Стихове и поезия от съвременни български автори
Моята ракета към звездите
прилича доста на метлите.
С нея честичко летя
към звездните деца!
С тях обичам да играя, ...
Етюд за предстоящата забрава
Софийската мъгла е безпогрешна,
нахълта ли неканена в дома.
Тършува в изоставения дрешник,
в кашона с непрочетени писма. ...
Фурната на Бога
Във фурната на градския площад край мен се пъхна благото бабенце,
а аз отвън примирах си от глад – в залостен град с вериги и кепенци,
мечтаех си! – приятел да реши, щом мине, две-три бири да почерпи,
за да не зъзнат нашите души! – сред седем милиарда черни шерпи, ...
Към жабока-по така...
Изплъзваш ми се като смоче.
А уж си ти четирикрак...
Какво е туй, я дай ми знак!
Стратегия ти имаш яка, ...
С най-прекрасното небе
И се будеше с мечта:
в междузвездните пустини
да политне със метла!
Той през ден четеше книги ...
Бъди добра...
Бъди добра.
Умолявам те, бъди добра!
Не можеш друго да направиш
в този свят… И другаде ...
Краят на ненормалния път
… понеже приближавам се към края на своя ненормално дълъг път,
прииска ми се просто да узная какво за мене мисли си светът? –
дали във невъзможните си мисли не съм му някой лишен изтърсак,
след който просто трябва да почисти и да ме скрие в бездните от мрак, ...
Там е
танцува ли морето със звездите?
Ако отговорът е конкретно - да,
дали за позволение, небето пита?
Какъв ли е любимият им танц? ...
Кукла
с която играеш на мъж и жена.
Раздаваш прегръдки след звучни шамари,
а после си мислиш – какво от това.
А мене животът така не научи ...
С усмивка ме спаси!
Очите ти са палаво море.
Намигнеш ли на мен, другарче,
пламва в огън моето лице.
Усмивката ти с радост ме дарява. ...
Една (не)сънувана нощ
- Да ходиш по Земята стига!
Я върху облаците скачай
и бързо тук при мен се качвай!
На гоненица със звездите ...
Частица от малкия град
Този град, малък, но истински,
ме посрещна
с овошки черешови
от цвят натежали. ...
А стомахът е само един
всеки рафт е пълен със храна.
Печката, опърлена от огъня,
тенджери, тежащи с чудеса...
Сякаш, че пришествие започва. ...
Богатството на две слова
Дъждът господства над света.
Щурее тоз хлапак немирен
по покриви и по стъкла.
Прихлупило се е небето. ...
Подир Жената-Жар птица
Бог поиска от мен
да те водя в гори със сърни,
да ти вия корони, да те грея на огън в зли доби,
да ти плискам потоци светлоструи на тихи вълни, ...
Лавандула
Мъничко е но притежава очарование
Лавандулата е лилава на цвят
Тя расте по целия свят
Извиват се дълги подбалкански полета ...
В края
Като сит домашен любимец,
ето - той заспа в тишината.
Светъл и чист, сякаш малко дете,
спря да пита:" А сега, накъде?". ...
Цирк "България"
Но защо си отива циркът точно в средата на лятото?
В своя мръсен фургон акробатът трико е изул.
Клоунът дреме пиян, а в конюшнята потна намятат
връз очите на коня ...
Последна молба
да завърша своя стих.
Знам, на тебе не ти дреме –
тъпи рими сътворих!
Ала, шанс си чакам втори, ...
Върколак
постоянно скубеш ми крилете.
С очите от счупен леден критал
не виждаш как си сменям цветовете.
А може би виждаш, но те е страх ...
Белег
за радост се случва със нас всеки ден.
Дали ще е волна песен на авлига,
или ще е болка на ранен елен.
И кармата ни съди, награждава, ...
Белоснежно
като приказка бяла,
с тези снежни усмивки
разпръснати с благост,
сякаш с капчици вяра ...
Твърде късен втори Ноев ковчег
човекът вече не е човек
Твърде Късен изкуствен интелект
след дистър на китара и осемструнна
щом не знаеш ли плуваш във вълни на шест бала струни ...
Откровение на Денков за полуШенген
без проблем ще видите широкия свят!
Българи, пак вие ще го отнесете,
ще влязат араби, афганци за цвят!
Ще вървим по този светъл друм, ...
Гората на безутешните елени
През поляните мои зелени
мина с босите си ходила.
И във мен зареваха елени.
На очите ми падна мъгла. ...
Написано със сълза
Щом прелистя душата си – влизам в забравена книга
и откривам, че времето никога нищо не трие.
За да съм откровена – прашинка любов не достига,
щипка лудост ми трябва и капка небесна магия. ...
Само веднъж
Накъде да вървя? Този град е заключена лудница.
На червен светофар преминава животът ми тук.
И са толкова гадни, еднакви са дните и мудни са,
сякаш аз не живея, а в мене живее ги друг. ...