилва.
Човек жадувал по-голямо щастие,
и бягал от химерни блянове, кошмарни...
Светът му обещавал вечност някаква ...
Многоточие...
да ти го посветя.
Намерих думи, рими... но видях,
че нещичко му липсва.
Тогава се замислих и открих: ...
Жажда...
Земята ми - напукана се рони,
а мислите - под пластове мъгли,
в недрата ми все същата икона
на кръста прикована ме въгли... ...